Искам всичко

The Master speaks...

Имало един Гуру в Индия, имал един ученик, не само един, но той бил един от другите ученици. Той минавал всякакви изпитания. Учителят го подлагал на всякакви изпитания, да види до къде е стигнал, колко е разбрал, колко е осъзнал, колко се е приближил до Божественото. Минал почти всички изпити. Това като в училище малко... и накрая последното изпитание, му останало да мине последното посвещение. Учителят му казал:

- Когато си готов за последното посвещение, ела при мен, ще ти кажа какво трябва да направиш.

И той медитирал много петнадесет години бил с Учителя... много време медитирал, чувствал се подготвен за последното посвещение. Последното изпитание. Отишъл при Учителя, поклонил се, по индийски обичай докоснал стъпалата на Гуру и казал:

- Учителю, готов съм да направя всичко, което ми кажеш, за да мина последното изпитание. Учителят му казал:

- Последното посвещение е в това да отидеш в царския палат при махараджата – царят. Рано сутрин, когато излиза от палата, първия човек когото види е готов да му изпълни всякакви желания.

Каквото и желание да има човекът, царя ще му го изпълни. Имало такъв обичай, самият махараджа приел това да изпълни всяко едно желание на този, когото види пръв сутринта. Той излизал преди да изгрее слънцето на разходка в градината и чакал първия слънчев лъч. Така ученикът отишъл сутринта, рано преди да изгрее слънцето да чака махараджата, махараджата излязъл от палата, видял ученика и казал:

 – Ти си първият човек – кажи какво искаш, може да ти изпълня всяко едно желание. Каквото поискаш, ще ти дам.

Човекът бил от бедно семейство. Отдал се на духовна практика, но като малък бил много беден... Винаги му липсвали пари. Цял живот живеел с много малко пари, беден, никога не си изпълнявал желанията си. И си помислил: „Ето шанс, може да поискам пари. Ще поискам 10 000 рупии, не не 20 000. Не не, не е достатъчно не, 50 000 и златна колесница...

И така започнал той да си мисли какво да поиска, защото имал много голям шанс, каквото и да поиска, махараджата трябва да го даде. Почнал да се чуди, не знае какво да поиска. Накрая махараджата видял, че той много се замислил, не знаел какво желание да поиска да му се изпълни и казал:

- Слушай, аз ще ида да се разходя, ще чакам първия слънчев лъч, ще посрещна слънцето в градината, а ти междувременно за този половин час някъде може да измислиш нещо. Какво всъщност искаш от мен. Какво искаш да ти дам.

Този половин час ученикът мислил, мислил, много мислил. За половин час толкова желания му се появили 10, 20, 50 000 рупии, палатът, басейна дъщерята на махараджата... какви ли не желания. То било богато царство и махараджата бил много богат, имал слонове, имал войска, богато царство. Накрая вече, когато дошъл махараджата попитал:

 – Какво реши, какво искаш. Той казал:

- Да ти кажа право искам всичко. Цялото царство да ми дадеш. Всъщност нищо друго не искам, освен всичко. Искам да ми дадеш цялото царство, ти може да си вземеш няколко дрехи,да си вземеш една колесница и чисти се от палата. Аз ще се настаня там. От сега, аз ще съм махарадж.

Като казал това желание, махараджата паднал на колене и почнал да плаче и да възхвалява Бога.

- Господи, моите молитви са чути, накрая прати човек, от кога Те моля за това и Ти прати човека. Пристигна човекът, за когото се молех.

И почнал да се радва да възхвалява Всевишния, да благодари безкрайно на земята, на слънцето, отново и отново пред стъпалата на Възлюбения. В един момент обаче, ученикът почнал да се пита: „Какво да правя аз с цялото царство. И после какво ще правя? Като го имам това царство...” Разбрал че сгрешил. Цялото царство, цялото богатство и всички отговорности, всичко комплект. Става махарадж. Казал:

- Слушай царю, извинявай не искам нищо от теб. Грешка беше просто, не искам нищо.

Махараджата се изненадал, даже възмутен... казал:

- Чакай, защо не искаш, царствпото е богато, няма опасности някакви, имам много красива дъщеря, ще се ожениш за нея, ще бъдете щастливи ще властваш в царството. Аз толкова време се моля за тебе да дойдеш... а ти сега се отказваш. Защо си такъв, недей да си такъв, не ми разбивай сърцето.

Обаче ученикът казал:

- Не не, извинявай ама не мога да приема царството. Размислих. Няма да го приема. Нищо не искам, абсолютно нищо не искам, даже една рупия не искам, не не. Просто благодаря за всичко, нямам никакви оплаквания... С твоята помощ получих прозрение за живота и съм ти благодарен за това, но не искам нищо - и си отишъл.

Върнал се в гората, неговият Гуру живеел в една колиба, като отшелник. Отишъл при Гуруто и казал: „Гуруджи, така и така стана и ето, това беше последното изпитание ,така и така... Гуруто казал”

- Аз всъщност те наблюдавах, въпреки че не бях до теб с физическото тяло. Знаех какво се случва с теб. През какво минаваш всъщност. Въпреки че не съм физически с теб, все пак знам какви неща, минават през теб.

Иначе какъв Гуру, трябва да го върнат на производителя, ако не знае такива прости работи. И продължил:

 - Когато каза, че искаш всичко, цялото царство, ми се стегна сърцето - признавам. „Леле 15 години хранех един идиот. За какво влагах в него... енергия съзнание... му вярвах, вярвам на божественото в него, а той се издъни на последното изпитание. Какъв идиот съм отглеждал.” Но после като каза, че не искаш нищо от махараджата, се зарадвах. И така ти мина изпита. Доволен съм от теб. Добре направи. Точно така е. Всъщност не ти трябва нищо. Правилно решение взе.

Всъщност всеки от нас в себе си иска царството на махараджата. Мечтае за пари, за удоволствия, за жени, мъже, за автомобилчета, за по-красива кола, по красива къща, всякакви тривиални неща. За царството. Искаме царството. За това не можем да медитираме. За да можеш да влезеш в тишина, трябва да имаш една непривързаност. Решеност да си готов да умреш сега и тук. Без страх. Без да съжаляваш, че не си купил нова кола, че не си имал еди какво си, що си...

Сега ако трябва да напуснете, знаете ли колко оплаквания ще има? Ако ви дадат шанс да се оплачете разбира се. Да не ви ескортират набързо. Когато извадите един списък: „не съм направил това, не съм направил онова, аз съм млад чичко, недей така...” Всички тези неща, които мислим че сме пропуснали, че трябва да ги изживеем, всички онези неща, които мислим че ни липсват всички онези наши желания, които имаме за бъдещето, всички мечти за идеалния брак, идеалния партньор, за идеалната душа, душата спътник, сродната душа... Която търсим цял живот.... Къде ще ида, не съм намерил сродната душа, богатството, царството, не съм намерил нищо. Аз съм нещастен в крайна линия. Не съм се просветнал. Айде царството остави, ама... Имаме винаги жокер. Недей, не съм се просветнал, не мога да умирам сега. Първо да се просветна, после може – няма проблем. Така че всички, които са се просветнали тук, трябва да се питат дали са готови, защото ако са се просветнали, вече не им е важно. Тогава ще видите дали сте се просветнали наистъина или просто си халюцинирате нещо. Имате една хубава халюцинация, високо мнение за себе си или просто всъщност не сте имали това изживяване. Ако наистина имате 96 ролс ройса, ролекси като Ошо, толкова последователи, можете да се изплъзнете от кожинката като змията. Да я оставите без да роптаете. Това значи, че наистина нещо ви се е случило. Иначе всичко е интелектуално просветление. А такова няма. Някоя ментална спекулация. Затова човек много често иска царството.

Както вярващият се молел на Бог, дай ми това, дай ми онова, дай моля те... Много желания имал, тормозел Бог плачел викал:

 – Аман!! Дай ми това, не мога да живея, защо ме държиш в такова страдание...

Накрая на Бог Му писнало – и на Бог може да Му писне от хората – хората са ужасни. Накрая Му писнало, дошъл: „Добре, ето ти тази златна кутия – като докоснеш кутията, като сложиш ръка върху нея, това което поискаш, ще ти се появи вътре. Магическа кутия. Каквото и да поискаш. Всичко.”

И човекът много доволен поискал пари от 20 хил рупии. Парите се появили и видял, че може. Вече се чувствал много по-добре. Ето, има такава кутия, богат е, сигурен, нищо до края на живота вече е застрахован. Веднъж в неговата къща дошъл един садху, който имал подобна кутия. Ама по-голяма. Двойно по-голяма от неговата. Той го питал:

- Тази кутия ми е нещо позната... какво може да прави твоята кутия? Садхуто казал:

 – Кутията изпълнява всички желания. Обаче ги изпълнява двойно. Например поискаш 20 000 рупии, тя ти дава 40 000. Всичко двойно. Той рекъл:

- Ако искаш можем да направим така, аз ще ти дам моята кутия, която е по-малка, но изпълнява едно желание, толкова колкото искаш. Ти да ми дадеш тази.

- Ами добре, щом искаш, а и аз нямам големи желания, аз съм садху. 

И му дал кутията, а взел неговата и садхуто тръгнал, отишъл си.

Когато човекът останал сам казал на новата кутия:

- Дай ми 20 хиляди рупии. Кутията му отговорила:

- А защо не 40 хиляди? Той казал:

- Добре, дай ми 40 хиляди. А кутията казала:

- А защо не осемдесет хиляди рупии.

- Добре 80 хиляди. А кутията:

- Защо не 160 хиляди рупии.

- Добре 160 хиляди рупии

- Защо не 320 хиляди...  и така продължавало... безкрайно... но нищо не материалиизрала а само предлагала: „Защо не двойно.” Не материализира нищо, само знае да говори кутията, но не изпълнява нищо. Защо не двойно двойно, ще ти бъде по-добре..., но не изпълнява нищо. Обещава. Предлага все по големи и големи суми пари, повече неща... Като видял това: „Леле как се прецаках, дадох си моята кутийка за това нещо” и тръгнал да хваща пак да се върнат, но той си бил отишъл така пропуснал. С тази фалшива кутия.

Нашият ум е тази кутия. Винаги казва: „Защо не толкова.” Алчността на човека няма край. Лукавостта на ума няма край. Няма край това, което има вече – край, двойно, иска нещо друго... А това другото, нещо двойно. Затова хората не могат да бъдат доволни никога с ума. Винаги умът ти дава друго. Ти си велик, но може да си по-велик. Велик си, постигаш, напредваш, но още не е достатъчно, можеш двойно. И така никога не умират желанията. Ние до края на живота караме това и като дойде смъртта виждаме, че не можем да изпълним тези желания. Смъртта идва, а  ние не сме изпълнили нито половината от тези желания. Толкова много желания сме имали, имали сме план-програма какво трябва да се направи. Да имаме това онова и това, и онова, и онова, и другото... и идва смъртта и нищо. Само желанията остават неизпълнени и пак се прераждаме, защото имаме работа. Много неизпълнени желания и трябва пак да гоним Михаля, за това идваме тук.

Умът и желанията за възпроизвеждане не спират. Не изчезват даже в смъртта. Агресията и желанията за възпроизвеждане остават и след смъртта. Те са основи на егото и тези две неща се превъплъщават. Те са основни две двигателни сили. Тази страст за възпроизвеждане да правиш свое дете, да имаш твое бебе. Всички жени искат бебе. Почти всички. Искат хепи енд, а няма енд и защото няма енд, не се знае дали е хепи. Хепи енд има само в американските филми, които не са реални. В живота няма такова нещо. Човек остарява, разболява се и умира. И най-често умира нещастен с неизпълнени желания. Почти до последен дъх. И със страх от смъртта. Не иска да умре, а умира. Това е тайната на смъртта на влюбените. Руми казва: „Невярващите умират винаги от насилствена смърт.” Винаги насилствена е смъртта, никой не иска да умре от тях – всички - чакай имам много желания, сега къде, полека. Никой не иска. Не казва – тези, които се самоубиват, то е защото не могат повече да понесат, не могат да реализират желанията, разочароват се от себе си и се самоубиват много често. Не е че са се освободили от желанията. Напротив не виждат, че може да направят нещо, всичко им изглежда край, не могат нищо да направят и ги хваща депресия и тогава се самоубиват. Самоубиват се заради желания. Това е парадоксално, но е истина. Много от тези неща, които правим, ги правим заради това, не защото сме влюбени в Бог,  защото обичаме Кришна, не правим защото сме влюбени, а защото просто имаме много желания. Обичаме, обожаваме Кришна, за да ни изпълни желанията, да бъде добър, да ни удовлетвори по наш собствен начин. Вярващите хора обожават Бог само заради техните желания. Имат желания и Бог е добър... Две кила зехтин на църквата дават пред иконата, молят се на иконата, целуват, правят, даряват нещо..., за да получат нещо. Правят бизнес. За това не им успява реално да открият какво е. 

Пепси Баба