понеделник, 22 май 2017 г.

Практика - упражнение


Да се гмурнем достатъчно дълбоко, да се откажем от външните сетива, които цяло време ни държат в някаква кореспонденция с външния свят. Ние през цялото време гледаме нещо да не ни се случи. Някой да не ни докосне, нещо да не стане. Непрекъснато на подсъзнателно ниво съществува едно напрежение. И това всъщност вътрешно напрежение, ние заради него не можем да намерим покой. Дори когато се опитаме да медитираме и си отпускаме, тялото, трябва съзнателно да го отпуснем, гръбнакът прав, и отпускайки тялото, трябва изцяло да се отпуснем.
Трябва гръбнакът да е прав, главата в линия с гръбнака, но тялото трябва да е изцяло отпуснато, да няма абсолютно никакво напрежение в него. А за да няма напрежение в тялото, трябва да няма напрежение в ума. В ума напрежението е тук, в главата в мислите. Ние дори да отпуснем тялото, ако се наблюдаваме, седим....
Затворете очите, направете го като упражнение, просто седим, и опитайте се да със затворени очи, да се наблюдавате къде ви е главното напрежение. Къде чувствате най-голямото напрежение вътре в себе си. Къде го усещате. И ще видите някакви определени точки, места на напрежение, дали в тялото, дали някакви мисли ще ви дойдат, които ще предизвикат някакво напрежение, страх, притеснения, някоя емоция ще се появи, която ще ви изкара от този покой, или от това щастие вътрешно, няма да влезем в покой. Много е трудно. В началото. Обаче можем поне да се опитаме. 
Правим го като упражнение седим и наблюдаваме всичко, което се случва. Просто сме свидетели на нашия вътрешен простор и гледаме навътре. Сега вдишвам, сега издишвам. Вдишвам, издишвам, имам такива мисли, такива емоции, това ми се случва, онова ми се случва, такава мисъл ми идва такава... Полека почваме да наблюдаваме вътрешното пространство и гледаме къде стои напрежението. Тук има стягане, продължавам, нещо те стяга.
Човек има несъзнателно стягане, някои имат стягане на травматична ситуация или на изпити, нещо ти се стяга корема. Автоматично се стяга. Това стягане крие зад себе си нещо друго. Всички тези несъзнателни реакции на тялото ни показват някаква травма, някакво по-дълбоко изживяване, всъщност страх, които не го виждаме. За който не сме съзантелни. Само виждаме неговите рефлексии в тялото. Обаче самият него не го виждаме. Виждаме рефлексиите отразени на страха. В напреженията, в такива някои... мисли, които се появяват, страхове, които идват, обаче не виждаме самият източник. Не виждаме как и от къде идва. Източникът.
За това е много добре, може да се опитате да седите да кажем десетина минути, петнайсет..., колкото ви е удобно. Само ще заемете позицията, може да седнем няколко минути в тишина, само да наблюдаваме мислите и онова, което се случва вътре в нас. Ще видите за много кратко време, как може да станем съзнателни за много неща. Иначе бягаме в ума. Ние пеем, а всъщност не чуваме. Правим нещо, всъщност не го правим, защото умът....
За това можем да направим няколко минути наблюдение, тишина. Просто ще седнем, аз ше ви водя малко. Значи гръбнакът, прав главата в линия с гръбнака и отпускаме тялото съзнателно. Опитайте се да осъзнаете част по част по тялото и да я отпуснете. Можем с отпускането да почнем от темето на главата.
Усещаме, че темето става светло, меко, напрежението в темето се топи. Челото, лицето се отпуска. И вървим част по част. Отпускаме лицето, задната част от главата, отпускаме раменете, гръбнака отиваме по гръбнака осъзнаваме гръбнака, гърдите, корема, лявата ръка от рамото до пръстите я осъзнаваме по цялата дължина, усещаме как лявата ръка се отпуска, дясната ръка от рамото до пръстите, усещаме дения крак как се отпуска.
Опитайте се да влезете в ръцете да ги почувствате отвътре, да ги почувствате, че са големи и можете да пътувате в тях с мисълта. Да влезете в пръстите, опитайте се да отпуснете всички пръсти. Отпускаме седалния пояс, усещаме как става отпуснат, мек, левият крак по цялата дължина, десният крак, по цялата дължина. Усещаме как се отпуска десния крак.
От темето на главата до стъпалата сме отпуснати и вече почваме да дишаме, да осъзнаваме дишането, съзнателно като вдишваме чрез носа. Вдишваме по-дълбоко от обикновено, бавно и съзнателно, осъзнаваме дишането, осъзанваме като вдишваме как въздухът влиза и като издишваме следим как издишваме.
