сряда, 3 май 2017 г.

Свързване на Сърцето с Шейха




"В нашия път Накшибанди, достигането до степента на съвършенство, е свързано с любяща връзка с Шейх. Искреният ученик, чрез любовта си към Шейха, получава божествена енергия от вътрешното същество на Шейха и става оцветен с цвета на Шейха, имащ съществена връзка с Шейха... Наричат това унищожение в шейха, начало на истинското унищожение в Бога. Всеки, който прави зикр, без да обвърже сърцето си с учителя и без да постигне изчезване в Шейх, няма да пристигне."
Khwaja Muhammad Masum Rabbani, Maktubat

По отношение на описаните тук духовни практики, а именно, спомнянето на Бог (dhikr) и съзерцанието на Бог, най-ефективният метод за духовно развитие произтича от връзката с наставника, който позволява на търсещия да се възползва от фокусирана енергия на духовното внимание на шейха. Успехът на духовното пътуване зависи от култивирането на връзката с духовния водач; само спомняне без такава връзка ще направи крайно трудно, ако не и невъзможно, постигането на целта (видението за Бога). Необходимостта от тази връзка се развива от принципа, че суфийската родословна верига провежда божествената енергия, медиирана от Пророка Мохамед. Без здрава връзка с шейха ученикът остава несвързан с Бога. Духовната връзка определя напредъка на ученика.
Маулана "Абд ал Рахман Джами (898/1492) дава едно от най-ранните и най-пълни описания на духовната свръзка за Накшибанди. Да бъдеш с духовния водач е еквивалентно на това, да си в компанията на един от защитените от Бога, тъй като и двамата имат най-висша степен на съвършенство в съзерцаването на божествената същност и също така предизвикват сълзи да текат, докато предават спомнянето на Бог. 
Почитаемият "Khwaja" Ubaydullah Ahrar, пише в своя Fiqarat: "Сянката на Учителя е по-добра от практиката спомняне на Бог (dhikr)", която по-късно преподобният имам Ахмад като Сирхиди интерпретира като превъзходство на връзката над dhikr, защото без пълна връзка с шейха търсачът няма да може да извлече пълна полза от спомнянето на Бога.
Исторически връзката е съществен елемент от общуването с шейх (suhbat) и способността да се получи неговото предаване на духовната енергия. Това понятие за свързване може да бъде проследено и в писанията на Наймудин Кубра (618/1221) и Абу Хафис като - Сухраварди (година 632/1234). Един век по-късно "Ала уддала Симнани (736/1336), която пише за схемата на цветовете и фините центрове, споменава как връзката на сърцето с господаря определя качеството на връзката с Пророка.


По-късно суфите описват егото на ученика, като разтварящо се в шейх (fana 'fi'l-shaykh), преди да бъдат унищожени в Пророка и в крайна сметка в Бог. Връзката с шейх (рабита) по суфиския път съответства на Кааба в шериата; и двете са средство за поклонение между Твореца и творението, тъй като Божията светлина е потвърдена както в Кааба (Божия дом), така и в сърцето на Божия роб.
Този умишлен поток на божествената енергия от пир често се описва като духовно внимание (tawajjuh, tasarruf, himma), което ускорява вътрешната трансформация на ученика, тъй като дълбоката връзка се развива заедно с шейха. Когато един ученик стане психологически и емоционално настроен към водача, духовното внимание на Шейха може да работи ефективно.
Концепцията за божествено излъчваща сила в по-голямата парадигма на защитените от Бога, действащи като медиатори между хората и Бога, обяснява как Шейх може да повлияе позитивно на поведението на един ученик или да излекува другите от нежелани състояния и болести.
Индийският "Накшбанди мистик Шер Мохамед" (м. 1346-47/1928 г.) многоизмерното духовно внимание, например, променя обичайното положение на обикновените хора чрез лекции и дискусии. В зависимост от капацитета на ученика, той ще предаде тази божествена благодат чрез физически контакт, с ръкостискане или докосване на челото или местата им на гърдите. Физическото разстояние не нарушава предаването на божествената енергия, когато "сърцата са близки", т.е. когато съществува тясна връзка между шейх и ученик. Мевляна Руми определя подобен тип тихо общуване и безмълвно предаване на третия халиф, Утман ибн Афан.
Когато Утман станал халиф, той отишъл на амвона (минбар) да даде проповед.
Хората чакали да каже нещо, но той не казал нищо. Той просто гледал внимателно към хората, спускайки такъв екстаз над тях, че те не можели нито да напуснат и нито пък имали представа къде седят. 
Те никога с дори с хиляди предупреждения, поучения и проповеди нямаше да имат такова превъзходно състояние. Нито биха получили такива ползи или такива тайни разкрити с толкова усилия и поучения. До края на сесията той продължаваше да ги гледа така без да произнесе и дума. Когато поиска да слезе от амвона, той каза: "По-добре е да имаш ефективен имам (лидер), отколкото приказлив имам"
Идеалната връзка обаче не е само функция на пренасянето на божествената енергия, а е постигната от едновременните усилия на Учителя и ученика във взаимен процес. Докато ученикът получава фокусираното духовно внимание на шейха, ученикът непрекъснато визуализира лицето на Шейх.



Sheykh Nazim Kibrizi

Превод: Durga

1 коментар: