РОЛИ: РАМА
СИТА, СЪПРУГА НА РАМА
ЛАКШМАН, ПОЛУ-БРАТ НА РАМА
МАРИЧА, ЕЛЕНЪТ
РАВАНА, ЦАРЯТ НА ДЕМОНИТЕ
СЦЕНА 1
(Рама, Сита и Лакшман са в гората рано сутринта. Сита бере цветя.)
РАМА: Сита, казват, че цветята са красиви, но аз бих искал да кажа, че ти си безкрайно по-красива от което и да е цвете. Красотата на всички цветя, взети заедно, не може да се сравни с твоята красота.
СИТА: Наистина ли мислиш така, Рама? Много мило от твоя страна да го кажеш.
РАМА: Казват, че цветята имат аромат, но аз искам да кажа, че ароматът на всички цветя, взети заедно, не може да се равнява на аромата на твоето сърце.
СИТА: О, Господи, ти ме виждаш със своето око на безусловна признателност, а не с окото на критик.
РАМА: Моят живот трябва да бъде поне живот на признателност към теб. Твоят живот е живот на постоянна жертва за мен. Но моята искреност говори, Сита. Ти си безкрайно по-красива, безкрайно по-благоуханна от всички цветя на света, взети заедно.
СИТА: Ако аз имам сърце на благодарност, тогава това сърце е за теб, само за теб, мой Господи. О, погледни! Виж този красив елен! Никога не съм виждала такъв прекрасен елен! Никога! Той е толкова удивително красив!
РАМА: Да, той е необикновено красив.
СИТА: Виж колко е чаровен, пасейки тревата. Колко душевно подскача и подрипва весело. Виж! Той е с много цветове, и има светли петна. Нуждая се от този елен, Рама. Искам той да е моят елен.
РАМА: Има ли нещо, което няма да направя, за да те удовлетворя, моя Сита? Ще ти доведа елена.
ЛАКШМАН: Братко, не отивай. Това е демонът Марича, който ни изиграва номер. Той може да приеме всякаква форма, и е взел формата на това животно. Той ни заблуждава. Това не е истински елен.
СИТА: Не ти вярвам, Лакшман. Това е истински елен. Аз мога да видя неговата красота. Мога да почувствам невинността на животното. Рама, мой Господи, преследвай го и го улови жив. Ако можеш да сториш това, ще ти бъда толкова благодарна.
РАМА: Тръгвам, Лакшман. Грижи се за Сита.
(Рама преследва елена.)
СЦЕНА 2
(Друга част от гората. Влиза еленът, последван от Рама, запъхтян.)
РАМА: Ах! В един момент еленът е близо, а в следващия е съвсем далеч. В този миг съм на ивица да го хвана, а в следващия е отвъд обсега ми. Това е наистина мистериозно животно. Тичах след него много време. Сега съм уморен, изтощен. Сита искаше да й доведа този елен жив, ако е възможно. Но аз намирам, че е невъзможно да го хвана. Добре, ще стрелям в елена с моя лък, но няма да го убия. Ще го раня и после ще го занеса вкъщи при Сита. Тя ще се погрижи и ще излекува животното.
(Рама прицелва своята сигурна/неизменна стрела в елена. Еленът пада.)
ЕЛЕН (с гласа на Рама): Ах, Сита, ах, Лакшман! Аааах, Сита, ааах, Лакшман!
СЦЕНА 3
(Сита и Лакшман, още на същото място в гората.)
СИТА: Слушай, Лакшман! Твоят брат е в опасност! Той вика: „Ах, Сита, ах, Лакшман!“ Той има нужда от теб! Върви при него!
ЛАКШМАН: Майко Сита, не мога да се подчиня. Брат ми ме помоли да те пазя. Ако те оставя тук сама, той ще бъде крайно недоволен от мен. Уверявам те, моят брат никога не може да бъде в опасност. Няма никой, който да може да го победи в битка. Той е всесилен. Сигурен съм, че Марича ни играе номер.
СИТА (ядосано): Лакшман, ти дойде в гората, и караш всички да чувстват, че ти си най-великият приятел на моя съпруг, неговият най-скъп брат. Но ти си мошеник, измамник. Рама е в ужасна опасност, чувствам го. А ти не искаш да ме оставиш. Защо? Ти имаш някакъв неморален интерес към мен. Ако брат ти умре, ти се надяваш да ме имаш, ах ти, звяр такъв!
(Лакшман покрива ушите си с ръце.)
ЛАКШМАН: О, майко, успокой се, моля те. Не говори такива ужасни думи. Никой на света не е като Рама. Неговият живот е напълно в безопасност. Гласът, който чухме, не може никога да бъде гласа на моя брат. Това е номер на онзи демон Марича. Рама ми възложи задачата да те пазя тук. Как мога да не му се подчиня?
СИТА: Да, Марича имитира гласа на Рама, а ти имитираш характера на Рама, неговото сърце на мъдрост и просветление. Ти, животно! Ти, измамник! Ти, глупак! Ти имаш цялата тъмнина, цялата мръсотия, цялото невежество в ума си и в сърцето си! Остави ме! Ти не можеш да ми се подчиниш, дори когато твоят брат умира? Аз знам, знам какво е твоето тайно намерение. Казвам ти, твоята ужасна мечта никога няма да бъде изпълнена. Върви! Ти имаш съпругата си, Урмила. Защо тя не дойде с нас? Тогава тя можеше да бъде със своя съпруг. Защо ме тормозиш? Кой те е молил да идваш тук? Преди да ти позволя да ме докоснеш, аз ще се хвърля в реката Годавари.
ЛАКШМАН: Майко, тогава ще трябва да проявя непослушание към брат си, за да удовлетворя теб. Моля те, бъди внимателна. Ще направя един кръг за теб. Моля те, не излизай извън границите на този кръг. Той е кръгът за защита.
СИТА: Защита? Не се нуждая от твоята защита. Върви и защити брат си. Той се нуждае от твоята защита. Той умира, а тук ти губиш време, бавейки се, така че като отидеш там, да видиш, че той вече не е между живите. Добре, няма лошо. Ако той си отиде, аз ще се присъединя към него на онзи свят. Този мой живот не е, за да бъда с теб. Ти звяр такъв, ти невъобразимо създание, заблуждаващо целия свят, преструвайки се, че е посветено, вярно, безусловно предадено на своя брат!
(Лакшман, проливащ сълзи, очертава кръг.)
ЛАКШМАН: Майко, отивам.
(Излиза Лакшман.)
СЦЕНА 4
(Лакшман върви през друга част от гората, търсейки своя брат.)
ЛАКШМАН: О, Господи, ти познаваш сърцето ми. Аз боготворя Сита като своята собствена майка. Аз дори никога не съм видял нейното лице. Винаги държа очите си на нейните стъпала, на праха от нейните стъпала. Такова преклонение имам пред нея, такава посветеност! А тя ме обижда. Това ли е моята участ? Светът е пълен с погрешно разбиране. Всички жени ли са такива? Не, не може да бъде. Моята Урмила ронеше горчиви сълзи, когато напуснах двореца с моя брат. Тя искаше да остана с нея, но аз дойдох тук, за да удовлетворя брат си и себе си. Но кой удовлетворява нея? О, Урмила, светът няма да узнае за твоето вътрешно страдание, твоята божествена жертва. Но моето сърце на любов ще знае. Моето сърце на благодарност ще знае какво правиш в тишина, чрез твоите сълзи, със своето великодушно сърце. Твоят Лакшман ще ти бъде вечно благодарен и горд с теб. Моят външен живот не е близо до теб, но моят вътрешен живот е с теб и за теб.
СЦЕНА 5
(Сита седи в кръга, очаквайки пристигането на своя съпруг. Влиза Равана, царят на демоните, предрешен като аскет. Сита го посреща с почитание. Той казва мантри от свещените писания.)
СИТА: О, свети мъдрецо, моят съпруг е в опасност. Аз се скарах на брат му безмилостно и той най-сетне отиде да му помогне. Не искаше да ме чуе. Мислеше, че аз ще бъда в опасност тук. Но аз съм напълно в безопасност. Сега един свят човек дойде да ме утеши. О, мъдрецо, кажете ми, какво мога да направя за Вас?
РАВАНА: Гладен съм, майко, гладен съм.
СИТА: Ще Ви дам храна.
РАВАНА: Майко, какво е това? Този кръг?
СИТА: О, Лакшман направи този кръг за мен. Той каза, че не трябва да излизам извън него. Каза, че ако изляза от този кръг, ще бъда в опасност.
РАВАНА: Майко, ти знаеш, че тук не си в опасност. Аз съм светия. Дойдох тук, само за да те утеша. Чувствам със сигурност, че твоят съпруг ще се върне невредим. Той е велик герой. Сега Лакшман е с него. Дори ако той е в опасност, ще се върне, майко.
СИТА: Ще Ви донеса храна.
(Сита излиза от кръга и веднага Равана я сграбчва, слага я на рамото си и бяга. Сита почва да пищи.)
СЦЕНА 6
(Друга част от гората. Влиза Равана със Сита. Той я слага на земята.)
СИТА: Ти ме подмами! Ти ме излъга! Сега ти прокара пътя към своето унищожение! Когато Рама и Лакшман се върнат и не ме видят, ще ме търсят и ще открият какво си сторил. Днешното престъпление бележи началото на твоята смърт.
РАВАНА: Заплашвай колкото си искаш. Знаеш ли, че слънцето затъмнява лъчите си, в мига когато се изправя пред него? Реките спират течението си, когато застана пред тях. Горската зеленина престава да се полюшва, щом я погледна. Пред мен, твоят Рама е по-малък от хилаво насекомо.
СИТА: Ти негодник, мошеник, звяр! Какво друго мога да очаквам от един ракшаса? Смъртта е единственото наказание, което заслужаваш, самохвалко, и ще си я получиш много скоро. В твоето унищожение светът ще има нов живот, живот на стремеж и съвършенство.
СЦЕНА 7
(В гората, където Рама е ранил елена. Влиза Лакшман.)
РАМА: Лакшман, ти си тук? Кой пази Сита?
ЛАКШМАН (пада в стъпалата на Рама): Братко, какво можех да сторя? Тя ме принуди да дойда тук. Аз й казах много пъти, че ти не си в опасност, че Марича имитира твоя глас, но тя не искаше да ми повярва. Обиди ме толкова лошо, караше ми се толкова лошо. Не можеш да си представиш думите, които използваше. Тя буквално ме застави да дойда при теб. Последното нещо, което каза, беше, че ще се хвърли в реката Годавари, ако аз не дойда да те спася, така че аз дойдох.
РАМА: Лакшман, ти си сторил правилното нещо.
ЛАКШМАН: Аз послушах нея, а не теб, братко. Сега може да не видим отново нашата най-скъпа Сита.
РАМА: Аз също се опасявам от същото.
ЛАКШМАН: Колко е трудно да удовлетвориш двама господари. Аз исках да удовлетворя теб, исках да върша всичко за теб. Но когато тя ме обиди и ми се скара, и накрая ме заплаши, като каза, че ще се хвърли в реката Годавари, аз бях безпомощен. Дойдох при теб. Сега нека побързаме да се върнем при нея.
СЦЕНА 8
(Мястото в гората, където Лакшман остави Сита. Влизат Рама и Лакшман. Сита я няма.)
ЛАКШМАН: Братко, знаех си. Знаех си.
РАМА: Не те обвинявам, мой най-скъпи Лакшман. Но сега трябва да открием Сита. Животът без Сита е безсмислен за мен.
ЛАКШМАН: Рама, животът без теб е безсмислен за мен. Сега какво можем да направим?
РАМА: Нека потърсим нашата Сита. Сита, Сита, (без значение) където и да се намираш, това сърце от любов е за теб, само за теб.
ЛАКШМАН: Сита, Сита, където и да си, майко Сита, това сърце на обожание, върховно обожание, е за теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар