вторник, 21 февруари 2017 г.

Кравите на другите


Когато били мусоните, Буда бил в едно село. Всеки ден гледал как един човек излиза, гледа как кравите всеки ден излизат, отиват да пият вода от езерото и се кефи. Брои ги и много се радва. Буда отишъл един ден и го питал:
- Тия твои крави ли са?
- Не, не са мои, аз всъщност нямам нито една крава, аз съм много беден. Обаче като ги броя, добивам чувство за удовлетворение. Щом мога да ги броя, значи са мои крави.
Пандитите  и учените са тези, които броят кравите на другите, и от това получават щастие. Но това не са техни крави.
Един голям учен от това време, който имал 500 ученици, дошъл при Буда с цялата свита. Познавал Ведите, Упанишадите, Бхагават Гита, дошъл при Буда да спори с него, да прави диспут. Буда се изсмял.
- За какво се смееш? Попитал пандитът.
– Защото ме подсещаш за един човек.
- За кой човек?
Буда му разказал за кравите на другите.
- Приличаш ми на този човек. Казал му:
- Искаш ли да продължиш да броиш кравите на другите, или искаш да откриеш твоята автентична Истина. Искаш ли да имаш лично твое изживяване или искаш да броиш кравите на другите?
-  Май... искам мое изживяване. Не съм доволен от това, което имам.
Пандитът бил нещастен. Въпреки, че знаел всичките тези неща, главата му била пълна със свещени текстове, а дълбоко в себе си сърцето му било нещастно. Бил неудовлетворен. Нещастен. Въпреки цялото това знание. Защото знанието за кравите на другите не може тебе да те направи щастлив. Те не са твои крави. Не е твое изживяване.
Въпреки, че бил голям учен все пак показал една простота и искреност в един момент. Буда казал:
- Тогава две години седи покрай мен в тишина. Уста не отваряй. Няма спорове, полемика, свещени писания, всичко ще оставиш - забрави го това писание. Просто седи в тишина. Две години. След две години ще те извикам да ме питаш, да ми поставиш въпрос.
След две години Буда потърсил човека, питал за него, викнал го, той дошъл пред Буда и Буда му казал:
- Време дойде да ме питаш.
Той мълчал, медитирал и нищо друго.
- Вече нямам въпроси. За тези две години, заедно с цялото това знание и въпросите си отидоха. Заедно с ума.... Не виждам, умът да може да ми реши проблема. И да ми отговориш и да не ми отговориш, не виждам нищо в това. А и аз нямам проблем вече – за две години тишина, медитация, всички ментални боклуци изчезват.
                                   
                                              ***
Ако останеш сам и само медитираш не говориш и не събираш нов боклук. Всичко ще се изпари. Ще се пречисти. Изпарява се цялото знание, което не ти върши работа, а само повече те осакатява. Държи те в това нещастно съзнание, в което си. Защото мислиш, че знаеш мислиш, че това, което си прочел в книгите - това е Истината. А не знаеш Истината, просто си зле. И то не, че си зле - просто не знаеш Истината. Това е. Няма други причини.  А с книги не става. Просто трябва твое изживяване, лично трябва да се случи. Ако се случи, ще се случи, ако не, няма да се случи. Това е разликата между Сото и Ринзай дзен. 

Разказва - Перица Георгиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар