Пир Султан Абдал – суфи от ордена на бекташите. Живее
през 16 век. Автор на редица стихове и поеми, даже е приет за един от седемте
велики турски поети.
Има интересна съдба. Времето, в което живее, като цяло е
трудно – постоянни нападения на монголците, оттам – години на глад и мизерия.
Животът му е борба срещу насилието.
При него идва селянин, на който цялото семейсто, а после
и любимата му, са убити пред очите му. Изгубил всичко, той иска да стане дервиш на пир Султан
Абдал. Първоначално суфито не иска да го
приеме. Но мъжът настоява и накрая бива приет. Името му е Хъзър.
Подобно на Юнус Емре, и на него му е възложено първо да
служи, носейки дърва за дергяха. На
седмата година от дервишкото си обучение, той моли Пир Султан Абдал да го
благослови и да го пусне, за да се обучи и да стане „голям човек“. Шейхът му
отговаря: „Аз ще те пусна, ще те благословя да се издигнеш в обществото. Но ти,
след като да станеш везир, някой паша, може да се настроиш срещу мен и да искаш
да ме бесиш.“
Така и става. Отива в Истанбул, получава титлата „паша“,
след което забравя за Бог, за вярата, за наученото от учителя си. Връща се
обратно, вече като Хъзър Паша.
Повод за първата им среща стават кучетата на Пир Султан
Абдал, които носят имената на помощниците на Хъзър Паша. Това се приема като
обида и подигравка с пашата. В резултат на споровете между тях бившия му
ученик, в качеството си на властимащ, дава нареждане да бъде хвърлен в затвора,
а после – да бъде убит с каменуване. Обаче, когато заповедата му се изпълнява,
нито един от хвърлените камъни не докосват суфито. После e обесен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар