The Master speaks...
Един човек имал замък и слуги. Веднъж решил да иде на поклонение и казал на
слугите:
– Пазете замъка, грижете се тук за имението!
Всеки ден един слуга излизал на пътя
пред замъка, и минувачите го питали:
- На кой е този замък, това имение?
- Мое е, аз съм господарят -
отговарял слугата.
После другият слуга излизал, минувачите пак питали:
- На кого е това имение?
- Как на кого, аз съм господаря – отговарял и другия.
Обаче нито един от тези слуги не бил господарят. Те били само слуги,
работели там, поддържали имението. Докато истинският господар бил на
поклонение, на пътешествие.
***
Това е и нашето положение. Сега като те хване някое сетиво, и то ти става
господар. Викаш „ох ужасно ми се спи, едва издържам”. И си обсебен от това, то
е господар. После след някое време изведнъж се променя, виждаш нещо готино и
после ти си радостен, щастлив, то те хваща. Обаче нито едно от тези настроения
не си ти, нито едно от тези състояния не си ти. Това не си ти. Нищо от тези
неща, които мислим, че сме ние, не сме ние. Докато не дойдем до това изживяване
кои сме ние, не можем да бъдем истински, ще бъдем фалшиви, ще бъдем многолични
фарисеи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар