понеделник, 14 ноември 2016 г.

Нитянанда Прабху

 
Нитянанда Прабху е вечният придружител на Шри Чайтаня Махапрабху. Рядко името на Нимай се казва без това на Нитай. Шри Чайтаня не може да бъде приближен или разбран без милостта на Нитянанда Прабху, който служи като посредник между Махапрабху и неговите преданоотдадени. Той е активният принцип на Господа както в сътворението, така и в неговата лила. Той е второто тяло на Господа, проявено като Баларам за Шри Кришна, Лакшмана за Шри Рама и Нитянанда Прабху за Шри Чайтаня. Всички други форми и експанзии на Господа произлизат от това второ тяло. В проявената земна лила, Нитянанда Прабху е по-голям от Шри Чайтаня с повече от десетилетие. Той има белия цвят на кожата на Баларама. Дрехите му наподобяват син лотосов цвят, а неговата лъчезарност е такава, че надминава великолепието на изгряващата луна на залеза. Той има дълбок мелодичен глас, постоянно пее славата на Шри Кришна и носи червена тояга, благославяща преданоотдадените, но страшна за демоните. Има безгрижното настроение на авадхута, толкова потопен е в любовта към Божественото, и никой не знае какво е следващото, което ще направи.

Името му значи: Този, който въплъщава вечно блаженство. Той се спуснал на Земята, за да помогне на Чайтаня Махапрабху в разпространението на светите имена на Кришна, и да донесе милостта на Кришна на всички паднали, материално обусловени души.

Нитянанда Прабху е роден в Екачакра, едно малко селце в Бенгал, през петнайсети век. Неговите родители били много набожни брамини. Точно преди появяването му, един мъдрец дошъл в техния дом. Виждайки майката на Нитянанда, той почнал да танцува и да повтаря: „Това е утробата, това е утробата!“. Този странник бил предрешеният Гарга Муни. Той предсказал пристигането на Баларама на земята като Нитянанда Прабху. След като казал това, Гарга Муни изчезнал.

От своето ранно детство Нитянанда имал спокойна природа и бил много интелигентен. Той бил резервоар от добродетели. Неговата чаровна красота засенчвала привлекателността на милиони Купидони. След неговото раждане всичко в областта станало благоприятно. Глад, бедност и всякакви тревоги били прогонени.

Като дете, Нитай (както бил наричан), обичал да изиграва забавленията на Шри Кришна или Господ Рама. Той правел това толкова авторитетно и с такъв възторг, че цялото село било потопено в любов към Божественото. Любимата роля на Нитай била тази на Лакшман, и той я играел с толкова много очевидно автентични сцени, които не били описани в Рамаяна, че хората се чудели дали той си измисля или си спомня за своите собствени забавления.

През 13-тата година от неговия живот, един пътуващ саняси дошъл в къщата им. Това бил известният Лакшмипати Тирта. Бащата на Нитянанда му предложил да му даде каквото поиска от него като подарък. Санясинът, очарован от посветеността и служенето на Нитай, го поискал от родителите му като придружител в своите пътувания. Те нямало как да откажат и му предали сина си, въпреки че раздялата с него била ужасно шокираща, дотолкова, че баща му загубил живота си след това.

Нитай пътувал с Лакшмипати Тирта около 20 години, през които посетил всички главни свети места за поклонение в Индия, държейки се като авадхута, божествен луд. Накрая Нитянанда Прабху отишъл във Вриндавана. Той търсел нещо, заради своята вътрешна идентификация с Баларам. Търсел Кришна. Там получил вдъхновение: „Сега Той е в Навадвипа.“ Незабавно се отправил към Бенгал, зада се присъедини към мисията за проповядване на Шри Чайтаня.

Нитянанда Прабху се срещнал с Чайтаня Махапрабху, когато той бил на 32 години, а Шри Чайтаня – на 20. Когато Нитянанда Прабху достигнал земята на Надия, се скрил в къщата на един Ачарйя, за да засили екстаза от срещата чрез разделеност. Шри Чайтаня имал сън през нощта, че някой идва в една колесница, на чийто връх има палмово дърво; и този някой търсел: „Къде е къщата на Нимай Пандит?“ Шри Чайтаня бил съзнателен за пристигането на Своя вечен придружител. Той изпратил Харидас Тхакур и Шривас Пандит да намерят Нитянанда, казвайки: „Една велика личност е дошла тук в Навадвипа миналата нощ.“ Те направили всичко възможно, претърсили навсякъде, но не могли да го намерят. Накрая, неспособен да понесе повече раздялата, Шри Чайтаня самият отишъл със своите последователи право при Нитянанда Прабху. На верандата на къщата те открили един благороден, здрав и силен човек, с божествено излъчване, а в тялото му се проявявали много духовни симптоми. Той бил зареден с висока енергия и божествена любов. Екстазът от срещата между Шри Чайтаня и Нитянанда Прабху бил толкова трансцедентален, че всички, които били нейни свидетели, занемели от върховното изживяване.

Шри Чайтаня постепенно почнал да проповядва. Той дал нареждания на Харидас Такур и Нитянанда Прабху: „Вървете от врата на врата и ги молете да оставят настрана всичко и да приемат името на Кришна. Когото и да срещнете, докато ходите, приближете се до него и го молете да приеме името на Кришна.“

Джагай и Мадай били брамини по рождение, но не ги било грижа за духовност. На тях била поверена част от администрацията на мюсюлманското управление. Те станали привлечени от всички видове греховни дейности. Тогава един ден срещнали Нитянанда Прабху и Харидас Такур и им извикали: „О, вие мошеници, чували сме за вас, вие искате да установите нова религия тук – никога! Ако ви намерим отново на улицата, ще ядете бой!“ Така ги заплашили и ги подгонили. Нитянанда Прабху трябвало всеки ден да докладва какъв напредък са направили в своето проповядване и този ден той отправил предизвикателство към Махапрабху: „Нашият живот бе спасен от най-лошата двойка в целия Навадвипа, но ако ти можеш да ги освободиш, тогава ще помисля, че ти наистина си дошъл да извършиш някакво служене. Те са най-великите разбойници в околността и трябва да бъдат преобразени.“ Махапрабху почувствал: „Ако е волята на Кришна, тогава всичко е възможно.“ Те отново отишли да проповядват и срещнали тези двама разбойници. Покрай пътя имало изхвърлен глинен съд. Мадай го взел и го хвърлил по главата на Нитянанда Прабху. Челото му било срязано, кървяло. Тогава той произнесъл известното изречение: „Меречиш калашир кана, тай боле ки прем дебона“ (Въпреки че ти ме удари с глинен съд, това не е причина да не ти дам цялата моя любов). Някой отишъл при Гауранга и му казал, че Нитянанда Прабху е бил ранен от разбойниците. Махапрабху страшно се разгневил и развълнуван отишъл там. „Кой е направил тази рана на тялото на Нитянанда Прабху? Ще унищожа целия град, излез напред!“ Махапрабху бил вън от себе си. Тогава Нитянанда Прабху го спрял: „Не, не! Не се вълнувай, мой Господи. В тази инкарнация ние не трябва да използваме никаква сила. Спомни си. В тази инкарнация ти трябва да им простиш, и да им дадеш кришна-према.“ Междувременно Мадай се опитал да удари Нитянанда Прабху, но Джагай го спрял и Шри Чайтатя внезапно се обърнал: „Ти, Джагай, ти защити моя Нитянанда.“ и го прегърнал. Джагай паднал на колене и започнал да плаче. В неговия ум се случила трансформация. Нитянанда Прабху си помислил, че и Мадай трябва да бъде спасен. Тогава Шри Чайтаня казал: „Самият Нитянанда Прабху моли за вас, така че ти, Мадай, също трябва да бъдеш спасен.“ Прегърнал и него. Мадай паднал, започнал да плаче, и приел святото име на Кришна. Така станала цялостна трансформация на двамата велики демони. След минути в града настанало вълнение: „Кой е този Нимай Пандит? Той е учен, дотолкова можем да разберем, но е надарен със свръхестествена сила. Тези двама разбойници бяха преобразени от него за час, това е чудо!“ След тази случка Нитянанда Прабху станал известен сред хората.

След като Махапрабху приел отречения начин на живот, Нитянанда го придружил до Джаганат Пури. След известно време Шри Чайтаня изпратил Нитянанда Прабху обратно в Бенгал, за да се ожени и да проповядва неговата мисия там. Така той взел за свои съпруги две сестри и от тях имал син и дъщеря.

Нитянанда Прабху ходел сред обикновените маси хора, за да им даде подслон в лотосовите стъпала на Гауранга. Проповядвал без грижа за каста или вероизповедание, и особено на онези, които били от по-нисша каста и много бедни.

Веднъж той дошъл в селото на Рамачандра Кхан, който винаги бил срещу Чайтаня Махапрабху и бхактите. Сега Нитянанда Прабху искал да го освободи от това грешно тяло. Той отишъл в селото му през нощта, със стотици от своите преданоотдадени, и помолил един слуга на Рамачандра Кхан да му каже: „Днес ние искаме да си починем в твоя храм на Дурга.“ Чувайки това, Рамачандра Кхан заповядал на своя слуга да им каже, че няма място за тях в храма, но че могат да отидат в краварника и да останат в това свещено място. Така той отново извършил прегрешение.

Нитянанда Прабху започнал да се смее много силно, и докато се смеел, казал на слугата на царя: „Със сигурност вашето място не е достатъчно чисто за мен. Един краварник е по-висш. Кажи на царя: „Много мюсюлмански войници ще дойдат в твоята къща. Те ще унищожат теб, цялото твое семейство, твоите крави и всичко, което притежаваш; и ще ядат месо тук. Ти нямаш място за мен, но ще трябва да направиш място за тях.“ След това той напуснал селото.

На следващия ден това, което Нитянанда Прабху предрекъл, се оказало вярно – цялото семейство на царя и кравите били убити, а селото – подпалено.

Шри Нитянанда е олицетворението на любовта, която произлиза от Шри Чайтаня. Той имал най-дълбока любов и състрадание към човечеството. Помогнал на хората да преминат бариерата на цвят и каста, и ги свързал със знанието, че всички са деца на Божественото. Той имал спонтанна любов към всеки един. Никога не правел разлика, когато проявявал благосклонност, дори към крадци и разбойници, и никога не изисквал от другите, а ги вдъхновявал чрез своята щедрост. Неговата милост не знаела граници и хората, които имали късмета да дойдат в контакт с него, били изпълнени с любовта към Божественото.

Казва се, че Нитянанда Прабху завършил своите земни забавления, като се слял с муртито на Кришна, което е недалеч от Екачакра.

Хората, които се опитват да разберат Чайтаня Махапрабху без да получат милостта на Нитянанда Прабху, няма да успеят. Човек трябва много искрено да се моли на Нитянанда Прабху като ади-гуру (изначалния духовен учител), за да достигне лотосовите стъпала на Шри Чайтаня. Присъствието на Нитянанда Прабху винаги се усеща в присъствието на собствения гуру, защото гуру се счита за живата манифестация на любовта и милостта на Нитянанда Прабху, и неговата шакти (сила) е това, което дава на ученика способността да извършва посветено служене и да изживява духовно блаженство.
 

Превод:
Sukhpakhi                                                                                                                         
|
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар