петък, 24 февруари 2017 г.

Глава 100 Вникването води до свобода


Питащ: В много страни по света полицейските следователи прилагат определени методи с цел да изтръгнат признания от техния заподозрян и да променят неговата личност, ако се налага. Чрез внимателен подбор от физически и психически издевателства, както и чрез убеждение, старата самоличност бива пречупена и на нейно място бива установена нова. Разследваният чува толкова много пъти да му повтарят, че е враг на държавата и предател на страната си, че идва ден, в който нещо в него се пречупва и той започва да смята с пълна убеденост, че е предател, бунтар, напълно презрян и заслужаващ най-жестокото наказание. Този процес е познат като промиване на мозъка.
Порази ме фактът, че религиозните и йогическите практики са много сходни с промиването на мозъка. Същите физически и умствени лишения, изолация, силно внушение за грях, отчаяние и желание за бягство чрез изкупление и приемане на нова вяра, възприемане на нова представа за себе си и вживяването в тази представа. Същото повтаряне на установени формули: „Бог е добър, Гуру (личността) знае най-добре, вярата ще ме спаси“. При така наречените йогически или религиозни практики действа същият механизъм. Умът бива накаран да се съсредоточи върху една определена идея, изключвайки всички останали, и тази концентрация бива мощно подсилвана от строга дисциплина и болезнен аскетизъм. Човек заплаща това с цената на живота и щастието си, и затова полученото в замяна му се струва изключително важно. Тази предварително аранжирана смяна на вярата – очевидна или скрита, религиозна или политическа, етическа или социална, може да изглежда истинска и трайна, но все пак има чувство за неестественост в нея.

Махарадж: Съвсем прав си. Като преминава през толкова много трудности, умът става объркан и стъписан. Състоянието му става несигурно – каквото и да предприеме завършва с още по-дълбоко принудително обвързване.

П: А защо тогава се препоръчват садханите?

M: Докато не положиш огромни усилия, няма да се убедиш, че усилието няма те отведе никъде. Аз-ът е толкова самоуверен, че докато не бъде напълно обезкуражен, той няма да се предаде. Простото словесно убеждение не е достатъчно. Само действителните факти могат да покажат абсолютната пустота на представата за себе си.

П: Промиващият мозъци ме превръща в луд човек, а Гуруто ме превръща в нормален човек. Превръщането е сходно. И все пак мотивите и целта са съвсем различни. Вероятно сходствата са само вербални.

M: Подканата или принудата да страдаш съдържа насилие в себе си, а плодът на насилието не може да бъде сладък. Има определени житейски ситуации, които са неизбежно болезнени и човек трябва да ги приема мимоходом. Има и определени ситуации, създадени от теб самия, нарочно или по невнимание. А от тях трябва да си научиш урока, за да не се повтарят отново.

П: Изглежда че трябва да страдаме, за да се научим да преодоляваме болката.

M: Болката трябва да бъде претърпяна. Няма такова нещо като преодоляване на болката и никаква подготовка не е необходима. Подготовката е за бъдещето, развитието на отношение е признак на страх.

П: Щом вече знам как да посрещам болката, съм свободен от нея, а не боящ се от нея и следователно съм щастлив. Точно същото се случва и със затворника. Той приема наказанието си като справедливо и правилно и е в мир със затворническата управа и с държавата. Всички религии не правят нищо друго, освен да проповядват приемане и отдаване. Насърчават ни да се признаем за виновни, да се чувстваме отговорни за всички злини по света и да посочваме себе си като единствената причина за тях. Моят проблем е следният: не мога да видя особена разлика между промиването на мозъци и садханата, освен че при садханата човек не е ограничаван физически. Елементът на принудително внушение присъства и в двете.

M: Както каза, сходствата са повърхностни. Няма нужда да зацикляш върху тях.

П: Господине, сходствата не са повърхностни. Човекът е сложно същество и може да бъде едновременно обвинител и обвиняем, съдия, пазач и екзекутор. Няма много доброволни елементи в една "доброволна" садхана. Човек е движен от сили отвъд собствената си компетентност и контрол. Не мога да променя дори малко умствения си метаболизъм, колкото и физическия, освен чрез болезнени и продължителни усилия – което всъщност представлява йога. Питам единствено следното: дали Махарадж е съгласен с мен, че йога предполага насилие?

M: Съгласен съм, че йога, така, както я представяш ти, означава насилие, а аз никога не подкрепям каквато и да е форма на насилие. Моят път е абсолютно ненасилствен. Имам предвид точно това, което казвам: ненасилствен. Разбери сам за себе си какво е това. Аз просто казвам: той е ненасилствен.

П: Не преиначавам значението на думите. Когато един Гуру иска от мен да медитирам по шестнадесет часа на ден през останалата част от живота си, аз не мога да направя това, без да приложа екстремно насилие върху себе си. Този Гуру прав ли е, или греши?

M: Никой не може да те накара да медитираш по шестнадесет часа на ден, освен ако ти не пожелаеш да го направиш. Това е просто начин да ти се каже: "остани със себе си, не се губи сред другите". Учителят ще чака, но умът е нетърпелив.
Не учителят, а умът упражнява насилие и се страхува от собствената си жестокост. Всичко от ума е относително – грешка е да се прави на абсолютно.

П: Ако остана пасивен, нищо няма да се промени. Ако съм активен, ще трябва да приложа насилие. Има ли нещо, което мога да направя, което да не е нито безплодно, нито насилствено?

M: Разбира се, има начин, който не е нито насилствен, нито безплоден, но все пак е изключително ефективен. Просто виж се такъв, какъвто си, приеми се какъвто си и навлизай все по-дълбоко в това, което си. Насилието и ненасилието описват твоето отношение към другите; собствената ти същност по отношение на теб самия не е нито насилствена, нито ненасилствена, тя или осъзнава, или не осъзнава себе си. Ако познава себе си, каквото и да прави, ще е правилно; ако не се познава, каквото и да прави, ще бъде погрешно.

П: Какво имате предвид, когато казвате: „Познавам себе си такъв, какъвто съм“?

M: Преди ума - аз съм. „Аз съм“ не е мисъл в ума; умът се случва на мен, аз не се случвам на ума. А тъй като времето и пространството са в ума, аз съм отвъд времето и пространството, вечен и вездесъщ. 

П: Сериозно ли говорите? Наистина ли имате предвид, че съществувате навсякъде и по всяко време?

M: Да, това имам предвид. За мен това е толкова очевидно, колкото е свободата на движението за теб. Представи си как едно дърво пита някоя маймуна: „Ти наистина ли твърдиш, че можеш да се придвижваш от едно място на друго?“ А маймуната отговаря: „Да, точно така.“

П: Свободен ли сте и от причинността? Можете ли да правите чудеса?

M: Самият свят е едно чудо. Аз съм отвъд чудесата – съвсем нормален съм. При мен всичко се случва така, както трябва. Не се меся в творението. От каква полза са ми дребните чудеса, когато най-великото чудо се случва през цялото време? Каквото и да виждаш, ти всъщност винаги виждаш собственото си битие. Навлизай все по-дълбоко в себе си, търси вътре, в откриването на себе си няма нито насилие, нито ненасилие. Разрушаването на илюзорното не е насилие.

П: Когато практикувам себеизследване или навлизам навътре в себе си с идеята, че това ще ме облагодетелства по един или друг начин, аз все още бягам от това, което съм.

M: Съвсем правилно. Истинското изследване винаги е в нещо, не заради нещо. Когато търся как да се сдобия с нещо или да го избегна, аз всъщност не изследвам. За да знам нещо, аз трябва да го приема - тотално.

П: Да, за да позная Бог, аз трябва да приема Бог – колко плашещо!

M: Преди да можеш да приемеш Бог, трябва да приемеш себе си, което е дори още по-плашещо. Първите стъпки в приемането на себе си изобщо не са приятни, защото човек не се натъква на приятна гледка. Нужно е да събереш цялата си смелост, за да продължиш напред. Това, което помага, е тишината. Вгледай се в себе си в пълна тишина, недей да си даваш описания. Вгледай се в съществото, което вярваш, че си, и помни – ти не си това, което виждаш. „Аз не съм това – какво съм аз?“ е движението на себеизследването. Няма други средства за освобождение, всички средства забавят. Решително отхвърли това, което не си, докато истинското ти Себе се появи в своята божествена празнота, в своето несъществуване като нещо.

П: Светът преминава през бързи и критични промени. Виждаме ги с голяма яснота в САЩ, въпреки че се случват и в други държави. От една страна се увеличава престъпността, а от друга – неподправената святост. Създават се общности и някои от тях са на много високо ниво откъм интегритет и аскетичност. Изглежда, че злото се самоунищожава чрез собствения си успех, подобно на огън, който изгаря горивото, което го захранва, докато доброто, също като живота, се самоподдържа.

П: Докато делиш събитията на добри и лоши, може би си прав. Всъщност доброто се превръща в зло и злото - в добро, в момента на тяхното осъществяване.

П: Ами любовта?

M: Когато се превърне в похот, тя става разрушителна.

П: Какво е похотта?

M: Да помниш, да си въобразяваш, да очакваш. Тя е сетивна и вербална. Форма на пристрастяване.

П: Въздържанието или брахмачаря задължително ли е в Йога?

M: Животът на ограничение и потисканe не е Йога. Умът трябва да е свободен от желания и да е спокоен. Това идва с вникването, а не с решителността, която не е нищо друго, освен различна форма на паметта. Вникващият ум е свободен от желания и страхове.

П: Как мога да накарам себе си да вникна?

M: Като медитираш, което означава да обръщаш внимание. Осъзнай напълно проблема си, огледай го от всички страни, виж какво влияние оказва върху живота ти. После го остави на мира. Не можеш да направиш нищо повече от това.

П: Това ще ме направи ли свободен?


M: Свободен си от това, което си осъзнал. Външните изражения на свободата могат да отнемат време, докато станат видими, но те вече са там. Не очаквай съвършенство. В проявлението няма съвършенство. Детайлите трябва да са в сблъсък. Нито един проблем не бива разрешен напълно, но можеш да се отдръпнеш от него на ниво, където той не oперира.

Към глава 101

Из книгата "Аз съм това" Нисаргадатта Махарадж

Няма коментари:

Публикуване на коментар