четвъртък, 22 декември 2016 г.

И това ще мине

The Master speaks...

Има една история за един цар. Той бил много уплашен, бил на възраст, царството му било мъничко, и другото царство до него – по-голямото царство искало да го нападне. Той бил притеснен. Един ден питал своите министри:
– Можете ли да ми намерите някакво нещо, с което ще си променям настроението. Ако съм в лошо настроение – да се развеселя. Ако съм в добро настроение, да се осъзная, че и това ще ми мине.
И министрите все мислели, мислели, обаче не можели да решат. Отишли при някакъв мъдрец. Още щом дошли, той вече ги чакал с един пръстен. Казал им:
 – Знам за какво сте тук, ето ви този пръстен, ще го дадете на царя и ще му кажете, само когато ситуацията е абсолютно безизходна да отвори печата на пръстена.
Отгоре имало голям печат, ще отвори печата на пръстена и това ще помогне.
И наистина, скоро другото царство го нападнало, изгубили войната. Даже започнали да го гонят, него, самият цар. Царят побягнал. Убили коня му, пеш дошъл до някаква пропаст. Те идвали зад гърба му да го убият, да го хванат, той стоял пред пропастта, нямало накъде да иде, и внезапно се сетил за пръстена. Отворил печата и погледнал - там пишело „И това ще мине”.

                                               ***
И това ще мине.... И това ще мине.... Всичко минава. И това ще мине.
Трябва да го отворите на време. Когато наистина изглежда, че няма изход.
Щастливи сте – и това ще мине. Нещастни сте – и това ще мине  скучно ви е – и това ще мине, не ви е скучно – и това ще мине. Всяко състояние на психиката е преходно. Всяко емоционално състояние е преходно. Всички състояния са преходни. Това е есенцията на учението на Буда. Привързването към тези състояния води до страдание и нещастие.
Привързваме се към щастието, привързваме се към нещастието. Мислим – гадно ни е, ама е готино. Поне да не дойде по-голямо нещастие. Мислим, че сме защитени с това, че страдаме лекичко. Мислим си: „Сега страдаме, поне няма да ни сподели някое по-гадно нещастие”.
Нашият ум, нашата психика е една преходност. Тя е едно движение, едно вълнение. Тя минава. Зле сте – и това ще мине. Може да станете още по-зле. И това ще мине. А след това още по-зле. И това ще мине. Просто не може да не мине. Единствено това е най-сигурно в тоя свят е че всичко минава. Единствено преходността е вечна.
Има едно изречение.
Преходността съдържа в себе си вечността.
Това, което е преходно в себе си съдържа вечното. В онова, което е преходно, отвъд преходността се крие онова, което не е преходно, което е вечно. Иначе минава.
Щастие, нещастие, щастие, нещастие… Човешкият живот е пълен и с едното, и с другото.  Щастието и нещастието. Никой няма само да е щастлив, па щастлив, па щастлив... Щастлив е, щастлив е, пък после е нещастен. Нещастен, нещастен, нещастен пък, после, хоп – пък се радва. Ама, и това му минава. Пак е нещастен. Пътешествието продължава.
Сукха – дукха. Щастие – сукха, сладост, Дукха – страдание. Болка. Дукха. Няма как – това е като сезоните. Дойде едно – отива. Дойде другото. Някое трае малко по-дълго. Някога нещастието може да остане по-дълго да гостува. Обаче, и това ще мине. Не може много дълго. Ще погостува, ще погостува, ама ще трябва да си заминава, защото законът на нещата ще го задвижи. В момента на нещастието, когато човек е много нещастен – той мисли, че това няма никога да отмине.
Когато е силна болката, когато е силно страданието, човек мисли, че няма да мине. Вика си: „Ето, това няма да мине. Просто вечно страдание.”

Затова християните са измислили вечни и адски мъки. Вечно ще страдате в ада. Хем душата е вечна, а и отива на вечни адски страдания. И когато те уплашат добре, ще платиш колкото трябва за индулгенцията. Само да не ида във вечните страдания. И бизнесът върви. Като католическата църква. Много добър бизнес. Много дълго време трае. Тая институция е супер. Индулгенциите вървят. Бизнесът върви. Защото има страх. Където има страх, има бизнес.
Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар