вторник, 20 декември 2016 г.

Сикхизъм

СИКХИЗЪМ

Сикхизмът е една от националните религии в Индия. Негов основател е гуру Нанак. Думата "гуру" на санскрит означава учител, наставник. Последoвателите на сикхизма се наричат сикхи. Названието произлиза от санскритската дума "сикх" - ученик. Днес сикхизмът има повече от 23 милиона последователи в целия свят. Повечето сикхи живеят в областта Пенджаб, в Северозападна Индия, където през XV век възникнал сикхизмът. 

Кханда - Сребърен знак, който се забожда на тюрбана и обозначава сикхското единство.

Историята на Пенджаб

След XI в. в Индия, която е предимно индуистка страна, започнали да нахлуват тюркско-монголски племена, приели исляма още през X в. Основният им път преминавал през плодородния земеделски район Пенджаб. Някои от нашествениците се заселили в Пенджаб, привлечени от благоприятните природни условия. Районът станал място, където се срещат две религиозни традиции - индуистката и мюсюлманската, и когато се родил гуру Нанак, там вече живеели заедно индуисти и мюсюлмани. 
На санскрит "пенджаб" означава "петоречие".
През 1206 г. била образувана мюсюлманската държава Делхийски султанат, под чиято власт попаднали Северна Индия и почти целият полуостров Индостан. През 1526 г. нахлуващите от север моголи (муголи), завладели Делхийския султанат и основали мюсюлманската империя на Великите моголи (муголи).
Първите европейски колонизатори се появили в Индия през XVI в. Към средата на XVIII в. империята на Великите моголи се разпаднала, а в началото на XIX в. след поредица ожесточени войни с индийските княжества Британската империя завладяла цяла Индия. През 1947 г. Индия отхвърлила властта на Великобритания и страната била разделена по религиозен признак на две държави - индуистка Индия и мюсюлмански Пакистан.
След разделянето започнала масова миграция, при която загинали повече от един милион души. Мюсюлманите от вътрешността на Индия се установили в Пакистан, а индуистите и сикхите от Пакистан се преселили в Индия или заминали за по - далечни страни като САЩ и Великобритания, пренасяйки със себе си и своите религии.

ГУРУ НАНАК

Нанак бил роден през 1469 г. в село Талванди (днес Нанкана Сахиб), близо до Лахор, в Пенджаб. Родителите му били индуисти, но самият той израснал между индуисти и мюсюлмани.
Когато бил на 29 години, Нанак изчезнал за три дни. Всички смятали, че се е удавил, но той се върнал и първите му думи били : 
"Няма мюсюлмани, няма индуисти. Тогава по кой път да вървя ? Ще следвам Божия път . "
Нанак вярвал, че истината на всички религии е една и разликите между религиите са външни и несъществени за Бог. Отхвърляйки противопоставянето между индуисти и мюсюлмани, Нанак бил убеден, че посланието, което Бог му изпратил , не следва нито индуизма, нито исляма. Нанак разпродал имуществото си и през останалата част от живота си обикалял и ислямски, и индуистки селища, произнасяйки проповеди за равенството на хората пред Бог и отхвърлянето на кастите и кастовата система.
Гуру Нанак прекарал последните години от живота си в Пенджабския град Картарпур, където го посещавали много хора, за да се учат от мъдростта му. Онези, които живеели като негови ученици и последователи, започнали да се наричат сикхи. В Картарпур възникнала сикхска община, чиито членове се отнасяли приятелски към всички. Имало кухня, в която приготвяли храна за нуждаещите се и за бедните.
Гуру Нанак починал през 1539 г. Преданието разказва, че след смъртта му възникнали спорове. Онези, които по - рано били индуисти, настоявали тялото на учителя да бъде кремирано. Сикхите с мюсюлмански произход обаче искали Нанак да бъде погребан в земята. Когато отишли при тялото на покойника, учениците видели, че то изчезнало, превръщайки се в прозрачна струйка, която се разтворила във въздуха. Останал само погребалният покров.
Гуру Нанак се обличал така, че не можели да го причислят нито към индуистите, нито към мюсюлманите.
Съществува само една Велика истина, само една Велика реалност. Пред лицето на тази Велика реалност не съществуват нито мюсюлмани, нито индуси, нито будисти. Единствената Велика реалност иска от нас да живеем като братя и сестри и да бъдем добри към всички.
Гуру Нанак

УЧЕНИЕТО НА НАНАК

В основата на сикхизма лежи идеята на Нанак за равенството на всички хора пред Бога. Според сикхизма Бог съществува като вечна и невидима същност на видимия свят. Истинската преданост към Бог се изразява в дълбока вътрешна вяра и общуването с Бог не се нуждае от посредничество и канони.
Нанак отхвърля кастовата система в Индия, която поставя определени групи хора по-високо от другите.

ТРИТЕ ПРАВИЛА

Сикхите вярват в един Бог, когото почитат, като живеят и се трудят честно и се грижат за другите. Отдадените на вярата сикхи всеки ден призори, още по тъмно се измиват и за известно време се отдават на размишления върху ученията на Нанак и деветимата сикхски гуру, които го наследили.
Сикхите вярват в карма и прераждането на душата. Според тях когато човек в този живот се стреми да прави само добри неща, тогава не ще се налага да се преражда повече и ще може да се слее истински с Бог (Великата реалност).
Затова сикхите водят скромен и дисциплиниран живот, често вършат полезна за обществото работа и помагат на нуждаещите се, отделяйки за тях 1/10 от приходите си (тази помощ се нарича севва).
Трите правила в живота които сикхите се опитват да спазват
1. Вярвай в Единствената Велика истина!
2. Изкарвай честно прехраната си със свой собствен труд!
3. Споделяй спечеленото с хора, които имат по-малко от теб!
Нанак често обяснявал своите идеи чрез притчи. Ето една, която Нанак използвал, за да внуши на своите ученици, че хората трябва да изкарват прехраната си честно, без да експлоатират други хора.
Нанак отишъл в едно село.
Богат търговец го поканил на вечеря, но Нанак му отказал и приел поканата на бедния селянин Лало. Богаташът се ядосал. За да обясни постъпката си, Нанак отишъл в дома му и взел от масата филия хляб. Нанак стиснал хляба в шепата си. За изненада и ужас на търговеца от хляба покапали капки кръв. След това Нанак поискал малко хляб от Лало. Този път от хляба покапало мляко. Присъстващите се учудели. Нанак обяснил, че Лало е беден, но честен. За разлика от него богатия търговец натрупал богатствата си, причинявайки страдания на други хора.

НАСЛЕДНИЦИТЕ НА НАНАК

Малко преди смъртта си Нанак избрал за заместник мъж на име Лехна. Той му дал ново име - Ангад, което означава "част от мене". Ангад (1538-1552 г.) разработил азбука, съответстваща на местния език Пенджаби. Тя била наречена гурмукхи, което значи "от устата на Гуру". Посредством тази писменост са записани свещените сикхски писания. Ангад доразвил учението на Нанак, основал училища, подчертавал значимостта на физическото възпитание и проповядвал идеята за здрав дух в здраво тяло. Противопоставяйки се на традиционната индуистка кастова система, въвел т. нар. трапезария на гуру ("гуру-ка-лангар") - обща трапеза, на която се събирали всички желаещи без значение на пол, възраст, религиозна пренадлежност. По-късно този ритуал станал за сикхите един от най важните.
Преди смъртта си Ангад определил кой да бъде третият гуру, той пък избрал следващия, който да го последва, и тази традиция продължила близо 200 години.

СИКХСКАТА ОБЩНОСТ

Мюсюлманите в Индия често подлагали сикхите на гонения. Петият гуру и десетият гуру били убити заради своите убеждения. Десетият гуру - Гобинд Сингх, осъществил коренни промени в сикхската общност. Той решил да създаде нова общност от особено предани сикхки наречени халса (чисти), а също и армия от халси. Тези смели войници презирали смъртта и били готови да защитят вярата и народа си с цената на живота.
По време на празник през 1699г. Гобинд Сингх призовал своите привърженици в Анандпур.
Когато пристигнали те заварили своя Гуру да стои с извадена сабя пред голяма шатра.
Гобинд Сингх попитал ще се намерят ли доброволци, готови да умрат за своята вяра. Пред множеството пристъпил един човек. Въвели го в шатрата.
От вътрешността на шатрата се чул ужасяващ звук, а след малко Гобинд Сингх се появил на входа с окървавена сабя.
Преданието разказва, че след това още четерима мъже пожелали да умрат за вярата и един след друг влезли в шатрата. И всеки път се повтаряло едно и също, но накрая Гобинд Сингх се появил с петимата мъже - всички живи и здрави.
Мъжете били миропомазани със сладка течност, наречена амрита. Те изпили течността, а с част от нея напръскали главите им. Гобинд Сингх ги обявил за Пандж Пйяр - Многообичаните Петима.
Те били първите членове на новата общност халса. За да докаже съществуващото в халса равенство, гуру Гобинд Сингх също ритуално бил приет в халса. Останалото множество било въодушевено от техния пример и хиляди доброволци били миропомазани и приети за пълноправни членове на халса.
Много сикхи - и мъже, и жени, продължават традицията и избират да бъдат въведени в халса.

СВЕЩЕНАТА КНИГА

Десетият гуру - Гобинд Сингх (т.е. Лъвът), Решил да не си избира заместник, защото смятал, че подобен избор противоречи на принципите за равенство които се опитвал да популяризира чрез халса. През 1704г. Гобинд Сингх провъзгласил за вечен гуру сикхските свещени писания и така всъщност премахнал институцията гуру.
Сикхските свещени писания са събрани в свещената книга Ади Грантх, която Гобинд Сингх нарекъл Гуру Грантх Сахиб. Сикхите се отнасят към книгата с уважение но нямат култ към нея.
В книгата са включени мнохо химни написани от сикхските гуру и отразяващи сикхските вярвания. Ади Грантх съдържа и текстове на привърженици на други религии, в това число мюсюлмански и индуистки. Този факт е необичаен за най-важната канонична книга на която и да било религия и показва търпимостта и уважението на сикхите към другите религии.
Във всеки скикхски дом има по едно копие от сикхската свещена книга.
Нито една сикхска религиозна служба не се извършва без наличие на копие от свещената книга


Няма коментари:

Публикуване на коментар