петък, 16 декември 2016 г.

Приказка за куклата от сол


The Master Speaks...

Шри Рамакришна е голям светия. Дошъл един нов саняси, и повтарял – Шива хам, Шива хам - аз съм Шива, аз съм Шива... Рамакришна дошъл и му се изплюл в лицето. Всички били шокирани, защото Рамакришна бил много благ човек, не обиждал никого, изведнъж плюе някого в лицето и това било голям шок. Рамакришна му казал:
- Ти не можеш да кажеш Шива Хам, можеш да кажем само Ом Намах Шивая.
Тази предпоставка си остава предпоставка, колкото и пъти да кажем Шива Хам. Обаче Ом Намах Шивая, значи нека бъде Твоята воля. Превод. Покланям се на Божията воля, нека бъде Твоята воля, ние нямаме наша, нека да бъде Твоята воля. Нашата воля да стане Негова воля. Ом Намах Шивая.
Не не, искам аз си имам моя воля - Шива махай се от тука. Борба срещу Шива, това е много смешно, защото как може една капчица да се бори срещу океана. Капчицата се бунтува срещу океана. Скача на ляво, па на дясно. Океанът много е притеснен от това. „Ох, направо ме възмути с твоите действия, не искаш, а?”
 Всичко се случва в една секунда. Капчицата скача и казва, не не искам в океана и пада - шльоп. Всъщност всички ние сме едни такива капчици, които използват възможността да бягат от океана. Ние приличаме на куклата от сол.
 Имало една кукла от сол. Куклата от сол отишла при Океана и го питала:
- Колко си дълбок ти?
- Влез, пък ще видиш...
Влязла куклата до някъде и се стопила ... попитала:
- Толкова ли си дълбок?
Той рекъл:
Май съм по-дълбок, влез по нататък и ще видиш колко съм дълбок. Влязла по нататък и пак попитала:
- Толкова ли си дълбок?
- Не, можеш да идеш още по-нататък.
Полека полека куклата от сол влизала в океана, докато не изчезнала изцяло... не можела вече да пита, млъкнала спряла да говори.
 
                                                ***
Тази история за куклата от сол е много поучителна. Дали куклата от сол може да напусне океана, след като е изчезнала в него. Дзен коан. Човек не може да открие Божественото, докато не изчезне в Него. Да изчезнем в Божественото обаче е страшно, защото ние предпочитаме да се чувстваме изолирани, отделни и изчезването в Божественото е като смърт.
Мистиците от всички времена го наричат смърт преди смъртта. В дзен го наричат великата смърт. Защото другата е малката. Просветлението го наричат смърт преди смъртта. Да умреш, преди да си умрял. Да умреш за невежеството, да откриеш Истината. Да се събудим от този сън на егото. Ние сънуваме един его сън и този сън го наричаме аз. Може да е приятен сън, може да е неприятен сън, ама е сън все пак е един сън, има край. Щом нещо има край, значи не е вечно. Нашето тяло и връзката с нашето тяло има край. Не е вечно. В един момент ще трябва да изоставим тази форма. Ще трябва да я изоставим.

Няма коментари:

Публикуване на коментар