събота, 13 май 2017 г.

Глава 97 Умът и светът не са отделни




Питащ: Тук виждам снимки на няколко светци и ми казаха, че те са вашите духовни предшественици. Кои са те и как е започнало всичко?

Махарадж: Ние сме наречени колективно „Деветимата Учители”. Легендата разказва, че нашият първи учител е бил Риши Даттатрея, великото въплъщение на Троицата Брахма – Вишну – Шива. Дори „Деветимата Учители” (Навнатх) са митични.

П: Какво е специфичното в тяхното учение?

М: Неговата простота, и на теорията, и на практиката.

П: Как човек може да стане Навнатх? С посвещение или по наследство?

М: Нито едно от двете. Традицията „Деветимата Учители”, Навнатах Парампара, е като реката – тя се влива в океана на реалността и отнася всеки, който навлезе в нея.

П: Тя предполага ли приемане в линията от жив учител, принадлежащ към същата традиция?

М: Тези, които практикуват садхана, фокусирайки ума си върху ”аз съм” могат да се чувстват свързани с другите, които са следвали същата садхана и са успели. Те могат да вербализират тяхното чувство за сродство, наричайки себе си Навнатх. Това им носи удоволствието за принадлежност към една установена традиция.

П: Носи ли им някаква полза тяхното присъединяване към традицията?

М: Кръгът на сатсанга, „компанията на мъдреците”, се разширява с течение на времето.

П: Те получават ли достъп до силата и милостта на източника, от който, в противен случай, биха били лишени?

М: Силата и милостта се дава на всички, стига само да се поиска. Да си дадеш определено име не би ти помогнало в този случай. Назовавай себе си както желаеш – ако ти през цялото време интензивно помниш себе си, натрупаните пречки за себепознанието са обречени да бъдат пометени.

П: Ако ми харесва вашето учение и приема вашето ръководство, мога ли да се наричам Навнатх?

М: Угоди на пристрастения ти към думите ум! Името няма да те промени. В най-добрия случай може да ти напомня да се държиш прилично. Съществува последователност от Гуру и техните ученици, които от своя страна обучават още ученици и така тази линия се поддържа. Но продължението на тази традиция е непринудено и доброволно. То е като фамилно име, но тук семейството е духовно.

П: Трябва ли да си реализиран, за да се присъединиш към Сампрадая?

М: Навнатх Сампрадая е само традиция, метод на обучение и практика. Тя не определя степента на осъзнаване. Ако приемеш учител от линията на Навнатх Сампрадая като свой Гуру, ти се присъединяваш към неговата Сампрадая. Обикновено получаваш знак за неговата милост – поглед, докосване или дума, понякога ярък сън или силен спомен. Понякога единственият знак за милостта, е значителна и бърза промяна в характера и поведението.

П: Зная за вас от няколко години и ви посещавам редовно. Мисълта за вас не излиза от ума ми за дълго. Означава ли това, че принадлежа към вашата Сампрадая?

М: Твоята принадлежност е въпрос на твоите чувства и убеждения. В края на краищата, то е само вербално и формално. В действителност няма нито Гуру, нито ученик, нито теория, нито практика, нито невежество, нито реализация. Всичко зависи от това за какво се вземаш. Познай себе си правилно. Нищо не може да замени себепознанието.

П: Какво доказателство ще имам, че познавам себе си правилно?

М: Нямаш нужда от доказателства. Преживяването е уникално и непогрешимо. То ще дойде при теб внезапно, когато пречките са премахнати до известна степен. То е като скъсването на протрито въже. Работата върху протриването на нишките е твоя задача. Скъсването е обречено да се случи. Може да се забави, но не и да се предотврати.

П: Озадачен съм от вашето отричане на причинността. Това означава ли, че никой не е отговорен за света такъв, какъвто е?

М: Идеята за отговорност е в твоя ум. Мислиш, че има нещо или някой, който единствено е отговорен за всичко, което се случва. Има противоречие между разнообразната вселена и единствената причина. Или едното, или другото трябва да е погрешно. Или и двете. Аз смятам, че всичко това е сън наяве. В идеите няма реалност. Фактът е, че без теб не би могла да съществува нито вселената, нито нейната причина.

П: Не мога да разбера дали съм същество или създателят на вселената?

М: „Аз съм” е винаги присъстващ факт, докато „аз съм създаден”, е една идея. Нито Бог, нито вселената са идвали да ти кажат, че те са те създали. Умът, който е обсебен от идеята за причинност, измисля сътворението и след това се чуди „Кой е творецът?” Самият ум е творецът. Дори това не е съвсем вярно, тъй като творението и творецът са едно. Умът и светът не са отделни. Осъзнай, че това, което мислиш, че е светът, е твоят собствен ум.

П: Съществува ли свят отвъд или извън ума?

М: Цялото време и пространство са в ума. Къде ще локализираш този свръхментален свят? Съществуват много нива в ума и всяко от тях проектира своя собствена версия, но все пак всички те се намират в ума и са създадени от ума.

П: Какво е вашето отношение към греха? Как гледате на грешника, който нарушава закона, външния или вътрешния? Искате ли той да се промени или просто изпитвате съжаление? Или сте безразличен към него заради греховете му?

М: За мен не съществува нито грях, нито грешник. Твоите разграничения и оценки не ме засягат. Всеки се държи според своята природа. Това не може да се промени и не трябва да се изпитва съжаление.

П: Другите страдат от това.

М: Животът се поддържа от живот. В природата това е принудителен процес, в обществото той трябва да бъде доброволен. Животът не може да съществува без саможертви. Грешникът отказва да се жертва и си навлича смърт. Положението е такова, каквото е, и не дава повод за осъждане или съжаление.

П: Навярно вие поне изпитвате състрадание, когато видите човек, който е потънал в грях?

М: Да, чувствам, че аз съм този човек и неговите грехове са мои грехове.

П: Добре, а после какво следва?

М: Когато стана едно с него, той става едно с мен. Този процес не е съзнателен, той се случва изцяло от само себе си. Никой от нас не може да се намеси в това. Това, което трябва да се промени, ще се промени така или иначе, достатъчно е човек да познава себе си такъв, какъвто е, тук и сега. Интензивното и методично изследване в собствения ум е Йога.

П: Какво ще кажете за веригите на съдбата, изковани от греха?

М: Когато невежеството, майката на греха, се разсее, съдбата, принудата да повтаряш греховете, се прекратява.

П: Трябва да има някакво възмездие.

М: С края на невежеството всичко приключва. Нещата се виждат такива каквито са, а те са добри.

П: Ако някой грешник, нарушил закона, дойде при вас и ви помоли за вашата милост, какво ще направите?

М: Ще получи това, за което моли.

П: Независимо, че е много лош човек?

М: Не познавам никакви лоши хора, знам само себе си. Аз не виждам светци, нито грешници, само живи същества. Не дарявам милост. Нямам нищо, което да дам или да откажа, което го нямаш в същото количество. Просто осъзнай своите богатства и ги използвай пълноценно. Докато си въобразяваш, че се нуждаеш от моята милост, ще стоиш на моята врата, молейки за нея.
Това е толкова безсмислено, колкото ако аз те моля за милост! Ние не сме отделни един от друг, реалността е обща.

П: Представете си, при вас идва една майка и споделя своята неволя. Нейният единствен син се е пристрастил към наркотиците и секса, пропадайки все по-ниско и по-ниско. Тя моли за вашата милост. Какво ще ѝ кажете?

М: Вероятно ще чуя себе си да казвам, че всичко ще бъде наред.

П: И това е всичко?

М: Това е всичко. Какво друго очакваш?

П: Но ще се промени ли синът на тази жена?

М: Може да се промени, може и да не се промени.

П: Хората, които се събират около вас, и които ви познават от много години, потвърждават, че когато кажете: „всичко ще бъде наред”, със сигурност така и става.

М: Може да се каже също, че сърцето на майка му го е спасило. За всяко нещо има безброй причини.

П: Казвали са ми, че човек, който не иска нищо за себе си, е всемогъщ. Цялата вселена е в негова услуга.

М: Ако вярваш в това, действай в съответствие с него. Откажи се от всички лични желания и използвай съхранената по този начин енергия, за да промениш света.

П: Всичките Буди и Риши вкупом не са успели да променят света.

М: Светът не се поддава на промяна. По своята природа той е пълен с болка и е преходен. Възприемай го такъв, какъвто е, и премахни от себе си всички желания и страхове. Когато светът не те крепи и не те обвързва, той се превръща в обител от радост и красота. Ти може да си щастлив в света, само когато си свободен от него.

П: Кое е правилно и кое - грешно?

М: В повечето случаи, това което причинява страдание, е грешно, а това което го премахва, е правилно. Тялото и умът са ограничени, следователно са уязвими, те се нуждаят от защита, което поражда страх. Докато отъждествяваш себе си с тях, ти си обречен да страдаш; осъзнай своята независимост и остани щастлив. Казвам ти, това е тайната на щастието. Вярата в това, че твоето щастие зависи от неща и хора, е поради невежество относно истинската ти природа. Да знаеш, че от нищо не се нуждаеш, за да бъдеш щастлив, освен от себепознание, е мъдрост.

П: Кое е първично: битието или желанието?

М: С появата на съзнанието, в ума възникват представи за теб самия, както и за това какъв трябва да бъдеш. Това води до появата на желания и действия и процеса на ставане започва. Както изглежда, ставането няма начало и край, понеже всеки момент то се обновява. С прекратяването на въображението и желанието, ставането също се прекратява и да бъдеш това или онова се разтваря в чистото битие, което е неописуемо и може само да бъде преживяно.
Светът ти изглежда поразително реален, защото постоянно мислиш за него. Престани да мислиш и той ще се разсее като лека мъгла. Не е нужно да го забравяш. Когато желанието и страхът изчезнат, привързаността също отпада. Емоционалната въвлеченост, тенденцията за харесване и нехаресване, която наричаме характер или темперамент, това създава робската привързаност.

П: Ако изчезнат желанията и страховете, какъв мотив биха имали нашите действия?

М: Никакъв, освен ако не смяташ за достатъчно мотивиращи любовта към живота, към справедливостта, към красотата.
Не се бой от свободата от желанията и страховете. Тя ти позволява да живееш един живот, толкова различен от всичко познато, толкова по-интензивен и интересен, че, истина ти казвам, изгубвайки всичко, ти придобиваш всичко.

П: Понеже вие смятате себе си, че сте от духовното родословие на Риши Даттатрея, имаме ли право да вярваме, че вие и всичките ваши предшественици представляват реинкарнации на този Риши?

М: Ти може да вярваш във всичко, което искаш и ако действаш в съответствие с тази си вяра, ще пожънеш нейните плодове; но за мен това не е от значение. Аз съм това, което съм, и това е достатъчно. Нямам желание да се идентифицирам с когото и да било, колкото и прославен да е. Нито чувствам нужда да вземам митовете за реалност. Аз се интересувам само от невежеството и от свободата от невежеството. Истинската роля на Гуру е да прогони невежеството от сърцата и умовете на своите ученици. Щом ученикът е разбрал, потвърждаващото действие зависи от него. Никой не може да действа заради друг. Ако той не действа праведно, това означава само, че той не е разбрал и работата на неговия Гуру не е приключила.

П: Може би се срещат и безнадеждни случаи?

М: Никой случай не е безнадежден. Пречките могат да се преодолеят. Това, което животът не може да поправи, смъртта ще го приключи, но Гуру не може да се провали.

П: Кое ви дава такава увереност?

М: Гуру и вътрешна реалност в човека са едно и вървят заедно към една и съща цел – освобождение и спасение на ума. Те не могат да се провалят. Те строят мостове от същите големи скални късове, които преграждат пътя им. Съзнанието не е цялото битие – има други нива, на които човек е много по-отзивчив. Гуру се чувства като у дома на всички нива, неговата енергия и търпение са неизчерпаеми.

П: Вие постоянно ми казвате, че аз сънувам и е крайно време да се събудя. Как се случва така, че Махарадж, който дойде в сънищата ми, не успя да ме събуди? Той продължава да ме убеждава и да ми напомня, но сънят си продължава.

М: Това е така, защото ти не си наистина разбрал, че сънуваш. Това е същността на робското обвързване - смесването на реалното с нереалното. В твоето сегашно състояние само чувството "аз съм" е реално, а „какво съм” и „как съм” са илюзии, наложени от съдбата или случайността.

П: Как е започнал сънят?

М: Сякаш е безначален, но фактически той съществува само сега. Ти го обновяваш всеки момент. Веднъж щом си видял, че сънуваш, ще се събудиш. Но ти не виждаш това, защото искаш сънят да продължи. Ще настъпи ден, когато ще копнееш с цялото си сърце и ум той да свърши и ще бъдеш готов да платиш за това каквато и да е цена; цената ще бъде безпристрастност и откъснатост, загуба на интерес към самия сън.

П: Колко съм безпомощен. Докато сънят на съществуването продължава, аз искам той да не спира. Докато искам той да не спира, той ще продължава.

М: Желанието за неговото продължаване не е неизбежно. Виж ясно своето положение, самата ти яснота ще те освободи.

П: Докато съм с вас, всичко за което говорите, е съвсем очевидно, но веднага щом си отида, аз ставам нервен и неспокоен.

М: Не е нужно да да стоиш далеч от мен, поне в ума ти. Но твоят ум тича след благополучието на света!

П: Светът е пълен с неприятности, нищо чудно, че умът ми е пълен с тях.

М: Съществувал ли е някога свят без проблеми? Твоето съществуване като личност, зависи от насилието над другите. Самото ти тяло е като  бойно поле, пълно с мъртви и умиращи. Съществуването заключава в себе си насилие.

П: Като тяло – да, но като човешко същество – определено не. За човечеството ненасилието е закон на живота, а насилието е закон на смъртта.

М: В природата почти няма ненасилие.

П: Бог и природата не са хора, няма нужда да бъдат хуманни. Грижа ме е само за човека. За да бъда човек, съм длъжен да проявявам абсолютно състрадание.

М: Осъзнаваш ли, че докато в теб има „аз”, който да защитаваш, ти си принуден да си насилствен?

П: Да, разбирам. За да бъда наистина човек, трябва да бъда безкористен. Докато съм егоистичен, съм половин човек, само един хуманоид.

М: Значи, ние всички сме полу-хора, сред нас само малцина са човеци. Малцина или мнозина, отново „яснотата и милосърдието” е това, което ни прави хора. Полу-хората - „хуманоидите” - са ръководени от тамас и раджас, а човеците от саттва. Яснотата и милосърдието са саттва, понеже оказват влияние на ума и действията. Но реалното е отвъд саттва. Откакто те познавам, ти сякаш винаги се стремиш да помагаш на света. Колко му помогна?

П: Ни най-малко. Нито светът се промени, нито аз. Но той страда и аз страдам заедно с него. Да се боря против страданието е естествена реакция. Какво са цивилизацията и културата, философията и религията, освен бунт против страданието? Злото и неговото прекратяване – това не е ли вашето основно занимание? Може да го наречете невежество, но става въпрос за същото.


М: Е, думите са без значение, нито има значение в каква форма си точно сега. Имената и формите се променят непрекъснато. Познай себе си като неизменния свидетел на променящия се ум. Това е достатъчно.

Из "Аз съм Това"

Няма коментари:

Публикуване на коментар