събота, 10 декември 2016 г.

Приказка за йогинът - аскетик


Имало един йоги аскетик. Той медитирал сам в гората. Правел такава пранаяма, че можел да дойде до много високо състояние и да се вдигне над земята. Повдигал се над земята и медитирал във въздуха. Пиел малко вода от един поток, ядял някакъв корен, малко - една хапка и това му било цялото ядене и вода. Много аскетичен живот, сам във водата. Един ден, както така бил издигнат, се появило божество - Кама. Божеството на желанието. И го питало:
- Какво искаш да ти изпълня?
Той казал:
- Не искам нищо, аз съм йоги, не виждаш ли, не искам нищо, нямам желания, какви желания?!
Кама го погледнал по-дълбоко в очите и му казал:
- Ако имаш някое желание – скрито, аз ще те яздя като кон.
И изчезнал. Йогито си казал: „абе глупости, какви желкания, нямам, аз съм аскетик-йоги”. И продължил да живее така. Един ден отивайки до дървото, до което чоплел корен, видял малко халвичка. В един съд. Харесала му халвата. Сладко.
- Брей, рекъл си, аз съм вече напреднал толкова, че самите Богове ми слагат прасадам. Явно доста съм левитирал вече.
Това е духовно развитие. На сутринта - пак халвичка, и вече пиел два пъти водичка от халвичката. Почнало два пъти водичка да му се пие. Почнал всеки ден под дървото да намира халва. Помислил си: „Това не е случайно. Това някое Божество го оставя, трябва да го хвана този, който го прави” и се скрил в храстите близо до дървото, за да дебне този, който оставял халвата.
На другия ден видял силует със забрадка, как оставя халвата и си отива. Не видял точно кой е, даже спрял да левитира, почнал да мисли: „кой ми оставя тази халва?”
Един ден на сутринта пак се скрил да чака и видял, че е момиче. Успял малко от лицето му да види. Почнал да мисли за това момиче. Вече на третия ден, момичето дошло и той излязъл пред нея, таман да си тръгне, я спрял:
 – Чакай, защо оставяш тази халва тук?
Тя му казала:
- Баща ми е много духовен и религиозен човек, и ние знаем, че си в гората сам и той ме праща да ти предлагам прасадам. Това е благословия за нас, да храним една света личност.
- А, хубаво – казал си той - духовна личност...
Харесала му идеята - аз наистина медитирам, левитирам. Обаче почнал да мисли за момичето – тя си криела лицето, не си показвала цялото лице.
Как ли изглежда това момиче, защо ли си крие лицето.... На следващата сутрин чакал да си открие лицето, да я хване, когато не е забулена. И и видял лицето, а тя била много красива. Вече 5-6 дни мисли, цяла вечер вместо да спи, да левитира и да медитира, мислел на момичето. Накрая  и казал:
- Слушай реших да се оженя за тебе.
- Оооо, казала тя, не знам дали майка ми и баща ми ще ми позволят. Но ти си духовна личност, така че сигурно ще ме пуснат с теб, но ще питам - утре ще ти отговоря. Той вече цяла нощ не можел да спи. Мислел дали ще я пуснат, няма ли да я пуснат, ще я дадат ли, няма ли да я дадат, ще стане, няма да стане... цяла мнощ не мигнал. Не само, че не левитирал, не медитирал, нищо само мислел цяла нощ. Станал обикновен идиот като и всички други от този сорт.
На сутринта той вече с нетърпение чакал тя да се появи, гледал към пътеката от където идва, чакал от къде ще се появи нейната фигура, не спял цяла нощ и накрая тя се появила.
- Какво решиха твоите родители?
- Ще ме дадат за тебе.
- Еее, много хубаво.
- Обаче има изисквания. трябва да си обръснеш косата и брадата. Имам едни хубави дрехи за теб, ще облечеш тези дрехи, и тогава.
Направил той това, обръснала го, подстригала го, направила го да прилича на човек и му сложила красиви дрехи за сватба. Отишъл към къщата на майката и бащата, обаче нямало никой в къщата.  Момата казала:
 – Сега ги няма нашите тук, в къщи, обаче има един обичай, че мъжът носи жената на гръб. Това значи, че той ще и бъде опора. Че ще я носи. Има такъв обичай, да трябва да се кача на гърба ти, и ти на четири крака да ме носиш около къщата, обаче трябва да ти намажем лицето с въглища, за да стане черно, и да се види, че ти си сянка на жената, и че ще я носиш.
- Добре - казал той - щом е такъв обичаят.
Тя го намазала с въглища, качила се на гърба му и почнали обиколката на къщата. Обаче докато обикаляли около къщата, тя ставала все по-тежка. Все едно има двеста кила. Накрая едвам, едвам, той не можел да ходи вече, влачел се по земята... на втория кръг вече ... тя натежала, станала като слон и той се обърнал тогава да види какво става, каква е тази тежест върху него. И това бил кама.
- Нали ти казах, че ще те яздя като кон? Сега махай се и намери Гуру. Без Гуру няма да се освободиш.
Защото Гуру е този, който знае всички възможни капани. Ако е просветлен, трябва да ги знае. Знае цялата психика, защото отишъл оттатък. Оттатък ума, оттатък психиката, за това знае всички възможни капани. Ако не ги знае, не може да бъде Гуру. Не е отишъл оттатък значи. Още е в тях.
- Намери си Гуру, не си готов още сам да дойдеш до това нещо.

                                                 ***
Сам не можеш да дойдеш, защото нямаш съзнание. За това ти е нужна външна помощ от някой, който е стигнал, който е дошъл до някъде.
Ако си свободен, не ти трябва Гуру, за какво ти е Гуру.  Ти си свободен, си стигнал, нямаш привързаности, си във вечно блаженство, няма нужда от Гуру. Ама най-голям дял от хората не живеят във вечно блаженство, живеят в тъпо съзнание, нещастни, недоволни, баджаносани, нямат постигната нирвана още...

Значи имат нужда от помощ. Някой да им помогне, когато изгубят пътя да им помогне да видят на къде тръгнали. Ти губиш пътя непрекъснато, даже не, че го губиш ти не знаеш на къде си тръгнал изобщо. И ако не е Гуру, ти не знаеш къде да идеш. За това за Гуру се казва - Учителят е пръст, който сочи към луната. Не хапи пръста и не го обожавай. То е само пръст, който сочи към луната – гледай на къде сочи. Да обожаваш пръста, значи да се привържеш към физическото. Ти си физическо, той е физическо, ти се привързваш към физическото, ама забравяш на къде си тръгнал и къде ти сочи Гуру. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар