петък, 24 февруари 2017 г.

Пиеса по историята за Гуха


СЦЕНА 1

РАЗКАЗВАЧ: Рама, Сита и Лакшмана пресякога границите на Айодхя и достигнаха гората. Кралят на тази територия, по име Гуха, бе приятел на Рама и му бе скъп колкото собствения му живот. Той бе чул за пристигането им на това място и бе нетърпелив да се срещне с Рама. Следван от своите роднини и приятели, той бързо дойде при него.

ГУХА: О, Рама, Рама! (с допрени длани, иска да му докосне стъпалата, но Рама не му дава и го прегръща). Сега и ти си изгнаник като мене!

РАМА: Като тебе! Та ти изглеждаш по-извънземно от когато и да било! (смее се)

РАЗКАЗВАЧ: Гуха даде знак и иззад дърветата наизлязоха ловци, които носеха дървени подноси с топла, вдигаща пара храна.

ГУХА: Яжте! 

РАЗКАЗВАЧ: Той се хвърли на Лакшмана и се усмихна на Сита, постла одеяло за нея, а неговите хора наредиха храната и питиетата.

ГУХА: Принцесо, аз много добре познавам майка ти, а Рама го знам още от дете.

СИТА (усмихва се): Толкова се радвам, че най-после намерихме приятел.

ГУХА: Тази усмивка е цялата ми отплата. Кралице, заповядай, хапни си. Кажи ми какво да ти подам. Слушай, демоните се боят от мен, хората се страхуват, скъпите приятели не смеят да ме наближат, а тук на моя земя, в моята гора, аз мога да победя всяка войска, създавана някога.

СИТА: О, Гуха, тежки времена настанаха за нас!

ГУХА: Яжте! Яжте! Сега това е минало. Народът в Айодхя не е на себе си от толкова много закони и правила. Свобода ми дай на мене! Аз съм човек на действието, чух какво се е случило, ама хайде няма значение.

СИТА: Гуха, а как сте се срещнали с Рама?

ГУХА: Веднъж при една потеря се озовах близо до Айодхя и там срещнах Рама и Лакшмана, и макар да бяха градски момчета, аз ценях тяхното приятелство. Докато растяха и възмъжаваха се срещахме много пъти сред дърветата извън града. Аз им откривах горските тайни и ги учех да ловуват. Лакшмана добре се учеше. (усмихва се) Но така и не успях да науча Рама да ловува.

РАЗКАЗВАЧ: Тогава един тъмен човек от зелената гора дойде и запали огън под големия орех. Всички насядаха около огъня, ядоха от бананови листа и пиха от рогове. Имаше месо и риба, сладък хляб, дребни сладки, горски плодове и яйца, и силно вино от горски цветя. Предните две нощи Рама пости, първата в очакване на бъдещото щастие, а втората, размишлявайки за миналото. Сега ядеше без да мисли за нищо. Дишаше чистия горски въздух, а светлината от огъня озаряваше лицето му в златисто. (Музика: 02) Ядат. Музиката спира.)

Когато похапнаха, Гуха сложи на Сита гердан от розови морски раковини.

ГУХА: Приемам те като една от моите хора. Ти си от моето семейство, защото сърцето ти е свободно. (Тя се усмихва и кимва. Малко пауза, на Сита й се доспива.)

РАЗКАЗВАЧ: Сита склони глава върху рамото на Рама. Един от хората на Гуха каза нещо на свирукащ птичи език и Рама я отнесе в постелята, която те направиха за него. 

Гуха запали дебела цигара от сандалови стърготини и мускатово орехче, слепена с козе масло и завита в дълги листа. Той се облегна на дървото и погледна към Лакшмана, изпускайки кълбета дим.

ГУХА: Ще бдим над тях с лъкове в ръце през тъмната нощ край Ганг. Ех, дете, ние имаме мека постеля и за тебе. Легни си, отдъхни. Аз съм свикнал да седя буден по всяко време, но ти заслужаваш удобства.

ЛАКШМАНА: (затваря очи) Кралю на дивата гора, защо са ми на мен удобства ако Рама спи на земята и е в опасност? (въздъхва) Спомням си, когато ти идваше наблизо до Айодхя в ония щастливи дни…

ГУХА: Тогава те предизвиквам да се надпреварваме кой ще изпие повече.

ЛАКШМАНА: Приемам.

РАЗКАЗВАЧ: Той избра два рога и се опита да провери, дали са еднакви по големина. Роговете изглеждаха еднакви и той ги напълни с вино. Гуха без да бърза обърна пет пълни рога вино един след друг и взе един рог от Лакшмана. Неговите хора хвърлиха още дърва в огъня и се оттеглиха в сенките на нощта, сякаш потънаха в нищото. (Музика: 03) Пият. Музиката спира.)

ГУХА: Принце, не се грижи за бъдещето, и не се опитвай да го предречеш, и без това е доста трудно да знаеш какво правиш дори сега в момента. Ще ти разкажа една история. Слушай, Лакшмана, човек, който си пъха носа навсякъде, няма мира ако знае, че някой е свободен да постъпва, както пожелае. Той не може да понася някой, който обича да живее сам, по свой собствен начин. Питал ли си се някога как стигнах до Айодхя, онзи единствен път, когато съм бил в тоя град? 

СЦЕНА 2

РАЗКАЗВАЧ: Гуха не живееше според обичайните правила и закони на човечеството. Той се доверяваше и се подчиняваше на собственото си сърце, правеше каквото си иска, когато си поиска, и прекарваше дните си свободно и спонтанно. Вместо Господа или боговете на брамините, той обожаваше дърветата. Той никога не бе ходил в Айодхя, градът, където имаше повече хора, отколкото дървета, повече къщи и магазини, отколкото скали и животни.

Брамините в Айодхя мислеха, че Гуха е много лош пример за младите и за гражданите. Той не ги уважаваше и не се подчиняваше на тях или на техните богове. Затова Васища, главният свещеник на цар Дасаратха изпрати няколко брамини със задачата да променят Гуха, като поставят себе си за пример на поведение. Те опънаха красиви шатри на края на гората на Гуха, и инсталираха каменна статуя на Шива под един орех, близо до реката Ганг. Гуха ги посрещна и им направи подаръци от сърце - малки птички от злато и деветоглави змии от олово. (Музиката спира.)

Брамините идваха всеки ден и къпеха Шива с кокосово мляко, обсипваха и го мажеха с цинобър и сандалова паста, предлагаха цветя и ядки, и сладки, и пееха мантрите си високо, така че Гуха да може да ги чуе. Един ден Гуха се връщаше от лов с един мъртъв елен, преметнат на рамото му.

ГУХА: Какво правите, размазвайки цялото това нещо на един камък, и правейки този ужасен шум?

БРАМИН 1: Обожаваме, Гуха, обожаваме. Учи се от нас как да обожаваш, защото ние сме посветени от самия Шива да учим грешното човечество на правилния път към спасението. Ти си жесток, грешен човек, ловец, убиец, ядящ невинни животни. Ти можеш да изкупиш греховете си само като следваш нашите стъпки. Обожавай този Шива и ще бъдеш спасен.

ГУХА: Аз вече съм спасен. Не ми казвайте как или какво да обожавам. Вие можете да обожавате както си искатe, но аз обожавам само Бог, а Бог е дърво.

(Брамините се смеят.)

БРАМИН2: Бог е дърво! Езичник! Дивак! Може ли едно дърво да те научи на нещо? Можеш ли да станеш мъдър, като обичаш дърво?

БРАМИН3: Бог е дърво! Гуха, Гуха, ти отиваш право в Ада, освен ако не промениш мисленето си.

ГУХА: Едно дърво е по-живо от това... това.

РАЗКАЗВАЧ: Гуха инстинктивно даде на украсената с гирлянд статуя един ритник. Брамините останаха с отворена уста от шок, докато Гуха откри за свое удоволствие, че ритникът му се отрази много добре. Затова той даде на статуята още един хубав ритник.

ГУХА: Аз по-скоро ще обожавам животински тор. (обръща се и бяга)

РАЗКАЗВАЧ: Брамините го преследваха, но той се покатери на едно високо дърво и седна благополучно в неговите клони, смеейки им се отгоре. Брамините размахваха юмруци пред него, кълнейки и псувайки. Но Гуха само се смееше още повече.

ГУХА: Ех, дърво, когато те прегърна, мога да почувствам жизнеността ти с кожата на сърцето си. Ти ми даваш мир и енергия. Без значение колко съм болен, ти ме лекуваш. Ти храниш мен и храниш тези чудесни животни, които ми дават наслада и ме хранят. Ти ми даваш подслон и сянка, свеж въздух, дървесина за моя дом и моя огън, и тор за моето жито. Ти улавяш енергията на слънцето и я пращаш надолу към земята, така че тя да може да стане зелена и да ни храни със своите многоцветни плодове. Аз обожавам теб и гората, в която ти живееш, тази джунгла, която не е хубава малка градина, оформена от човешката воля и усилие, а самият Бог в целия Си ужас и красота.

рамините отиват настрани за миг и имат съвещание.)

БРАМИН2: Бедният заблуден Гуха! Ние трябва да спасим душата му. Затова нека продължим да обожаваме нашето мурти и така той може да научи от нашия пример как да обожава.

БРАМИН 3: Да, той унищожава всичко, зад което ние стоим, така че той трябва да бъде променен. (Брамините излизат. Гуха слиза и си отива.)

РАЗКАЗВАЧ: Но нищо, което правеха брамините, не промени искрения възглед на Гуха. Понеже ритникът, който беше дал на статуята на Шива, го накара да се почувства толкова добре и беше толкова удовлетворяващ, той взе решение да го рита всеки ден без пропуск, когато се връща по пътя си след лов, преди да отиде да сготви своя улов и да се наслади на виното си. (Идва Гуха.) И всеки ритник бе съпроводен от разговор.

ГУХА: Ти, мъртво и глухо парче камък! Как може ти да си моят Бог? Моят Бог е господар на зелените неща и галактиките, на течащата вода, сърцата и великата безформена енергия на Вселената, пулсираща във всичко, особено в дърветата, които тези невежи хора отсичат, за да строят градове, в които те се блъскат заедно в своите безвъздушни храмове с каменни богове. Тази гора е истинският храм. Тези идиоти не могат да видят, че картините, които правят от боговете си, са само маски, напомнящи за Бог, а не самият Бог. Ти си просто един глупав камък!

(Рита го и си отива. После пак идва.)

РАЗКАЗВАЧ: На другия ден Гуха отново дойде...

ГУХА: По-скоро бих обожавал себе си – аз гледам, чувствам, чувам, и псувам, за разлика от теб, ти, буца пръст! (Рита го и после сяда да си масажира крака.)

РАЗКАЗВАЧ: Неговите ритници ставаха все по-тежки и кракът започна да го боли, но Гуха нямаше против. Той се чувстваше добре, докато го масажираше, болката му напомняше, че той не е отстъпил пред малката версия на човек за Божието безгранично, необхватно същество.

(Гуха си отива. Идват брамините и почват пак да обожават муртито. Музика: 06) Тогава почва да вали и те се пазят от дъжда. После виждат реката, която е преляла, и бягат да се спасяват.)

После дойдоха дъждовете. Земята стана океан от кал, а Ганг придойде, излезе от бреговете и наводни гората. Това накара брамините да избягат високо в планината. Те оставиха Шива сам, наполовина под вода. (Пауза. Гуха пристига. Музиката спира.) Но без значение колко бе уморен, и колко трябваше да се отклонява от пътя си, след своя ежедневен лов Гуха отиваше до статуята на Шива и с голямо задоволство й даваше един як ритник. (Рита статуята и си отива.)

Скоро след дъждовете, много късно една нощ Гуха се връщаше към вкъщи и стигна до статуята на Шива по времето, когато животните пият вода. (Видео: 07) Вълци. Гуха идва.) Там бе посрещнат от глутница мършави вълци. Очите им бяха светнали от глад, бяха изгладнели поради пороите. Гуха нямаше повече стрели, нямаше и огън, за да ги подплаши. Заради тях не можа да отиде до статуята. Но вместо да ги надбяга и да си отиде вкъщи, той се качи бързо на ореха.

ГУХА: По един или друг начин, до края на нощта аз трябва да ритна този камък. 

РАЗКАЗВАЧ:  И така той чакаше горе на дървото над Шива. Цял ден не беше ял, затова откъсна няколко зелени ореха от дървото. Но те бяха толкова горчиви, че никак не се преглъщаха, така че той ги изплю ядосано върху статуята. Вълците около Шива се мятаха нагоре с оголени зъби и напразно се опитваха да го стигнат,  докато той чакаше своята възможност да изрита Шива.  

Почна да застудява и падна мъгла. Гуха така се тресеше на лунната светлина, че листа и капки роса почнаха да падат върху статуята. (Видеото спира.) Накрая, призори вълците избягаха и той слезе от дървото. (Пауза, докато слезе.) Беше толкова ядосан, че е пропуснал един ден, без да  ритне Шива, че прогони брамините чак до Айодхя, където те се скриха под расото на Васища.  Там бе посрещнат от цар Дасаратха. Гуха му каза: „Аз ще обожавам само светите дървета!“ Дасаратха  взе ръката му и го провъзгласи за кралят на Нишадите. Той вече владееше цялата гора. Когато Гуха се върна обратно, статуята на Шива я нямаше и той забрави за тази работа.

СЦЕНА 3 

Гуха продължи да ловува, да яде и да пие, докато един следобед не легна болен и не умря в своята колиба от силен, кратък пристъп на треска. (Гуха ляга и умира.)

Ямарадж, Господарят на Смъртта, изпрати своите демонични пратеници да доведат Гуха пред него, за да го съдят. (Идват Ямадутите.) Единият от тях носеше малка примка в ръката си. Той със задоволство издърпа душата на Гуха, завърза примката около нея и я поведе на юг към Ямалока. Всичко това стана в един-единствен миг. Гуха се бореше с всички сили, но от смъртната примка не можеш да се измъкнеш дори и насън.  Освен това, пратениците на Яма почитаха брамините и мразеха Гуха заради ритниците по статуята на Шива. Те  го обвиняваха през целия път.

ЯМАДУТ 1: Ти, който се осмеляваш да риташ Бог! Време е за теб да гориш в пламъците на Ада! Демоните чакат да опекат жива твоята душа и да те изядат.

ЯМАДУТ 2: Покай се, дори сега, и присъдата ти може малко да бъде смекчена. Признай, че ти грешеше през цялото време за всичко.

ГУХА: По-скоро бих изтърпял огньовете на Ада, но няма да обожавам Бог, който няма да ме приеме такъв, както ме е създал, в моята цялостност. Досега аз само ритах вашата каменна статуя, но щом го срещна лице в лице, ще плюя на него!

РАЗКАЗВАЧ: На портата на Ямалока, пазена от страховити джуджета, ямадутите затегнаха примката на Гуха. Едно дрипаво, пакостливо джудже скочи в свадата и Гуха за първи път през живота си се уплаши. Но за негова изненада, джуджето защити Гуха от другите. То се втренчи с кръглите си очички в пратениците на Яма, изсумтя и каза:

НАНДИ: Пуснете  Гуха! Дайте ми  неговата душа на мене, още не му е време да умира.

ЯМАДУТ 1: Предател сред нас!

ЯМАДУТ 2: Гуха е вече мъртъв! Махни се, да минем!

НАНДИ: Опитайте се, ако можете. Аз съм Нанди, миролюбивият пазач на дивата природа. Освободете го по заповед на Шива.

ЯМАДУТ 3: Това е неговата смърт!

НАНДИ: Лъжци! Вие не сте нищо друго освен крадци, на него не му е дошло времето да умре. 

ЯМАДУТ 2: Как ни нарече?

НАНДИ: Имайте милост към малките и слабите. Умолявам ви да го пуснете…

РАЗКАЗВАЧ: Тогава пратениците на Яма се нахвърлиха на Нанди. Той с един удар им счупи главите. Гуха падна по очи в купчина сухи листа и не видя нищо повече. Настана страшна суматоха. (Нанди ги бие.) Чуваха се чупене на кости и болезнени викове. 

НАНДИ: Ще измъчвате малки беззащитни животинки, а?

РАЗКАЗВАЧ: Накрая Нанди внимателно хвана примката на Гуха и отлетя с него към високите Хималаи. 

(Ямадутите се надигат и се смеят.)

ЯМАДУТ 1: Ха! Самият Шива ще го опече жив!

ЯМАДУТ 2: Той сам ще го накаже!

ЯМАДУТ 3: Шива иска този трофей/плячка!

(Изгася се. Музика: 09))

СЦЕНА 4

(Музиката спира. Светва се.)

РАЗКАЗВАЧ: Нанди слезе на Кайлаш и прие своя истински облик на миловиден, бял бик с гърбица. Той спокойно държеше Гуха все още вързан за примката. Влязоха в една паянтова колиба. Тогава Гуха видя Шива - висок и хубав, с две благи очи, загледан в душата на Гуха, третото му око беше притворено над веждите, косата му беше диво разрошена, беше облечен в стара еленова кожа и в дрипи, и все гледаше ли гледаше към Гуха. 

Само след миг пристигна Ямарадж, Господарят на Смъртта, и се взря с черните си неподвижни очи в Гуха. 

ЯМАРАДЖ: Добре. Сега ние двамата можем да го накажем.

ШИВА: Да го накажем? За какво?

ЯМАРАДЖ: Според моите прашни книги, този Гуха е убиец, виновен за злодеяния. Той има грехове. Господи, та не си ли спомняш какво стори на Теб този див и опасен човек? Той не Те обожаваше, и не само това, той Те обиждаше. За да съм по-точен, той Те риташе много пъти с крака си!

Затова животът му е бил съкратен и неговото време е изтекло; дните му са свършени. Защо  грабнахте неговата душа от мене и ни оставихте с едно празно място в пъкъла?

ШИВА: Ямарадж, когато аз пристигнах в неговата гора, Гуха беше единственият, който не забравяше да ме поздрави. Веднъж той пости и в моя чест направи бдение на едно дърво цяла нощ, даде ми храната, от която самият той имаше нужда, поръси ме с вода, и ме украси с листа. Толкова беше бесен на хората, които се преструват, че ме обичат, че ги прогони, заплашвайки да ги убие. Така че, Яма, аз ти го отнемам, неговата душа е моя, а не твоя.

ЯМАРАДЖ: Но той си мисли, че ти си...дърво!

ПАРВАТИ: Не си мисли, че знаеш кой или какво, или къде е Шива.

ЯМА: Но какво...какво...какво за всички тези хора, чийто единствен Бог е каменна статуя? Всички те грешат ли? Заблудени ли са?

ПАРВАТИ: Шива е във всички неща, Яма, включително камъните. Не това, което обожават, а колко искрено и пламенно обожават е това, което ги води при Него.

РАЗКАЗВАЧ: Шива се протегна и отслаби примката около душата на Гуха. Гуха изтича към Него и се хвана за стъпалата Му. (После той погледна нагоре и се видя седнал на Вишала, Световното Дърво на Нараяна. Неговите корени бяха Брахма, неговият ствол - Шива, а клоните – Вишну. В неговите клони, разпростряни в безкрая, се намираха галактики. Неговият плод бяха въртящи се светове, а неговите листа бяха песни. )


Няма коментари:

Публикуване на коментар