The Master speaks...
Един ден, по време на един следобеден сън,
докато дремел, на Чуанг Дзъ му се присънил сън, от който почнал да плаче. Неговите
ученици видели това и влезли при него да го питат какво става.
- Учителю, защо плачеш?
- Докато спях, сънувах, че съм пеперуда.
Сега, когато се събудих не съм сигурен дали не съм пеперуда, която сънува, че е
Чуанг Дзъ или Чуанг Дзъ, който сънува, че е пеперуда. Не знам кой съм, кой съм аз.
Учениците не знаели какво да правят и казали
на най-стария ученик, който точно пристигнал. Обяснили му положението. Той взел
една кофа с вода и я плиснал в лицето на Чуанг Дзъ. Той извикал:
–
Еееей, защо ми хвърляш вода?
- За
да се осъзнаеш кой си ти!
***
Това е дзен. Дзен е директен, директно те
събужда, казва ти:
–
Спиш! Сънуваш, мечтаеш. Събуди се.
Ако не
се събудиш, ще продължиш да спиш. Няма как. Просто щом спиш - спиш. Ние хората спим,
нямаме съзнание за върховното, Божественото, не сме изживели Нирвана.
Човек докато не се събуди, трябва да се
посвети на това да намери Истината. Няма друг начин, трябва нещо да прави.
Ако Я няма в тебе Истината, ти не можеш да Я
изживееш. Нормално е да Я има в тебе, ти си Истината, но за да я изживееш, трябва
много неща, които не си да отпаднат. А това са много неща. Ние мислим, че
изживяваме истината, това е истината за нас. Даже не осъзнаваш, че се описваш.
Ти направо си това. Няма дистанция да видиш, че може би не си това.
Има една част от съществуването, голяма част, за която не сме
съзнателни - една такава много голяма, много голяма. За която нямаме съзнание.
И така това, което ние хората го
наричаме съзнание, най-често е една много мъничка част от нашия ум, от това,
което виждаме и изживяваме. Това е едно много дребно нещо от нашето съзнание.
Казваме си „Аз съм съзнателен”.
Кану
Кану
Няма коментари:
Публикуване на коментар