понеделник, 8 май 2017 г.

Фанатизмът е липса на по-дълбоко осъзнаване


Цялата работа е в това да спрат тези религиозни спорове. Защото от една страна се проповядва любов, от друга едните казват „тия са неверници“, другите – „тия са неверници“, и ще се избият. В Индия до ден днешен се бият мюсюлмани и хиндуисти. Не могат да се срещнат. Защо? Не е ли жалко – толкова хиляди години религиите съществуват една до друга и в един момент да се бият и убиват поради религиозни причини? Толкова е примитивно. А то е заради тази изключителност. Само така и друго не. Само това е правилно, другото всичко е
погрешно. Това време, само по този начин може. И по никакъв друг начин. Само с пеене на Божието име може да стигнеш, с медитация не. Но това не е истина. Не е цялата истина. Това е истина, ама и не е. И когато една половинчата истина, която е истина, а в същото време може да бъде разбрана и иначе, се сложи като абсолютно кредо, доктрина и получаваш фанатик, който утре ще иде и ще се кара с друг, защото не прави това, което той прави. Защото „аз мисля, че трябва така и никак иначе. Не може по друг начин.“

Фанатик – тук ти пуши главата, а тук ти е хладно и затворено сърцето. Ако станеш фанатик, обичаш всички хора, но будистите не ги обичаш. Ако си ваишнава, казваш – „тези са демони“. Говориш за любов, за смирение, проповядваш любов, смирение, а горките будисти ги наричаш лоши хора, демони, които не признават Кришна, и които Го обиждат. Не е хубаво да обиждаш когото и да е. Ако си наистина по-смирен от стръкчето трева, а обиждаш и гледаш другите като демони, не ти е добре нещо. Демонизирал си се, щом виждаш в другите демони, щом не виждаш само чисти преданоотдадени, имаш такъв филтър – влязъл ти е в очите. Нямаш любов. Любовта е към всички хора. В една определена фаза човек трябва да има такава посветеност на едно нещо. От друга страна, това е много здравословно, защото в един момент животът те дърпа насам-натам и ти ако не се центрираш в нещо, да кажеш – „сега се концентрирам, ще мантрувам, ще медитирам, ще пея за Кришна, само Кришна, нищо друго не ме интересува”, ти не можеш да се дръпнеш от стария живот.
Това е причината, поради която казват на хората, че това не е лошо, но не разбират по-дълбокия смисъл и не могат да дръпнат. В самия процес на бхакти има развиване на преданост. Да развиеш преданост е много готино, защото да си предан, да си бхакта, да си влюбен в Божественото е много хубаво. Това е някакво изпълнение /изпълване/ на живота. Но ако станеш такъв само на ментално ниво, не по-дълбоко, ще станеш фанатик… Ако не разбираш по-дълбокото, ще станеш някакво изключение – утре може да вземеш да биеш хората, които не са от твоята вяра. Ще станеш фанатик, а фанатизмът е липса на по-дълбоко осъзнаване. Истинско духовно осъзнаване. Щом се появи фанатизъм в хората, това значи, че нямат още реално духовно виждане. Те не виждат. Ти може да си Кришна, но един фанатик няма да те види.
– Перица Георгив – Пепси /Кану/
 /

Няма коментари:

Публикуване на коментар