понеделник, 5 декември 2016 г.

Приказка за Хасан и тримата учители


 
The Master speaks...

Един дервиш на име Хасан нямал Учител, но казвал, че бил ученик. Той нямал нито един Учител, но бил ученик. Учел от едно куче. Имал много страхове. Когато станал дервиш, пътешествал из гората, спял на тъмно, на разни диви места. Решил да изследва и тръгнал. Имало много страхове да живее така. Страхувал се да пътува сам. Бил съвсем сам, без пари, тръгнал да търси Истината. Бил с голяма решеност, искрена такава. Обаче имал много страхове, и когато спял навън някъде - сенки, шушне нещо и страховете го нападали. Това го мъчело много. Усещал, че няма вяра, че има много страх, видял, че се страхува от живота. От това, което изживява, непрекъснато се страхувал. И така той се молел на Бог да му даде знак, да му покаже, да му даде път, да му даде начин как да се освободи от страха, защото страхът го тормозел.

Един ден дошъл до една река да пие вода. С него дошло и едно куче, и то да пие вода. Водата била гладка като огледало. Кучето видяло своя лик във водата, помислило, че е друго куче и се уплашило от него. Почнало да лае,  да се страхува. Обаче било жадно. Въпреки страха, то скочило на другото куче във водата, и другото куче изчезнало. Така кучето се напило с вода и той разбрал, че това е послание от Бог за него. Трябва да скочи въпреки страха. Тогава всъщност ще изчезне онази илюзорна картинка, от която се страхуваш. Тя съществува заради твоя страх. Тя е тук заради твоя страх. В момента, в който скочиш, тя изчезва ти го минаваш. Но трябва да си достатъчно жаден. Тогава ще скочиш да пиеш. Това му било едно послание.

Вторият Учител бил някакъв крадец. Хасан дошъл до някакво място, до някакво село. Било хладно, нямало къде да спи и нямало подслон. Нямало никой на улицата, било късно, всички спяли и той видял, един как се опитва да направи дупка в някаква стена. Питал го:

- Може ли да преспя при тебе?

- Ами ако искаш да спиш при крадец, аз съм крадец.

- Крадец, не крадец... поне на топло....

И отишъл при крадеца. Останал при него един месец. Харесало му. Крадецът обаче за този месец нищо не успял да открадне. А всяка вечер отивал да краде. Обаче всеки път, когато отивал, казвал: - с късмет, да стане този път.

С голям ентусиазъм отивал да краде и не му успявало. И когато след време Хасан медитирал и практикувал духовни практики, му идвали такива критични моменти, където не върви медитацията - опитва се да медитира, няма нищо, ни светлина, ни любов – сухо, тогава почнал да си мисли, че не му върви, че трябва да се откаже от духовния живот, защото не му върви, не става за това, не е подходящ.... Тогава се сещал за крадеца – абе на крадецът не му вървеше, обаче пак продължаваше.

Така крадецът му помогнал да мине тази криза в духовната практика. Дал му лекция на ентусиазъм в действята, на упорство. Ето учител - крадец.

 Трети Учител му бил едно дете. Някакво дете носело една свещ към джамията, а Хасан бил вече напреднал суфи. И в един момент гледайки детето как носи запалена свещ решил да се помайтапи с него, той учен, чете корана, питал детето:

- Малкия, къде беше този пламък преди да запалиш свещта? От къде дойде пламъкът, можеш ли да ми кажеш?

Помайтапил се  с детето. Детето духнало свещта и му казало:

- Ако ми кажеш къде отиде, ще ти кажа от къде дойде!

И му затворило устата. Тогава разбрал колко е суетен, добил суета поради знание. Чел книги, мислел, че е напреднал духовно и станал суетен поради знанието. Тогава детето му дало лекция. И той видял, че това е суета. И се поклонил на детето, казал:

- Благодаря за лекцията.

Това му помогнало. Понякога, когато четял нещо и си мислел, че е голяма работа, се сещал на детето и... се смирявал. Това му помагало да има смирение. Защото човек ако няма смирение, всичко губи. Какви духовни постижения, ако със суетата се вържеш за това нещо, то става по-лошо. Защото суетата ти краде всичко. За това смирението.

Научил се от кучето да не се страхува, от крадеца на постоянство, и от детето на смирение. Те му били тримата Учителя, въпреки, че нямал Учител, той бил ученик.

                                                ***

Да си ученик не значи буквално, да си ученик само, а да учиш. Да учиш не значи да идеш да се хванеш за някой Гуру, а да учиш от живота. Защото хората идват при Гуру, кланят се, а не учат. Правят ритуал, в Индия се кланят по навик. Там това е чист ритуал. Но не учат. Не е лошо, но не винаги е истинско, защото ти се кланяш, но не се кланяш.

Може да се покланяш, и да не си се поклонил, а може и да не се поклониш, а да си се поклонил. Не съм против хората да се кланят, но не винаги е ефектно, защото има много хора, които се кланят така, но не са смирени - спорят например. Кланяш се, а спориш, значи нямаш смирение. Гледаш ли каква двойнственост? От една страна уж си смирен, а от друга страна пък всичко знаеш. Много си напреднал. Когато няма вътрешна тишина има напрежение и то кара човека да говори.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар