Това растение е човек, това растение е Бог

Имало едно време един търсач. Той много години търсел Учител, Гуру, който да го води. Посещавал много духовни групи, но учителите, които срещал, не били по негов вкус, така че той продължавал да търси. Един ден, докато вървял по улицата, видял един духовен Учител с няколко ученика. Те седели на красива ливада. Някои от учениците поливали тревата.

Търсачът се приближил до Учителя и казал: „Учителю, всички тези Ваши ученици Ви слушат, независимо какво ще кажете. Те вярват във Вас и са прави, когато Ви слушат. Но аз имам да Ви кажа нещо, дори да не се срещнете с мен насаме.“

Учителят казал: „ Аз със сигурност нямам монопол над Истината. Ако си открил някоя истина, аз ще я приема. Сега, моля те, кажи ми - каква е истината, която си открил?“

Така че ученикът казал: „Моето откритие е това: една светска личност не може лесно да реализира Бог. Аз съм едно светско човешко същество, и знам, че дори да получа Учител е просто невъзможно. Не съм открил духовен учител, защото никой духовен учител не е удовлетворителен за мен; така че ще бъде ли възможно за мен да реализирам Бог, което е безкрайно по-трудно? Ако намирането на Учител е толкова трудно за мен, то намирането на духовна реализация в този живот е просто невъзможно. Съгласен ли сте с мен?“

Учителят отговорил: „Не съм съгласен. Другите може да мислят, че това, което казваш, е вярно, но не е толкова трудно да откриеш Учител или да откриеш Бог.“

Търсачът бил учуден, и дори учениците били до известна степен изумени от забележката на Учителя, защото повечето от тях знаели колко трудно им е било да открият духовен Учител, а откриването на реализация на Бог било още далеч отвъд тяхното въображение.

Учителят казал: „Погледни тук. Точно сега някои от моите ученици поливат тревата. Има миниатюрни растения навсякъде.“ Учителят посочил две много малки растения. После Учителят взел един градинарски инструмент и откопал едно от тях. Взимайки заедно корена и листата, цялото растение, той отишъл до друго растение. Там той откопал второто растение и го заместил с първото. После поставил второто растение на мястото, където било първото.

Тогава Учителят казал: „Това растение е човек, а това растение е Бог. Аз съм Учител. Докоснах това растение, и щом го докоснах, растението ми даде божествен отговор; тогава аз го взех и го сложих там, където беше растението, наречено „Бог“. После сложих растението-Бог, с цялото Негово състрадание, любов, радост и блаженство там, където беше растението-човек. Беше въпрос само на няколко минути. Отнесох човека при Бог и заведох Бог при човека.“

Новият търсач казал: „Учителю, искам да бъда Ваш ученик. Моля Ви, дайте ми посвещение.“

„Ще ти дам посвещение скоро, мое дете,“ казал Учителят. После продължил: „Ако чувстваш, че е почти невъзможно да реализираш Бог, това означава, че твоята идея за Бог е грешна, твоята идея за духовност е грешна. Ти си привързан към света, но ако имаше същата привързаност към Бог, щеше да видиш, че можеш лесно да достигнеш Бог. Сега, когато отида при Бог, аз чукам на вратата. Той веднага я отваря и идва при мен. Аз казвам: „Моля Те, ела с мен.“ Той идва със Своята безкрайна Любов, Радост, Благословии и Състрадание. Тогава аз идвам и чукам на твоята врата, но когато почукам на вратата ти, ти не я отваряш. Пазиш вратата си затворена, залостена. Естествено Бог и аз се връщаме. После когато искам да те отведа до Двореца на Бог, ти казвам: „Идваш с мен.“ Щом почукам отново на вратата на Бог, Бог казва, че понеже не си отворил вратата, когато аз Го заведох при теб, Той няма да отвори Своята врата за теб. Ако беше отворил вратата си, когато доведох Бог като Гост, и ако Му беше позволил да влезе, естествено Той щеше да ти позволи да влезеш в Неговия Дворец. Така че ако пазиш отворена вратата на твоето сърце, Бог може да влезе.

„Но когато те доближа, ти веднага се смущаваш. Мислиш, че имаш страх, съмнение, витални емоционални проблеми, ревност и така нататък. Не искаш да се изложиш; искаш да се скриеш. Но това растение, което преместих, растението-човек, не показа никакъв страх, никакво съмнение, никакъв срам, щом го докоснах – абсолютно нищо. То изобщо не се страхуваше от собственото си невежество. Вълнуваше се, че някой го носи на друго място, което е Бог. Така че когато един духовен Учител медитира на теб или те благославя, в това време ако предложиш своето невежество и своите несъвършенства заедно с твоите посветени качества, тогава за Учителя е лесно да те води към Бог. Ако не, то е почти невъзможно за Учителя да направи каквото и да е, за да трансформира съзнанието на учениците или дори да пречисти тяхното съзнание. То е само размяна на две растения. Това е, което Учителят прави, когато се занимава със своите духовни деца. Едното растение е Бог, другото е човек.“

После Учителят бавно се оттеглил.

Из "Да живееш в сърцето"
Шри Чинмой