Една педя над темето на главата, замисляме една синева, ясно чисто синьо небе. С всяко вдишване, вдишваме от тази синева. Всеки път, когато вдишаме, вдишваме от синевата, вдишваме от това необятно чисто ясно синьо небе. Вдишваме от тази небесна синева и усещаме как влиза в нас. Синевата я вдишваме в центъра на гърдите, със всяко издишване, издишваме напрежение, тъмно, притеснение, страх. Всички неща, които ни отдалечават, тези усещания ни отдалечават и ние ги издишваме с въздуха, който излиза. А с влизащия въздух вдишваме необятност, покой на синьото небе. Вдишваме синевата и полека, полека тази синева влиза в гърдите, разширяваме се в корема, в раменете, усещаме ръцете, от вътре ги пълни ръцете.
Вдишваме небесна синева, издишваме напрежение, страх, притеснение. Навсякъде, където усещаме напрежение, се опитваме с въздуха да го пуснем да излезе. С вдишването влизаме навътре в себе си и всеки път, когато вдишаме, усещаме как гмуркаме заедно с въздуха и следим въздуха как влиза в нас. Заедно с него идва небесно синя светлина. Концентрираме се в центъра на гърдите и тук си представяме едно блестящо знатно слънце, точно в центъра на гърдите. Представете си едно блестящо златно слънце, което сияе, изгаря всичко, което е тъмно и осветлява. Това е слънцето на любовта. То шири златна светлина навсякъде, навсякъде. И осветява всичко, което е тъмно.
Ще завършим упражнението с ом, и ще се върнем пак в центъра на гърдите, и опитайте се вибрацията да я усетите тук в центъра на гърдите. Може да почувствате, докато повтаряте звука ом тази вибрация, как е кухо и как се шири. Можете в къщи да практикувате това нещо, ако ви хареса и можете като станете сутрин, ако не сте много заспали... Ако ви се спи правете малко зикър, за да раздвижите енергията и след това можете да станете, когато почувствате, че малко сте се събудили вече, не сте заспали, можете да седите и да направите това упражнение, което сега ви показах.
Ще си представите синьо небе, ясно синя светлина. Едно красиво синьо небе. И тази синева, тази небесна синева трябва да ни изпълни отътре. Трябва да почувстваме как цялата наша вътрешност става синя, и всеки път като вдишаме, небесно синия цвят помага да пречистим нашето вътрешно пространство от разни баджанаци, от разни неща, които ни задръстват от вътре.
Небесно синьото действа много пречистващо, а и плюс носи вяра. Учителят Бейнса Дуно дава небесно синия цвят като цвят на Истината. На вярата. Като визуализираме небесно синьо, това е цветът на вярата и ние имаме вяра. Ще добием вяра с това, че ще изживяваме това небесно синьо. Защото небесното като облаците, които се махнат от небето, виждаме синьо небе, така и нашите мисли, нашите страхове, желания са като едни облаци на небето, това не сме ние. Ние сме небето.
Обаче в един момент сме се описали с облаците на ума, с облаците на възприятията, на емоциите, на страховете, черните облаци на страха, или с белите облаци, но когато има бели облаци, има повече шансове да видим синьото небе. Докато като е черно – нищо. Няма синьо небе, мислим, че няма никакво небе. Няма синьо небе.
Опитайте се всяка сутрин да си замислите това синьо небе, да станете, да тръгнете със синьото небе в себе си, все едно вие сте синьото небе, и дори да ви се появят мисли, ако успеете да дойдете в тази вътрешна синева, дори да ви де появят мисли, те ще бъдат като едни птици, които летят по небето. Има ли проблем небето с птиците? Те си летят, небето си е небе, нищо му няма, ни от птиците, ни от облаците, небето не се притеснява. Това е едно състояние на дълбок вътрешен покой, дълбоко вътрешна необятност, която всеки човек я носи в себе си, и може да я изживее, и ако всеки ден изживеем този покой, тази необятност, ние ще излезем от целия този трип. Страхове, притеснения, защото основното е, че аз гледам как хората са притеснени непрекъснато. Почти непрекъснато притеснение. Мисли, желания, така, така, така... върти се това, това... ако можем да влезем в това синьо небе.... За това Гуру имаше една песен за синьото небе...
Нилакаше уриями....
Нилакаше – синьо небе.
По синьото небе лети кораб от светлина,
и луната приятелски му се усмихва.
Това е една поетична картина, тази песен говори за синьото небе. Ако можем да си дадем едно вътрешно пространство, една синева, тогава любовта ще дойде от самосебе си. Любовта не е далече от покоя. Любовта е част от покоя, само дълбок покой, ние откриваме истинската любов и приемане. Човек, който няма покой, той не може да има истинска любов. Нямаме покой, значи сме нервни, значи страх. Доминираща емоция, няма покой. Ако имаме дълбок покой, необятност, небесна широчина и ако можем всеки ден, всеки ден, да упорстваме в това нещо, да медитираме на синьото небе, тогава и ако пеем после някоя песен в сърцето, тя ще бъде от сърце. Ще дойде от сърцето, защото ние имаме вътрешен покой, имаме вътрешна необятност и тогава можем да празнуваме Съществуването, можем да празнуваме Бог, обаче докато сме пълни с разни неща, уплашени, свити такива... в непрекъснато напрежение и страх, ние не можем да празнуваме Бог. Не можем да открием истинското щастие. 
Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар