вторник, 23 май 2017 г.

Каменната костенурка ще ти отговори

Един дзен монах питал Учителя:
- Каква е причината за идването на Бодхидхарма в Китай?
Това е коан. Учителят казал:
– Каменната костенурка ще ти отговори.
Пред храма имало каменна костенурка, голяма скулптура от камък. Ученикът се засмял, казал:
- Да, каменната костенурка ми отговори.
 Учителят го питал:
– И какво ти каза?

                   ***

Това е дзен коан.
Каменната костенурка е зазен. Когато практикуваш зазен ти ставаш като каменната костенурка. Лято, пролет, зима, есен, ти седиш и гледаш ти си свидетел на всички сезони, обаче не се описваш с нито един сезон. Не реагираш на това. Не цъфтиш на пролет, не се криеш от зимата, ти си като каменната костенурка. Това е зазен. За това му казал каменната костенурка ще ти отговори. Това е символ на самата практика. Не се стремиш да постигнеш нещо. Каменната костенурка нищо не постига, щом има амбиция за постигане, това вече не е каменна костенурка, това е някой човек. Който е алчен за успех, иска да постига нещо. Каменната костенурка не иска да постига нищо, тя е постигнала, тя е каменната костенурка. Какво да постигаш. Какво искаш да постигаш, какво искаш да получиш?
Това е,  каменната костенурка не може нищо да ти каже. Как може да ти каже? Може ли нещо да ти каже? Това е тишина, защото е каменна костенурка. Тя говори, но всеки говор е от твоя ум, защото мислиш, че тя ти говори.
 Седи, мълчи..... Дъжд, слънце - каменната костенурка не се оплаква.  Това е зазен. Седим, идва пролет, лято, есен, зима... сезоните се променят. Хубаво време, слънчево. После вали - отвън всичко се променя. Обаче ти оставаш непроменен. Гледаш как се променя всичко и в същото време ти си абсолютно неподвижен. Каменна костенурка.
Каменната костенурка е едно състояние на зазен, едно състояние, в което седим в медитация и времето минава. Пролет, лято, есен, зима - ние продължаеваме да седим, в нас се променят много неща, много събития минават през нас, емоции, мисли, вятъра на времето развява из нас мисли, емоции, желания, страхове, притеснения, бури, спокойствие, пак буря, пак спокойствие, обаче ние сме каменната костенурка.
 Каменната костенурка си е каменната костенурка. Тя не се притеснява от дъжда, от слънцето, от хладното време, приема всичко, което идва така както идва. И го гледа как идва и как си отива. Като дойдем до такова състояние на свидетел, да наблюдаваме нашите мисли, емоции, всичко, което се случва в нас да го гледаме като преходно. Нещо, което се променя, да останем непривързани към това, което се случва, тогава ти става по-леко.
Не се описваме с тези неща, не се идентифицираме с тези неща, които се случват в нас. И можем да го гледаме това и сме спокойни, ние сме свидетел на самите себе, си на това събитие, наречено аз. То не ни контролира, ние сме спокойни. Идва гняв – окей, идва спокойствие – окей, идва секс – окей, омраза – окей.
Всичко гледаме, обаче имаме непривързааност от това, което виждаме. Защото ако се вкопчим в тези неща, ние забравяме да наблюдаваме. Вече не сме свидетел. Не осъзнаваме какво се случва, а сме погълнати в емоция и ние страдаме, борим се, вземаме страни, участваме във войни.

В тези дзен истории има много дълбока мъдрост.

Из лекция на Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар