събота, 13 май 2017 г.

Глава 98 Свобода от самоидентификацията


       
Махарадж: Можеш ли да стоиш на пода? Нужна ли ти е възглавница? Имаш ли някакви въпроси? Не че е нужно да питаш, може също и да бъдеш тих. Важното е да бъдеш, просто да бъдеш. Не е нужно да питаш нещо, нито да правиш нещо. Такова на пръв поглед лениво прекарване на времето, е високо ценено в Индия. Това означава, че тогава си свободен от натрапчивата идея ”какво следва”. Когато не си забързан и умът е свободен от безпокойство и тревоги, той притихва и в тази тишина може да долови нещо, което обикновено е твърде деликатно и фино за възприемане. За да види това, умът трябва да е отворен и притихнал. Това, което ние се опитваме да правим тук, е да приведем нашите умове в правилното състояние за разбиране на това, което е реално.

П: Как да се научим да не се тревожим?

М: Не е нужно да се тревожиш за тревогите си. Просто бъди. Не се опитвай бъдеш тих, не превръщай това "да бъдеш тих" в задача, която трябва да бъде изпълнена. Не бъди неспокоен "да бъдеш тих" или отчаян "да бъдеш щастлив". Просто бъди осъзнат, че ти си и остани осъзнат – не казвай: „Да аз съм; после какво?” В „аз съм” няма никакво „после”. Това е състояние на безвремие.

П: Ако това е състояние на безвремие, то ще се установи така или иначе.

М: Ти си това, което си, отвъд времето, но от каква полза би било това за теб, ако не го знаеш и не действаш в съответствие с него. Твоята купичка за милостиня може да е от чисто злато, но като не знаеш това си оставаш бедняк. Трябва да познаваш своето вътрешно богатство, да му се довериш и да го изразиш в ежедневното пожертване на желанията и страховете.

П: Ако познавам себе си, няма да имам желания и страхове ли?

М: За известно време умствените навици може да се появяват, въпреки новото виждане; навикът да жадуваш за известното минало и да се боиш от неизвестното бъдеще. Когато знаеш, че те са единствено от ума, можеш да отидеш отвъд тях. Докато имаш всякакви идеи за себе си, ти се възприемаш през булото на тези идеи; за да познаеш себе си такъв, какъвто си, отхвърли тези идеи. Ти не можеш да си представиш вкуса на чистата вода, можеш да го откриеш само като отхвърлиш всички подправки.

Докато си заинтересован от досегашния си начин на живот, ти няма да го изоставиш. Откритието не може да дойде, докато се придържаш към познатото. Само тогава, когато напълно осъзнаеш огромната мъка на своя живот и се разбунтуваш срещу нея, може да се намери изход.

П: Сега разбирам, че тайната на индийския вечен живот е в тези измерения на съществуване, на които Индия винаги е била пазител.

М: Това е отворена тайна и винаги е имало хора, склонни и готови да я споделят. Учители има много, но безстрашни ученици има много малко.

П: Много искам да уча.

М: Да заучаваш думи не е достатъчно. Можеш да знаеш теорията, но без действителното преживяване на себе си като безличностния, лишен от качества център на битието, като любов и блаженство, простото словесно знание е стерилно.

П: Тогава какво да правя?

М: Опитай се да бъдеш, само да бъдеш. Най-важната дума е „опитай”. Отдели си достатъчно време всеки ден на това, само да седиш тихо и да се опитваш, просто да се опитваш да отидеш отвъд личността с нейните пристрастявания и обсесии. Не питай как, не може да се обясни. Просто се опитваш, докато не успееш. Ако постоянстваш, не може да има провал. Най-голямо значение има искреността, усърдието. Трябва наистина да ти е втръснало да бъдеш личността, която си сега; виж потребността да бъдеш свободен от тази ненужна самоидентификация с купчината от спомени и навици. Тази устойчива съпротива срещу ненужното е тайната на успеха.
В крайна сметка, ти си това, което си, във всеки момент от твоя живот, но никога не го съзнаваш, с изключение може би на момента, когато се събуждаш от сън. Всичко, което е нужно, е да бъдеш осъзнат за съществуването, не на думи, а като постоянно присъстващ факт. Осъзнаването на това, че ти си, ще отвори очите ти за това, което си. Всичко е много просто. Преди всичко, установи постоянен контакт с твоето Себе, бъди със себе си през цялото време. Всички благословии произтичат от себеосъзнаването. Започни като център на наблюдение, на преднамерено разпознаване, и се развий в център на любов в действие. „Аз съм” е малко семенце, което ще се развие като могъщо дърво – съвсем естествено, без и следа от усилие.

П: Виждам в себе си толкова много зло. Не трябва ли да го променя?

М: Злото е сянката на невниманието. В светлината на себеосъзнатостта, то ще повехне и ще отпадне.
Всяка зависимост от някой друг е безполезна, понеже каквото другите могат да ти дадат, могат и да ти го вземат. Само това, което е твое собствено от началото, ще остане твое и накрая. Не приемай друго напътствие, освен това отвътре, и дори тогава отсей всички спомени, понеже те ще те подведат. Даже, когато съвсем нищо не знаеш за пътя и средствата, бъди тих и гледай навътре, помощта обезателно ще дойде. Никога няма да останеш в незнание каква трябва да бъде следващата ти стъпка. Проблемът е в това, че може да я избегнеш. Гуру е там, за да ти дава кураж, базиран на своя опит и успех. Но само това, което откриеш чрез собственото си осъзнаване, чрез собствените си усилия, ще бъде от полза за теб.

Запомни, нищо, което възприемаш, не е твое собствено. Нищо стойностно не може да дойде при теб отвън, само твоето собствено усещане и разбиране са от практическо значение и разкриващи. Думите, чути или прочетени, само ще създадат образи в ума ти, но ти не си умствен образ. Ти си силата на възприятието и действието отвъд образа.

П: Струва ми се, че ме съветвате да обръщам внимание на себе си до степен на егоизъм. Нима не трябва да се поддавам дори на интереса към другите хора?

М: Твоят интерес към другите е егоистичен, егоцентричен и користен. Ти не се интересуваш от другите като хора, а само дотогава докато обогатяват и разкрасяват образа, който имаш за себе си. А крайният егоизъм е да те е грижа само за защитата, запазването и размножаването на твоето собствено тяло. Под тяло разбирам всичко, което се отнася до твоето име и форма - семейство, род, страна, раса и така нататък. Да си привързан към собственото си име или форма е себичност. Човек, който знае, че не е нито тялото, нито ума, не може да бъде себичен, защото няма за какво да бъде себичен. Или, може да се каже, че той е еднакво „себичен” от името на всеки, с който се среща, благосъстоянието на всеки е и негово собствено. Чувството "аз съм светът, светът съм аз самият” става напълно естествено. Щом то е веднъж установено, просто няма начин да бъдеш себичен. Да бъдеш себичен означава да ламтиш, да придобиваш и да трупаш в името на частта за сметка на цялото.

П: Човек може да бъде много богат благодарение на наследство, брак или просто по щастлива случайност.

М: Ако не се държиш за богатството, то ще си отиде от теб.

П: Можете ли във вашето сегашно състояние да обичате човек като човек?

М: Аз съм другият човек, другият човек съм аз; по име и форма сме различни, но няма разделение. В корена на нашето битие ние сме едно.

П: Не е ли така всеки път, когато хората се обичат?

М: Така е, но те не го съзнават. Те чувстват привличане, но не знаят причината за това.

П: Защо любовта е избирателна?

М: Любовта не е избирателна, желанието е избирателно. В любовта няма чужди. Когато центърът на себичността отсъства, всяко желание за удоволствие и страх от болката приключва; вече не се интересуваш от това да бъдеш щастлив; отвъд щастието има чист интензитет, неизтощима енергия, екстаз преливащ от един вечен източник.

П: Не трябва ли да започна със задачата да установя за себе си кое е правилно и кое грешно?

М: Хората приемат за добро това, което им носи удоволствие, а това, което им носи болка, считат за лошо.

П: Да, за нас, обикновените хора, е така. А как се вижда това от вас на нивото на единството? Според вас кое е добро и кое е лошо?

М: Това, което усилва страданието е лошо, а това което го премахва е добро.

П: Значи вие отричате страданието като нещо добро? Има религии, в които страданието е считано за благоприятно и благородно.

М: Карма или съдбата е израз на благотворен закон: всеобщ стремеж към равновесие, хармония и единство. Във всеки момент, това което се случва сега, е за добро. Може да изглежда болезнено и уродливо, горчиво и безсмислено страдание, и все пак, разглеждайки миналото и бъдещето, е за добро, като единственият възможен изход от бедствена ситуация.

П: Човек само от собствените си грехове ли страда?

М: Човек страда заедно с това, за което се мисли. Ако смяташ себе си за едно с човечеството, ти страдаш с човечеството.

П: А тъй като заявявате, че сте едно с цялата вселена, вашите страдания ще са безкрайни в пространството и времето!

М: Да бъдеш значи да страдаш. Колкото по-тесен е кръгът на моята самоидентификация, толкова по-остро е страданието, причинено от желание и страх.

П: Християнството приема страданието като пречистващо и облагородяващо, докато хиндуизмът гледа на него с отвращение.

М: Християнство е един начин за изразяване, а хиндуизмът – друг. Реалното е зад и отвъд думите, неизразимо, директно преживяно, с взривяващо въздействие върху ума. Лесно изпитано, ако нищо друго не се иска. Нереалното е създадено от въображението и се увековечава с желанието.

П:  Няма ли необходимо и благотворно страдание?

М: Случайното или инцидентното страдание е неизбежно и преходно; преднамереното страдание, предизвикано даже с най-добри намерения, е безсмислено и жестоко.

П: Не бихте ли наказали за престъпление?

М: Наказанието не е друго освен узаконено престъпление. В общество, построено върху предотвратяване на престъплението, вместо върху неговата отплата, би имало много малка престъпност. Малките изключения, като нездрави ум и тяло, ще бъдат подложени на медицинско лечение.

П: Изглежда вие не виждате полза от религията.

М: Какво е религията? Облак в небето. Аз живея в небето, не в облаците, които представляват толкова много струпани думи. Като махнете многословието, какво остава? Истината остава. Моят дом е в неизменното, което представлява състояние на постоянно примирение и интеграция на противоположностите. Хората идват тук, за да учат за действителното преживяване на това състояние, за пречките за неговото възникване и, щом вече е преживяно, за изкуството то да се стабилизира в съзнанието, така че да няма конфликт между разбирането и живеенето. Самото състояние е отвъд ума и не може да бъде научено. Умът може само да фокусира пречките; да видиш препятствието като препятствие е ефективно, защото така умът работи върху себе си. Започни от началото: обърни внимание на факта, че ти си. В никакъв случай не можеш да кажеш „Аз не бях”, всичко, което може да кажеш, е: „Аз не помня”. Знаеш колко несигурна е паметта. Приеми, че, погълнат от маловажните си лични проблеми, ти си забравил какво си; опитай се да върнеш изгубената си памет чрез елиминацията на всичко познато. Не може да ти се каже какво ще се случи, нито е желателно; очакването ще създаде илюзии. Във вътрешното търсене, неочакваното е неизбежно. Откритието винаги е отвъд всички фантазии. Както нероденото дете не може да знае за живота след раждането си, заради това, че в ума му няма нищо, с което да формира валидна картина, така и умът не е способен да мисли за реалното с езика на нереалното, освен чрез отрицанието: ”не е това, не е онова”. Приемането на нереалното като реално, е пречка. Да видиш нереалното като нереално и да отхвърлиш нереалното, изважда реалността на показ. Състоянията на абсолютна яснота, на необятна любов и на абсолютно безстрашие засега са само думи за теб, контури без цвят, намек за това какво би могло да бъде. Ти си като сляп мъж очакващ да прогледне в резултат на операция, при условие, че не избягваш операцията! В състоянието, в което съм, думите нямат никакво значение. Там няма някакво пристрастяване към думите. Само фактите са от значение.

П: Не може да има религия без думи.

М: Записаните религии са само купища многословие. Религиите показват своите истински лица в действие, в тихото действие. За да разбереш в какво вярва човек, наблюдавай неговите действия. За повечето хора обслужването на техните тела и умове е тяхната религия. Те може да имат някакви религиозни идеи, но те не действат в съответствие с тях. Те си играят с тях, често са много привързани към тях, но не действат спрямо тях.

П: Думите са необходими за общуване.

М: За обмяна на информация – да. Но истинската комуникация между хората е невербална. За да се установи и поддържа едно взаимоотношение, трябва да има любящо осъзнаване, изразено в директно действие. Важно е не това, което говориш, а това което правиш. Думите произлизат от ума и имат значение само на нивото на ума. Не може да се нахраниш с думата „хляб”, нито може да живееш с нея, тя само предава една идея. Тя придобива смисъл само с действителното хранене. В същия смисъл ти казвам, че Нормалното Състояние е невербално. Мога да кажа, че то е мъдра любов, изразена в действие, но тези думи ще предадат малко, докато не ги изпиташ в тяхната пълнота и красота.
Думите имат своята ограничена полза, но ние не ги ползваме с мярка и водим себе си към бедствие. Нашите благородни идеи накрая се уравновесяват от низки постъпки. Ние говорим за Бог, Истина и Любов, но вместо директното преживяване се задоволяваме само с определения. Вместо да разширим и задълбочим действията си, ние гравираме нашите определения. И си въобразяваме, че познаваме това, което можем да определим!

П: Как да изразим нашето преживяване освен чрез думи?

М: Преживяването не може да бъде изразено чрез думи. То идва чрез действието. Човек, който има интензивно преживяване, излъчва увереност и кураж. Другите също ще действат и ще получат своето преживяване, родено от действие. Словесното обучение има своята полза, то приготвя ума за освобождаване от неговите натрупвания.
Нивото на умствена зрялост е достигнато, когато нищо външно няма ценност и сърцето е готово да остави всичко. Тогава реалното има шанс и го прихваща. Забавянията, ако има такива, са причинени от ума, който няма желание да види или да отхвърли.

П: Ние напълно сами ли сме?

М: О, не, не сме. Тези, които имат, могат да дадат. А такива щедри хора има много. Самият свят е върховен дар, поддържан от жертва в името на любовта. Но точните получатели, мъдри и смирени, са толкова малко. „Поискай и ще ти се даде”, е вечен закон. Толкова много думи си научил и толкова много си изговорил. Ти знаеш всичко, но не познаваш себе си. Себето не се познава чрез думи, само директното прозрение ще го разкрие. Гледай вътре, търси вътре.

П: Много е трудно да изоставиш думите. Нашият умствен живот е един постоянен поток от думи.

М: Проблемът не е в това, дали е трудно или лесно. Нямаш алтернатива. Или опитваш или не. От теб зависи.

П: Опитвах много пъти и се провалях.


М: Опитай пак. Ако продължиш да опитваш, нещо може и да се случи. Но ако не опитваш, си загазил. Може да знаеш всички правилни думи, да цитираш писанията, да блестиш с остроумие в дискусиите си и въпреки това да си останеш една торба с кокали; или може да си незабележим и скромен, съвсем незначителен човек, но въпреки това да сияеш с любов, доброта и дълбока мъдрост.

Из "Аз съм Това"

Няма коментари:

Публикуване на коментар