понеделник, 22 май 2017 г.

Какво научи, какво е дзен?



В един дзен манастир имало един новодошъл. Той много се страхувал от Учителя.
 Учителят бил много строг.
 Дзен Учителите са много строги, при тях няма такива усмивки.... Ходят с една пръчка, и изглеждат сякаш могат да те набият всеки момент. Ако кажеш някоя глупост или направиш нещо погрешно, можеш да изядеш пръчката без предупреждение. И той бил такъв - много строг Учител, което от друга страна е много добре, защото кара хората в Негова близост да са по-осъзнати, държи те буден. Ако се отпусне и ти си отпуснат - ти си в твоята глупост – не си много далече... и Учителят няма много общо с теб. Той си е в неговия филм, ти си в своя филм, обаче никой не печели от тази игра.
За това той бил строг, обаче тази строгост била за доброто на учениците - естествено. И той много се страхувал от Него. Не искал да иде на докосан.
Докосан е когато ученикът влиза насаме при Учителя и Учителя му дава практика насаме. Удря се един гонг, ученикът се покланя пред вратата на Учителя и влиза вътре да получи докосан - лична среща с Учителя.
Той не искал да иде. Бил вече три месеца при Учителя и трябвало вече да влезе. По-старите монаси рекли:
- Не може, сега вече три месеца минаха, а не си бил на докосан, трябва да влезеш.
- Ама аз не искам, мен ме е страх от този човек.
Той и от тях се страхувал, но те го хванали и насила го вкарали при Учителя. Учителят го чакал на вратата с ритници. С пръчка, с ритници, такъв бой му хвърлил, каквото очаквал, такова намерил. Ударил му як бой. Направо го изнесли от стаята, така пребит.
 Почнали да го лекуват, дали му да си лекува раните. След някое време, не бил още излекуван достатъчно, те му казали:
- Учителя те търси да дойдеш при Него.
Той рекъл:
- Край, сега ще ме убие направо. Кога тръгнах на докосан изядох боя, сега сигурно ме чака с меча да ми отреже главата, може да не забележа кога ще ме убие.
Обаче нямало как, тези го гледали сериозно и го питали:
- Искаш ние да те закараме, или ти ще отидеш?
- Добре, казал той!
 Решил се на живот и смърт, нямало къде да бяга или трябвало да напусне. И решил да влезе. Когато влязъл вътре в стаята, Учителят го гледал спокойно, седял и медитирал. Казал:
- Заповядай! – С почит.
 Той бил изненадан, бил шокиран, предложил му чай и докато пиел чай и гледал от къде ще дойде пръчката, Учителя казал:
- Реших, че трябва да напуснеш манастира. Ти не ставаш за мой ученик. Просто си такъв един, не ставаш, напускай манастира, иди в друг манастир.
 И му предложил да иде в друг манастир, при друг Учител, който бил на 24 часа пеш от този манастир.
- Ще идеш при този Учител, той е за теб, с мен няма да стане.
Нямало как, напуснал. Тръгнал, обаче бил много депресиран, мислел:
- Първо ме наби, после ме изгони. Не ставам. И бил много депресиран.
Тръгнал пеш към другия манастир и там като дошъл вече бил много изморен от ходенето. Депреситран, в много лошо състояние, самосъжалявал се:
- Каква съдба ме намери, тоя ме изби и ме изгони, после ме прати там, тоя и той, кой знае какъв ще е.
Когато влязъл в стаята при другия Учител, той имал такава любяща физиономия, леко усмихната, точно като Буда. Едно абсолютно блажено същество, пълно с любов и състрадание. Когато видял този Учител просто му се отворило сърцето, почувствал щастие, някакво доверие. С много голяма радост дошъл към Него и му казал:
- Аз бях при този Учител, той ме наби, после ме изгони...
Почнал да си излива мъката пред Учителя. Най-накрая може пред някого да се изплаче. Да сподели мъката си. А той толкова състрадателно и любящо го гледал, му се усмихвал със състрадание.
Точно когато помислил, че всичко е окей, намерил е Учител, който ще го изслуша, Учителят хванал една пръчка и тръгнал да го удря. В тоя момент той ударил Учителя и в същия момент се просветнал - доживял кеншо. В момента, в който тръгнал да удря Учителя, изживял кеншо. И двамата почнали да се смеят, той с вдигната ръка срещу Учителя - Учителят с вдигната пръчка и двамата почнали да се смеят.
Така се просветнал - изживял кеншо. Всичко изчезнало, изчезнал в светлината на Буда, светлината на Нирвана, и доживял първото си Просветление. В този момент осъзнал своята истинска природа.
 И след това те се смеели толкова силно, в такъв екстаз двамата с Учителя, че всички монаси паднали от смях. Целия манастир се заливал от смях. Това заразително смеене. И когато двама влязат в светлина и започнат да се смеят, тогава е възможно да се разшири тази светлина. Това щастие и към другите и те всички се смеели в момента. Това станало като взрив от смях. Учителят му казал:
- Сега можеш да отидеш при Учителя си. Получи кеншо и сега можеш да отидеш при Учителя си.
 Той тръгнал към Учителя си щастлив и радостен. Когато дошъл при него, той го приел и го питал:
- Какво научи, какво е дзен?
Той тръгнал да го удря. Учителят за пръв път тогава леко се усмихнал. Иначе никога не го видели усмихнат. Тогава за пръв път видял лекичка усмивка на устните на Учителя.
 Този ученик всъщност бил неговият дхарма наследник. Този, на когото Учителят пренася дхармата. Той бил неговият наследник. Трябвало да мине изпитания, различни опитности, за да разбере кой е. За да има изживяването, да доживее кеншо.

                                                                 ***
Това може да се случи само когато човек изчезне в собствената си светлина. Когато изчезне в светлината на собственото си сърце. Тази светлина може да се събуди и от Учителя, обаче Учителят и ученикът може да са много близки и ученикът трябва да е зрял. Ако ученикът е пълен още с много неща, ако е много в ума, в мислите, в желанията, той не е готов, за да може Учителят да събуди неговата вътрешна светлина. Ученикът трябва да чисти, да медитира, да работи на себе си, да изчисти сърцето от привързаности, от тъга, от най-различни неща, които са в него, за да може да бъде отворен достатъчно, за да се събуди неговата собствена светлина. Защото никой не я притежава тази светлина, тя не е на Буда, не е на Христос, не е ничия.

Тази светлина е самия Бог и тя не принадлежи на някой - запазена марка за един човек. Не, всеки човек на планетата я носи тази светлина всеки един от вас, я носи вътре в себе си, тя живее в сърцето на всяко едно същество и не е задължително да вярвате в това. Тя е във вас - светлината и за да открие Божественото на човек не му трябва никакъв посредник, защото той може да Го изживее в собственото си сърце. 

Из лекция на Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар