събота, 11 февруари 2017 г.

Ма Тцу и ловецът


The Master speaks...
Ма Тцу е много голям дзен учител. Той имал много дхарма наследници,  няколко човека се просветнали с Неговото присъствие. Самото присъствие. С определени влияния на учителя. Единият от тези хора бил ловец, убивал животни, живеел в гората. По цял ден ловувал, така оцелявал и много се дразнел от близките монаси. Ядосвал им се, защото те осъждали неговата професия да убива животни. За това ловецът не ги харесвал, не ги обичал. Един ден докато ловувал, един елен минал покрай колибата.
Ма Тцу живеел в гората и медитирал в една колиба от бамбук.
Дзен монасите често живеели в някоя колиба от бамбук в гората и медитират, хранят се с разни неща, каквото намерят в гората.
И така веднъж ловецът минавал покрай колибата на Ма Тцу, и Ма Тцу излязъл и го поздравил. Това обикновено не се случвало, защото Ма Тцу бил известен Учител и дори на царете, които отивали при него не отдавал никакво специално внимание. Трябвало да дойдат при него да влязат в колибата да се поклонят пред него и той да ги благослови, а за някой ловец той излиза от колибата и го поздравява пръв.
 Като го видял, ловецът го попитал:
- Видя ли в коя посока отиде еленът?
Ма Тцу му рекъл:
- Не, обаче кой си ти?
- Аз съм ловец.
- Аха, ловец и как убиваш животните?
- С една стрела, едно животно.
Казал ловецът. Било му странно как му задават такъв въпрос. Тоя бил монах, а му поставя такъв въпрос - как ловуваш. Станало му интересно помислил си: „Сигурно и тоя ловува”. И попитал.
- А ти колко стрели ползваш, как ловуваш?
- С една стрела,  цяло ято птици.
Това било странно за ловеца. С една стрела цяло ято птици?! Възкликнал:
- Ама това са живи същества, за какво ги убиваш толкова много?
- Да, живи същества са, а ти защо не се застреляш себе си?
Тогава ловецът осъзнал. Дори и ловецът осъзнал, че е суров към животните, че им донася болка, страдание на тези същества и в момента се покаял, паднал пред Ма Тцу и го помолил да го приеме за монах, за негов  ученик.
-  Аз не знам какво да правя повече.
Видял колко е абсурдно да убива и да живее така. Разбрал цялата негова грешка и осъзнал, че това не е начин на живот. И с него се случила тази преобразба. Покаял се и станал дзен монах. В последствие станал един от дхарма наследниците на Ма Тцу. Просветнал се.

                                               ***
За да дойде до такава преобразба, човек трябва да има простота. Не трябва да е разглезено чедо на XXI век. С разни помагала, електронни глезотии от всякакъв тип. Трябва да има някаква простота, чистота.
Тоя бил ловец обаче бил много чист всъщност, въпреки че ловувал животни, не харесвал будистките монаси, живеел в гората, имал нещо диво в себе си, имал нещо истинско. Този човек бил готов за промяна. Сега не можеш да накараш никой човек на никаква промяна. Защо?
 Защото на хората просто не им пука за нищо, само егото хранят. Има една отпадналост поради софицираност. Поради спорове. Атеисти и теисти спорят, става жестоко, тези вярват в Бог, онези не вярват в Бог.
 Някой човек заради Бог го разпъват, някой му режат ръце, глава. А сега Бог е някакво удобство. Харесва ти, не ти харесва, искаш с Бог или без Бог. Толкова интелектуални са станали умовете, че тяхното вярване е станало на принципа дали ти харесва сладолед с ванилия или с шоколад.


Няма коментари:

Публикуване на коментар