вторник, 7 февруари 2017 г.

Човек трябва да се издигне чрез това, чрез което пада


       
Тантра е важна система от хинду религиозната философия, и нейната близка прилика с Ведите е очевидна. Самите тантрически писания съдържат връзки към нейния ведически произход. Тантра показва повече ясно изразено влияние на Упанишадите, както и на Йога и Пураните. Ритуалното обожание на модерния хиндуизъм е било до голяма степен оцветено от Тантра, и този факт е особено осезаем в Бенгал, Кашмир, Гуджарат, и Малабар.

Реалността, според Тантра, е Чит, или Чисто Съзнание, което е идентично със Сат, или Чисто Съществуване, и Āнанда, или Чисто Блаженство. Така както Ведāнта, така и Тантра показват общо съгласие за природата на Реалността, с..., обаче, една важна разлика, която по-късно ще бъде посочена. Въпреки че трансцедентира думите и мисълта, това Съществуване-Съзнание-Блаженство, или Сатчитāнанда, става ограничено чрез мāйā, и Неговата трансцедентална природа тогава се изразява с езика на форми и категории.

Според Ведите, Сатчитāнанда, или Брахман, е в Своята истинска природа Чист Дух; а мāйā, която е вродена в Него, функционира само на относителното равнище по времето на създаването, поддържането, и унищожаването на Вселената; нито сътворението е в основата си реално, нито са сътворените същества, защото истинското знание разкрива само недиференцирано Съзнание. Според Тантра, от друга страна, Сатчитāнанда се нарича Шива-Шакти, думата с тире предполага, че Шива, или Абсолютът, и Шакти, или Неговата съзидателна сила, са вечно свързани като една дума и нейният смисъл: не може да се мисли за едното без другото. Концепция за Чисто Съзнание или Съществуване, което отрича Шакти, или силата да станеш, е, според Тантра, само половината от истината. Сатчитāнанда е есенциално надарена със силата на себе-еволюция и себе-инволюция. Ето защо съвършеното изживяване е изживяването на цялото – това е, да се каже, на Съзнанието като Съществуване и Съзнанието като сила да се става. Само в относителния свят се мисли за Шива и Шакти като относителни същности. Освен това, Тантра твърди, че както световният процес, така и дживата, или индивидуалната душа, са истински, а не само илюзорни наложености върху Брахман. Като заявява, че дживата накрая става едно с Реалността, Тантра се различава от Компетентния Недуализъм и чистия Дуализъм.

Мāйā, според Тантра, забулва Реалността, и Я поляризира в това, което е съзнателно, и това, което е несъзнателно, което е съществуващо и което е несъществуващо, което е приятно и което е неприятно. Чрез поляризацията, Безкрайното става ограничено, Недиференцираното диференцирано, Неизмеримото премерено. По същата причина, недуалната Реалност се разгръща – и това разгръщане е реално, а не просто привидно както във Ведāнта – в множество от съотносителни „центрове“ или същества на разнообразната природа, действащи и реагиращи едно на друго по различни начини. Някои от центровете, такива като човешките същества, развиват силата на чувстването, познанието, и волята, докато на другите им липсва такава сила, имайки различни степени на сила или липса на сила. Някои центрове, отново, са знаещи, а някои, обекти на познаване; някои, наслаждаващи се, а някои обекти на наслаждение. Различните определящи условия, които съставят и поддържат един център, например една джива, също го ограничават или стесняват, ставайки причина за нейните действия и реакции. Тези определящи фактори са „вериги“ (пāша), които плетат цялата тъкан на феноменалния живот на дживата. Чрез тях тя е обвързана и накарана да действа като „животно“ (пашу).

Въпреки че Реалността се развива, чрез Своята собствена загадъчна сила, в множество от центрове одушевени и неодушевени, все пак в Своята истинска природа Тя винаги остава чисто Съзнание, Съществуване, и Блаженство. В състоянието на еволюция, Реалността не спира да бъде Себе Си, въпреки че нито действието, нито фактът на еволюцията се отрича от Тантра.

Така един ограничен център в някоя позиция в процеса на еволюцията никога не спира да бъде „точка“ на Чиста Реалност, чрез която Безкрайното Се отваря и чрез която Тя може да бъде достигната. Когато една джива се гледа към тази точка, тя не е нищо друго, освен Реалност, а когато тя гледа към булото на мāйā, тя е ограничена, обусловена, и обвързана с вериги. Така във всеки джива-център има елементи както на индивидуалност, така и на безкрайност, феноменалност и реалност. Една посока от функционирането на мāйā, наречена „изходящото течение“, разкрива Безкрайното. Тантра (особено нейните дисциплини, предписани в „ляворъкия“ път, ще бъде обяснено по-късно) показва пътя за промяна на изходното течение в завръщащо се течение, трансформиране на това, което действа като възел за дживата в „освободител“ или „избавител“. Както казва Тантра: „Човек трябва да се издигне чрез това, чрез което пада“; „самата отрова, която убива, става еликсирът на живота, когато е използвана от мъдрите.“ Различните импулси и желания, свързани с излизащото течение формират, така да се каже, мрежата на феноменалния свят, в която дживата е била хваната. Някои от тези импулси изглеждат като главни или първични възли в тази мрежа. Единственият въпрос е как да се трансформират тези основни импулси за материално наслаждение (бхога) в духовни изживявания (йога); как да се предизвика сублимацията на желанията. Ако това може да бъде направено, това, което сега обвързва, ще бъде променено в своята работа, и ограничената джива ще осъзнае своята идентичност с Безкрайната Реалност.

Дживата, хваната в изходното течение, възприема дуалността и храни представите за удоволствие и болка, приемане и отхвърляне, и т.н. Но ако само недуалността на Шива-Шакти съществува, както се твърди от Тантра, всички тези разграничения трябва да бъдат относителни. Така разграничаването между мъжа и жената, желанието един за друг, което е едно от главните желания, и физическото обединение между тях, всички принадлежат на относителната плоскост, където е приет постоянен конфликт между плътта и Духа, и където една джива действа като животно, обвързано от веригите на общоприетата условност. Различаването е валидно и може дори да бъде ценно, докато дживата остава на относителната плоскост. Спазването на морални или социални условности, въпреки че са желателни на това ниво, не правят дживата нищо друго, освен животно. За да може дживата да може да познае, че тя в действителност е Шива (Абсолютът), тя трябва да сложи край на всяка дуалност и да осъзнае факта, че каквото и да съществува и функционира на физическото или моралното ниво е Шива-Шакти, винаги неразделната Реалност и Нейната Сила. Когато човек осъзнае, че целият процес на сътворение, поддържане и разрушение е манифестацията на лилāта, или игривото забавление, на Шива-Шакти, човек не вижда нищо плътско или грубо във Вселената; за такъв човек всичко става израз на Шива-Шакти. Специалната техника на тантрическата дисциплина е да се трансформира изходното течение на различаване в обратното течение на постепенно интегриране, да се съберат отделеността, полярността, и дори противоположността в идентификация, хармония, и мир.

Двете течения, обаче, не действат поотделно, едното изключващо другото; те са едновременни, въпреки че ударението, което се колебае, сега е поставено върху едното, а сега на другото. Така във всички твърдения за дуалност и разлика, е характерно твърдението на недуалност и идентификация, и човек вижда единства, равности и подобности, а не един прост хаос от блъскащи се частици, дори когато изходното течение функционира в сътворението и поддържането на Вселената. Нашето обикновено изживяване, също, показва система, въпреки че тази система ни разкрива ограничени и обусловени идентичности. Накратко, въпреки че диференциацията е преобладаващото качество на изходното течение, идентичността е или скрита в нея, или е условно видима.

Нека вземем примера на един мъж и жена. Обект на определени граници и условия, двамата по един начин може да бъдат приравнени; разликата между тях е очевидна, но може да бъде елиминирана. Ударението на разликата, обаче, съставлява веригите на мъжа и жената, както се вижда в общото изживяване. Тези вериги ще изчезнат, когато тяхната истинска идентичност, а не тяхното прагматично равенство, бъде осъзната. Оттук въпросът е как да се утвърди или по-скоро утвърди наново идентичност, която е забулена.

Методът на недуалната Ведāнта е да отрече всички ограничаващи определения, които тя нарича нереални, докато човек не вижда нищо друго, освен Брахман, или чисто и недиференцирано Съзнание, в мъжа и жената. За да се достигне утвърждаването на единството, всяко мехурче на дуалност трябва да бъде непреклонно изоставено; с други думи, Ведāнта иска от стремящите да се откажат от света на имената и формите. Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото такова отречение може да се практикува само от малцина.

Тантра, чиято техника е различна, предписва дисциплината на сублимацията. Физическият мъж и жена, носещи се с изходящото течение на космическия процес, са, без съмнение, различни един от друг, но посредством обратното течение те могат да бъдат сублимирани в космически принципи и осъзнати като едно цяло, това е, Шива-Шакти. Като обръща изходното течение, стремящият трябва да „обедини“ допълненията или полюсите, за да осъзнае тяхната идентичност; така физическият съюз на мъжа и жената сублимира в съзидателното обединение на Шива-Шакти. Леворъкият път на Тантра под определени, много строги условия предписва на стремящия, или сāдхака, принадлежащ на „героичния“ тип, който ще бъде описан по-късно, духовни дисциплини на ритуално пренастройване с жената, и показва как да сублимира така наречения „телесен“ акт постепенно, докато се постигне изживяването на върховното недуално Шива-Шакти с неговото съвършено блаженство. Техниката е да се направи самото плътско желание, което съставлява най-силната верига на животинския човек „отвор“ или канал за изживяването на Сатчидāнанда. Ако се следи правилния път и всички условия са изпълнени, стремящият успява в неговото старание.

Тантрическият метод на сублимация се състои от три стъпки: пречистване, повдигане, и реутвърждаване на идентичността на нивото на Чистото Съзнание. Първо, стремящият трябва да се отърве от боклука на грубостта и невъзприемчивостта, като обръща изходното течение в обратно течение. Според Тантра, в процеса на еволюцията, чистите космически принципи (таттви) на определен етап преминават линията и минават в нечисти принципи, последните съставляващи царството на природата, което е като „намотана“ крива, в която дживата е държана като затворник и където тя скита, хваната в мрежа от естествен детерминизъм, от който няма изход, освен ако намотаната крива не може да бъде накарана да се размотае и да отвори канал за своето освобождаване и се издигне в царството на чистите космически принципи. Докато това не е извършено, дживата остава да се носи на изходното течение, движи се с него, и храни желания, които са груби или плътски. Дали копнеещо удоволствие или болка, тези желания затягат веригата над нея с допълнителни връзки. Надеждата й лежи в размотаване на намотката на природата, която е затворила над нея. Това се нарича на техническия език на Тантра „събуждането“ на Кундалини, или навитата змийска сила, чрез която човек се движи от нивото на нечистите принципи към това на чистите принципи. Главата на тази навита змия е обърната надолу; тя трябва да бъде обърната нагоре. Тази промяна на посоката на змийската сила, която след разкриването на дживата, остава включена в нея, се нарича пречистване. Следващата стъпка се нарича повдигане: редът, по който се движат космическите принципи по изходящото течение, трябва да бъде обърнат с началото на обратното течение. Повдигането трябва да бъде направено в реда, който е обратен на този, по който е направено слизането. Стремящият трябва да издигне себе си от по-грубите и по-нечисти елементи към по-фините и по-чисти, докато постигне реализацията на Шива - Шакти. Последната стъпка е реутвърждаването в съзнанието на неговата идентичност с Шива-Шакти. Това е общата рамка на метода на сублимация, следван от Дуалистичните, Недуалистичните, и други системи на мисъл.

Духовното изживяване за един сāдхака е описано в Тантра посредством символа на събуждането и издигането на Кундалини силата. Каква е тази Кундалини? Правилно разбрана, тя не е нещо мистично или езотерично, присъщо изключително за Тантра, а основата за духовните изживявания, описани от всички религиозни вери. Всяко истинско духовно изживяване, такова като виждането на светлина или визия, или общуване с Божеството, е само манифестация на издигането на Кундалини. Нека опитаме да разберем Кундалини с помощта на илюстрация от физическата наука. Има два вида енергия в една частица материя: потенциална и кинетична, тоталната сума от които е константа. Кинетичната енергия, която е само част от тоталната енергия, е отговорна за движението или действието на частицата. Съществува определено съотношение между кинетичната и тоталната енергия; когато това съотношение е променено от вътрешно-молекулярното действие, природата на частицата се променя: един елемент е трансформиран в друг. Според Тантра, Кундалини, под формата на космическа енергия, съществува във всичко, дори в частица материя. Само част от нея, като кинетичната енергия, е оперативна, докато неизмерен остатък остава, като потенциалната енергия, „намотана“ и неизтеглена в „корена на основата“. Тя е обширен склад на сила, от която оперативната енергия, като кинетичната енергия на частицата, е само част. В джива-центъра, също, има тази потенциална енергия на Кундалини, която е хранилището на енергията на тялото (физическа, субтилна, и каузална), и също активната енергия на Кундалини, която става причина за действието и движението на дживата. Намотаната Кундалини е централната опорна точка върху която се движи и върти целият сложен апарат на тялото и ума. Специфично съотношение между активните и тоталните енергии на Кундалини определя настоящето състояние и поведение на телесния апарат. Промяна в съотношението е необходима, за да предизвика промяна в неговата работна ефикасност, като трансформира по-грубите телесни елементи в по-фини. Трансформация, динамизация, и сублимация на физическия, менталния, и виталния апарат е възможна само чрез това, което се нарича издигането на Кундалини и нейната реориентация от „насочена надолу“ към „насочена нагоре“. Чрез първия физическото тяло е направено „намотана крива“, ограничена по характер, ограничена по функции и възможности. Чрез силата на последния тя чупи веригите си и трансцедентира неговите ограничения. Това е основният принцип. Но има различни форми на духовни дисциплини, чрез които на този склад на латентна сила може да бъде въздействано. Вярата и любовта действат като най-силен лост за издигане на намотаната Кундалини; така също и дисциплините на рāджа йога и джнāна йога. Повтарянето на името на Господа или една свята мантра, и дори музика, помага в този процес. Тантра признава всичко това. Ученикът на Тантра трябва да има предвид психологическия аспект на процеса от издигането на Кундалини, който е повече като разгръщане, експанзия, и повдигане на съзнанието, отколкото механическо увеличение към повишена и по-висока енергия. Целта на събуждането на Кундалини не е придобиването на по-голяма сила за целта на изпълняване на свръхестествени подвизи или наслаждаването на материални удоволствия; тя е реализацията на Сатчидāнанда.

Преминаването на събудената Кундалини лежи през Сушумнā, която е описана като централния нерв в нервната система. Един вид празен канал, Сушумнā минава през гръбначния стълб, свързвайки базовия център (чакра) на дъното на гръбнака с центъра на главния мозък. Тантра говори за шест центъра, през които минава Сушумнā; тези центрове са толкова много сфери или плоскости, описани в Тантра като различно оцветени лотоси с менящи се броеве на листенца. В обикновената светска личност тези центрове са затворени, и лотосите се навеждат като пъпки. Кундалини като се издига през канала Сушумнā и докосва центровете, тези пъпки се обръщат нагоре като напълно отворени цветя и стремящият получава духовни изживявания. Целта на духовната практика е да накара Кундалини да се издигне от онези центрове, които са по-нисши и по-груби, към онези, които са по-висши и по-съзнателни. По време на това възходящо пътешествие на Кундалини, дживата не е съвсем освободена от относителното състояние, докато тя не достигне шестия център или плоскост, който е „отварянето“за изживяването на Реалността. На този шести център (двулистният бял лотос, намиращ се на мястото, където се съединяват веждите) дживата се отървава от егото си и изгаря семето на дуалността, и нейното по-висше аз се издига от пепелта на нейното по-нисше аз. Тя сега умира физически, така да се каже, за да може да живее в Чистото Съзнание. Шестият център е ключът, чрез който силата в хилядолистния лотос в главния мозък, който е като безкрайният океан, е включен към малкия резервоар, който е индивидуалното аз, изпълвайки последното и карайки го да прелее и да спре да бъде малкият резервоар. Накрая Кундалини се издига към лотоса в главния мозък и става обединена с Шива, или Абсолюта; и стремящият осъзнава, в трансцеденталното съзнание, неговото обединение с Шива-Шакти.

Тантра дискутира квалификациите на учителя и ученика, и също мантрите или свещените думи, диаграмите, божествата, ритуалите, и менталните предразположения, важни в практиката на нейните дисциплини.

Един квалифициран учител, или гуру, трябва да бъде човек с добро раждане и незамърсен характер. Състрадателен и спокоен, той трябва да бъде запознат подробно с тантрическите и други писания, да повтаря редовно святото име на Бог, и да предлага приношения в жертвения огън. Освен това, той трябва да притежава приятен нрав и силата да изпълни желанията на своя ученик. Помощта на един гуру е от първа необходимост за един ученик на Тантра. В него се случват витални промени, докато Кундалини се издига, и нечистите елементи на неговото тяло и ум стават чисти. В практиката на духовните дисциплини, стремящият минава през серия от кризи и се нуждае от външна помощ. Вярно е, че Божествената Майка, която не е никоя друга, освен самата Кундалини, дарява тази помощ под формата на милост, когато и да дойде истинска криза, но е нужен един човешки посредник. Гуруто е адепт в тантрическите практики, експериментирал е с нейните дисциплини, и е проверил резултатите им за себе си. Ученикът не гледа на своя гуру като на човешко същество, а като въплъщението на Бог. Като лекарят на душата, гуруто заема позиция на извънредна отговорност, води ученика в различни практики, и се грижи за неговото благоденствие във всяко отношение.

Както учителя, ученикът трябва да идва от добро семейство и да притежава безупречен характер и открита, простодушна и невинна природа. Запален привърженик, компетентен в писанията и добросърдечен, той трябва да има вяра в живота след смъртта, да извършва задълженията си към своите родители, и да бъде свободен от гордост поради потекло, ученост, или богатство. Освен това, той трябва да отбягва компанията на невярващи и да бъде готов да служи на учителя с цялото смирение. Трите типа стремящи ще бъдат описани по-късно.

Един отговорен учител не трябва да бърза да приеме един ученик, нито трябва един стремящ да приеме за свой ученик човек, към който той не е привлечен. Методът на инициация или инструкция варира, зависейки от компетентността на учителя и квалификациите на ученика. Едно обикновено посвещение се дава чрез сложни, подробни ритуали. Но тези стават вторични в по-висшия тип посвещение, чрез което ученикът много скоро става благословен с дълбоки духовни изживявания.

Мантрите играят най-важна роля в тантрическата дисциплина, точно както жертвоприношенията и химните в дисциплините на Ведите и Пураните съответно. Думата мантра означава, буквално: „това, което дава освобождение, когато се разсъждава върху него.“ Мантрата е звукът -еквивалент на Божеството, т.е., Чит или Съзнанието; външното изображение е материалната форма на мантрата. Звукът-вибрация е съвсем първата манифестация на Чит и най-близка до Него. Той е наистина посредник между Чистото Съзнание и физическия обект, бъдейки нито абсолютно нематериален като първото, нито плътен като последното. Тантра счита вибрацията и просветлението като две паралелни манифестации на същата космическа енергия или Шакти, и учи, че като такива и двете могат да водят до реализацията на Чит. Вибрацията е, създадена чрез произнасянето на мантрата, което позволява на стремящия да реализира Чит, което иначе се изплъзва от хватката дори на един интелигентен човек. Така мантрите не са просто думи, а са форми на концентрирана мисъл с огромна възможност; те биват разкривани на мъдреците в часа на тяхното просветление. Стремящият открива, че една мантра и божеството, с което тя се асоциира, са идентични, като божеството е просветлението, въплътено в мантрата. За невежия, вибрацията, създадена от мантрата, е само физически феномен, а самата мантра нищо друго освен звук, но за адепта тя е едновременно просветляваща, съзидателна и творческа. Просветлението е скрито в мантрата, както едно дъбово дърво в един жълъд. Щом това просветление е изразено, мантрата става надарена с чудесна сила и разкрива космическата енергия, скрита в нея. Тантра вярва, че мантрите не са били създадени от човешки мозъци, а са вечно съществуващи, и чрез тяхното повтаряне стремящият постига съвършенство.

Мистични диаграми, наречени „янтри“ се използват в тантрическите ритуали. Една янтра е еквивалент във формата на диаграма на божеството, точно както една мантра е негов звук-еквивалент. Тя не е като схематичната скица на една молекула, използвана от химика, а е истинско изобразяване, както е разкрито на адепта, на основната сила, която развива и поддържа един обект на обожание. Когато на янтрата е дадена истинска сила, божеството е там. В тантрическия ритуал янтрата е истинският обект на обожание, като изображението е неговото по-осезаемо, материално представяне. Има съществена връзка между мантрата и янтрата.

Изображението на божеството, чрез което човек общува с Върховната Реалност, също е въплъщение на Съзнание, а не само фигура от дърво или камък. Ако обожанието се извършва правилно, тогава изображението, мантрата, янтрата, и различните други аксесоари за обожание, всички стават променени във форми и изрази на Съзнание, както в християнската общност виното и хляба се превръщат в кръвта и плътта на Христос.

За непосветения, мантрите и янтрите, използвани в тантрическото обожание, може да изглеждат като безсмислен жаргон и магически диаграми. Същото е вярно, доколкото се отнася за неинформираните, за всички тежки формули, уравнения, и знаци, използвани от химика и физика. Например, Е=mc² не значи за невежия човек повече, отколкото една мантра, например Ом или Хринг. Въпреки това формулата на Айнщайн е била средството за освобождение на енергията, с невероятна възможност, затворена в атома. Същото е вярно за мистичните формули, използвани в Тантра; те са наистина стенографирани твърдения на определени базови изживявания. Същата вярна прецизност в ритуала се изисква от ученика на Тантра, и същата степен на вещина в разбирането на мантрите и янтрите, каквато се изисква от ученика във физическите науки. Известна версия на Кундалини или други принципи в Тантра могат да бъдат дадени, точно както може да бъде дадена за Теорията на Относителността или Квантовата Механика; но действителните доказателства лежат, в единия случай, както и в другия, в деликатни експерименти, които за съжаление са отвъд досега и разбирането на средния индивид. Тантра твърди, че мантрите са ефикасни, че диаграмите, използвани в обожанието са силни, че божествата, или деватāс, са съзнателни същества, че свръхестествени сили се постигат, и че най-искреният стремящ изживява издигането на Кундалини през различните гръбначни центрове и накрая осъзнава своята идентичност със Садчидāнанда.

Нека разгледаме накратко един тантрически ритуал, както се спазва в обожанието. Целта на Тантра е да отведе стремящите и двамата да реализират върховния край на освобождението и вторичните краища на богатството, сетивното удоволствие, и праведността, в съответствие с тяхната вътрешна еволюция и желания. Затова това предлага безкрайно разнообразие от ритуали, подходящи за различни времена, места, и индивидуални способности. Обикновено един тантрически ритуал се състои в отбелязването на различните части от тялото на различни божества, пречистването на елементите на тялото, контрол на дъха, медитация, придаването на живот в изображението, и ментално и физическо обожание. Всички тези са изчислени да трансформират обожателя, обожаваното, аксесоарите, и действието на обожанието в съзнание, което те всички са в есенция. Като кулминацията на ритуала, стремящият осъзнава своето единство с всичко. Хармония на физическото и менталното ниво е необходима за успех в обожанието; това се създава в грубите физически елементи посредством предписани позиции, в жизнените дихания чрез контрол на дъха, в главния мозък чрез правилното произнасяне на мантри, и в менталните състояния чрез медитация. Измиването (снāна) пречиства физическото тяло, и това пречистване е последвано от вътрешно удовлетворение (тарпана). Посредством подходящи медитативни ритуали грубото, финото, и причинното тяло са освободени от своите съответни замърсявания (бхутасуддхи). Целта на медитацията (дхйāна) е да позволи на обожателя да почувства своето единство с божеството. Тази медитация на единството, централното качество на тантрическото обожание, е съвсем различна от тази на дуалистичните религии, които поддържат разграничение между божеството и неговия посветен. „Само като стане божествен, човек може да обожава божественото.“ Последната част от ритуала се състои от жертвоприношение (хома), в което посветеният изцяло се предава на божеството, слива се с него, и изгубва своята идентичност в него. На този етап няма повече разграничаване между обожателя и обожаваното, ограниченото и безкрайното, индивида и Абсолюта.

Твърди се, че Тантра е вид експериментална наука и че реализацията, обещана от нея, е експериментално проверен факт. Теориите и спекулациите са само хипотетични; мотото на Тантра е: „Живей, чрез това, което можеш действително да докажеш и провериш“ Нищо няма нужда да бъде прието на базата на такова твърдение като „Така каза Господът“ Но отначало се изисква от сāдхака, както във всички науки, да следва водството на учител, който е опитал експеримента преди него и е видял резултата за себе си.

Няколко пътя са били предписани от Тантра за събуждането на Кундалини; единият от тези е наречен Вāмāчāра или „леворъкия“ път, който, отчасти въз основа на невежеството за принципите, включени в него, и отчасти заради неговата злоупотреба от неотговорни лица, е направил цялата наука за Тантра подозрителна. Ритуалът на този път е, както други истински духовни практики, основан на принципа за „обратното течение“, което търси да обърне процеса, който създава връзките на животинския човек. Петте съставки, използвани от последователите на този път, са зърнени храни, риба, месо, вино, и сексуален съюз. Тези, обаче, имат различни значения за различните класове стремящи. Основният принцип на Вāмāчāра е да се подчертае фактът, че човек прави напредък в духовния живот не чрез страхливо и погрешно избягване на това, което го кара да пада, а чрез възползването от него и пречистването му, така че да го направи средство за освобождение. За определен вид стремящ, наречен „героичен“, действителното пиене на вино и практика на сексуален съюз са предписани, и учителят внимателно отбелязва, че радостта и стимулацията, възникващи от тях трябва да бъдат употребени за повдигането на ума от физическото ниво. Например, стремящият е помолен да предложи вино първо на божеството, и после да опита от него като тайнствено предлагане. Същият е случаят със зърнените храни, рибата, и месото. Удоволствието, което е резултат от тяхното наслаждение, постепенно е пречистено. Сексуалният съюз, както е научен ученикът, е нещо свещено, чиято цел е създаването на нов живот, и трябва затова да не бъде прибягвано до него по безотговорен начин. Тантра никога не насърчава сексуалната невъздържаност или разюзданост за целта на удовлетворението на похотливо желание. Да се загуби целомъдрието, тя казва, е да загубиш или съкратиш живота. Още повече, сексуалният съюз има по-дълбоко духовно значение в това, че разкрива зад дуалността единство, което съществува във всички феноменални изживявания. Дори на физическо ниво, една двойка става свързана в радост, но единството на Шива-Шакти и блаженството, извлечено от това, се изживяват само от освободени души. Жена, свързана с тантрическите практики, за да помогне на мъжа в неговия път на отречение, е обект на дълбока почит за всички училища по Тантра. Тя се счита за въплъщението на Шакти, или силата, която прожектира и прониква Вселената. Да обидиш жена е тежък, сериозен грях. Стремящият учи от учителя как да използва споменатите преди пет „съставки“ за своето духовно събуждане. Чрез силата на мантрата, ритуалите, медитация, молитва, искреност, и милостта на Гуруто и Божествената Майка, ученикът постепенно се сдобива с природа, чрез която всичко, което той прави в своя обикновен живот, става действие на обожание, и той развива разбиране, което го кара да осъзнае това, което Шанкарачарйа е имал предвид, когато е написал в един от своите химни за първичната Шакти: „О, Върховна Господарке, нека всички функции на моя ум бъдат Твоето спомняне, нека всички мои думи бъдат Твоя възхвала; нека всички мои действия бъдат поклон на Теб!“

Тантра разделя сāдхакас, или духовните стремящи, на три групи според тяхното ментално предразположение: животински, героични, и божествени. Човекът с животинска склонност (пашу) се движи с излизащото течение и получава заглуга и слабост от своите светски дейности. Той още не се е издигнал над обикновеното колело на обществената обусловеност, нито е отрязал трите възела на „омразата, страха, и срама.“ Мятан от своите страсти, той е роб на шест злобни импулса: похот, алчност, гордост, гняв, заблуда, и завист. Не му се позволява дори да докосне петте съставки на леворъкия ритуал.

Ученикът, компетентен за рискования ритуал с петте съставки вече описани, е наречен герой (вира). Той има вътрешната сила да „играе с огъня“ и да изгори всички свои земни връзки с него. Установен в пълен себе-контрол, той не се забравя дори в най-опитващите и изкушаващи обстоятелства. Той е човек на безстрашен характер, вдъхващ страх в онези, които хранят животински склонности. Чист в мотива, нежен в речта, силен в тялото, находчив, смел, интелигентен, авантюристичен, и смирен, той храни само това, което е добро.

Сāдхака на божественото (дивйа) предразположение се е издигнал над всички връзки на желанието и няма останало желание, което да пречиства. Едно от тантрическите писания описва такъв стремящ като пестелив на думи, обичан от всички, интроспективен, стабилен, прозорлив, и внимателен за благоденствието на другите. Той никога не се отклонява от пътя на истината и не може да стори зло. Добър във всяко отношение, той е считан за въплъщението на Шива. В неговото обожание той не се нуждае от физически помагала за предизвикването на своите духовни емоции; медитативното настроение е спонтанно при него. Той винаги е в екстаз, наслаждавайки се на „вътрешната жена и вино.“ За петте съставки, използвани от героя, той замества съзнанието (чит), блаженството (ананда), и екзалтацията (бхāва).

Тантра твърди, че нейните дисциплини имат универсално приложение; тя приема валидността на ритуалите на Ведите, различаването и отречението на Упанишадите, пречистващите дисциплини на раджа йога, и страстната любов към Божеството, описвана в Пураните. Тя призовава сāдхака да практикува воля и собствено усилие, да практикува себе-предаване, и да копнее за божествената милост. Тантра обещава на своите посветени не само наслаждението на земно щастие, а също освобождение, и признава, че силата на Кундалини може да бъде събудена чрез искреното упражняване на духовните практики, предписани от всички велики религии на света.
Свами Криянанда
Превод sukhpakhi

Няма коментари:

Публикуване на коментар