Бавно,
съвсем бавнo
девствената
зора разцъфва
в моето
стремящо сърце
Началото
Музеят на
град Скопие. Старата, срутена гара в центъра на града. Стрелките на часовника
на стената, замръзнали на 5 и 10 – и до днес напомнят за началото
на голямото земетресение в Скопие, през 1963 година. Тази вечер тук
за първи път ще бъде представен забележителен пърформанс. Пърформанс, който във
времето ще се развива и обогатява, за да достигне до наши дни като това, което
е днес Уша Бала Ело.
Историята
В края на
1990 година, Перица Георгиев е приет за ученик на Шри Чинмой. По онова време
той участва в ZERO, група творчески настроени и креативни младежи, с които
свирят, рисуват, правят изложби и пърформанси из Македония. В 1992 година той
решава да се откаже от суетата на художник и да спре да прави изложби,
пърформанси или каквито и да било публични изяви, за да се отдаде изцяло на
медитация. Един ден получава покана за изложба Ред и Хаос, с
група ZERO. Той отказва. Същата вечер, докато медитира в центъра Шри
Чинмой, той вижда целия пърформанс в картина и звук. На сутринта се обажда на
хората, за да каже, че ще участва в изложбата с един пърформанс….
Представянето
Небесният
кръг на първото представяне на пърформанса е с диаметър близо шест метра. Около
него са подредени свещи. Осветлението е изгасено. В някакъв
момент излиза момиче, пали свещ и после бавно, една по една, запалва
всички свещи, които са подредени около кръга. След като всички свещи са
запалени, момичето влиза в кръга. Няколко момчета пеят песента на Шри Чинмой -
Уша Бала Ело.
На първото
представяне на пърформанса присъстват повече от 300 човека публика. Цялата зала
замлъква. Гостите остават покорени от тишината и медитативното присъствие,
съпътстващи пърформанса. Събитието е отразено от
пресата и заснето от телевизията.
"Доста
публично стана. Аз нямах намерение да бъде толкова публично... Явно
по волята на гуру, така дойде да го направя…." – разказва неговият
автор, Перица Георгиев.
В наши дни
От тогава пърформансът пътува из градовете на България,
като навсякъде се превръща в едно забележително духовно събитие, благословия
както за всички присъстващи, така и за целия град. С лекото си нежно и
ефирно присъствие той достига до всяко чувстващо сърце и деликатно напомня за
тишината, мира и светлината, към които жадно се стремим, показвайки че това е
действително и може да влезе в живота на всеки от нас. Пърформансът е една
възможност за всеки присъстващ да се докосне до медитативното съзнание,
спокойствието, тишината и мира, които носи със себе си, а изложбите с
картини на Перица Георгиев, които го съпътстват са истински празник, наслада за
зажаднелите ни за красота и изящество сърца... Във времето като всяко живо
събитие, пърформансът се е развивал и обогатявал достигайки до днешната си
форма на изява, но едно остава неизменно - тишината, мира, спокойствието и
медитативната енергия, които се спускат навсякъде, където се появи.
Пърформансът вече посети десетки български градове, сред които София,
Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Плевен, Дупница, Кърджали, Ямбол,
Сливен, Ловеч… като в някои от градовете е гостувал повече от веднъж.
До днес пърформансът продължава да обикаля из градовете на страната и да носи посланието си за мир и добруване на хората по цялата земя. Като един светъл лъч, пробиващ тъмните облаци на невежеството, той разчиства вътрешните и външни небеса, за да направи път на светлината до всяко жадно, търсещо сърце, за да даде искрица надежда и да ни припомни за какво сме тук и на къде води нашият път. Възможността да се отвориш за пърформанса е възможност да се отвориш за мира за радостта, светлината и любовта и да им дадеш водещо място в своя живот, обръщайки гръб на страха, съмнението и безлюбието, и трайно да заемеш своето място в редиците на войската, която ще отвоюва свободата на човешкото съзнание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар