The Master speaks...
Бащата на Настрадин Ходжа, пазел тюлбе - гробът на някой светия. Много
известен светия.
Веднъж Настрадин Ходжа тръгнал да търси Бог, напуснал баща си, тюлбето,
тръгнал да пътува с магарето. Пътувал много години с това магаре по планините,
Афганистан, Пакистан, тези краища...
Един ден магарето му умряло някъде по планините.
На него му станало тежко за магарето. Заровил го и сложил една купчина
камъни отгоре му. Хората минавали,
гледали го - плаче за някого, питали кой е, той не можел да им каже. Бил
толкова разстроен.... Помислили: „Сигурно му е умрял шейхът, Учителят”.
Започнали да идват да се кланят, защото тук Ходжа плачел.
Накрая това място станало място за поклонение. Много хора почнали да идват
при него, да се покланят, да го гледат като свято място. Така стигнало до баща
му, че има ново място, свято тюлбе на някой светия. Ходят там хората да се
кланят. Така бащата на Настрадин Ходжа дошъл и той на поклонение.
- Ееее, ти дойде на поклонение? - Казал Ходжа на баща си.
- Да, дойдох да се поклоня на това тюлбе. Кой е умрял тук? Да не е някой
шейх?
- Не е бе някой шейх, магарето ми умря, аз го зарових тук, ама гледай какво
стана....
- Също като моето магаре, което аз зарових там.... Отвърнал бащата.
***
Всъщност само магарето можеш да заровиш, това което не е магаре не може да
го заровиш. Тези са опасни истории, трябва да имаш прозрение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар