За вдъхновение...

Помисли, ако имаш съзнание, ще имаш друг живот. Ако имаме друго съзнание, ако нашето съзнание е по-широко, дълбоко, разширено, по-съзнателни сме за съществените неща, ще имаме друг светоглед, ще виждаме нещата по друг начин. Няма да бъдем толкова нещастни. Ще имаме едно друго зрение. Ще имаме друга визия.

Човек трябва да практикува и да изживее той самият просветление, да изживее той самият Истината, оттук нататък не може да се говори за връщане в предишен живот и т.н. Има хора, които лекуват, връщат хората в предишни животи и ги лекуват, обаче това е частично, не е реално. Ако човекът не е медитирал, тогава и неговото желание ще бъде илюзорно, което може да бъде и лечебно. Нашата психика е много игрива и много тънка. Ние може да се излекуваме, но не значи, че сме имали духовно изживяване. Просто жизнената енергия ни е по-добре. Но не сме напреднали от това. Има много лечители, които лекуват хората, но не ги водят в духовен живот. Да водиш в духовен живот това не е достатъчно. Слепците не могат да водят слепци. Само някой, на който му е отворено окото, може да помага. Този, на който му е затворено окото, той може да се блъсне в стената заедно с още много народ. Ще се блъснат, защото вярват, че тоя вижда. В света на слепците и едноокият е зрящ.

Перица Георгиев