Всичко е за добро

Имало едно време един цар. Той имал съветник, на когото за всичко се доверявал. Съветникът бил неговият дворцов мъдрец. Всичко, което съветникът каже, царят го правел, или ако не разбирал се вслушвал в съветите му, защото те винаги били есенцията на мъдростта. Съветникът всеки път ходел с царя, където и да трябвало да отиде царя – мъдрецът бил с него. И така, всеки път, когато царят бил притеснен за нещо, угрижен, обезпокоен, той се обръщал към мъдреца, а той неизменно му отговарял: „Това е за добро. Не се притеснявай, всичко това се случва за добро”. Той имал изключително позитивен възглед за случващите се неща и винаги говорел на царя, че всичко, което се случва е за добро. Макар и не винаги да го разбирал добре, царят приемал това, защото имал доверие в мъдреца, но един ден както били в гората на лов, царя паднал от коня и си охлузил ръката. Текнала кръв, царят се притеснил и се обърнал за съвет към мъдреца.  Съветникът му казал:

– Всичко е наред, няма проблем. Това се случва за добро. Не се притеснявай. Всичко е за добро.

Е, сега вече царят не издържал и кипнал.

– За добро, за добро. Но как може да е за добро, като аз си охлузих лошо ръката. Нима не виждаш? Как е възможно това да е за добро?! Хвърлете го в тъмница!! – заповядал той на стражата си. Царят много се разгневил на своя съветник. Всичко за добро, за добро, ама и това да си удари ръката да е за добро… не е възможно. Този съветник заслужава да бъде наказан!!

И така хвърлили те съветника в тъмница да излежава наказанието си. Минали няколко дни, царят отново излязъл на лов,  този път без съветника. Той все още излежавал своето наказание в тъмницата.  Царят излязъл на лов в горите на съседното царство и там за зла участ го срещнали канибали. Те го заловили и го замъкнали да го принасят в жертва на тяхното божество, след което да го направят на ритуална вечеря. Царят бил силно уплашен, но така завързан не можел да избяга. Започнали канибалите да подготвят ритуала и жертвата… Докато го оглеждали, случайно видели, че той има рана на ръката. Тази, която бил получил от охлузването при падането. Те се посъветвали един друг и в крайна сметка го освободили. Той не бил здрав, така че те не можели да предложат охлузена жертва на своя бог.

Царя се качил на коня си и право при съветника.

– Ти беше прав – казал му той – това, че се ударих лошо наистина е било за добро. И му разказал как бил хванат от човекоядци и как го освободили, защото имал рана и не ставал да бъде предложен на техния бог.

– Ако не бях се ударил, сега щяха да ме изядат.

– Ето. Виждаш ли, както ти казах всичко е за добро. Никога не се съмнявай в това.

– Но аз все пак не разбирам нещо – ако всичко е за добро, тогава това, че те хвърлих в тъмницата трябва също да е за добро.

– Да, за добро е – казал съветникът.

– Но как е за добро, не разбирам…

– За добро е, разбира се. Аз винаги и навсякъде ходех с теб. Ако ти не ме беше хвърлил в тъмницата, аз щях да дойда с теб на лов. И ако не могат да изядат теб, аз щях да съм следващата възможност… За добро е, това че ме хвърли в тъмница е добро.