събота, 18 февруари 2017 г.

Чия е котката?



The Master speaks...
В един дзен манастир имало само една котка. Монасите от южното и северното крило на манастира почнали да се разправят чия е котката. Едните я хранят и другите я хранят, и се скарали за котката. На кой е котката. „Наша е, не е ваша...” и почнали да се разправят чия е котката.
Един ден наследниът на манастира взел котката, извадил меча и казал:
- Ако никой не каже дзен дума за котката, ще я разрежа на половина и ще ви дам по половината от нея.
Всички млъкнали. А той бил много страшен. Наследник на манастира, странна личност, с меч... за монах...?!
Тъй като никой нищо не казал, той убил котката, за да изчезне причината за разправия между монасите. Защото монасите всъщност нямали единство. Това е много дълбока история. След това дошъл най-напредналият монах, просветленият. Той не бил присъстващ по време на случката. Влязъл в стаята и наследникът му казал:
- Тук се сбиха за тази котка, казах им, че ако никой няма нищо добро да каже за нея, ще я разрежа на две части и ще им дам по половина. Ти какво ще кажеш?
Като чул цялата история, той си сложил сандалите на главата и излязъл през вратата. Без думи. Нищо не казал само си сложил сандалите на главата и излязъл през вратата. Настойникът се обърнал към монасите и казал:
- Ако този човек беше тук, котката щеше да е жива сега.

                                               ***

Това са дзен истории, които те карат не да мислиш, а да се опиташ да разбереш, без да мислиш. Защото в дзен, коанът не е въпрос, който трябва да измислиш – аха, сега дъра, дъра... а нещо, което трябва да изживееш. Обаче звучи логично или не логично. Това са истински случки. Това с монаха е истинска случка. Наистина се е случило, не е измислица. Понякога тези случки открехват нещо. За това ги дават на монасите да медитират. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар