29.07.2016 - петък
Днес, птицата на щастието кръжи в небето над Бургас. Скоро ще кацне в центъра на небесния кръг, за да донесе послание за мир, запалвайки огъня на стремежа и надеждата в потъналия в сивото ежедневие град.
Светлината ще го вземе от нея и бавно, под звуците на медитативна музика, ще го разпространи из тъмните полета на материалния свят, където благословените бургазлии да могат да се докоснат до тази благодат, която се спуска с него.
…..Бавно, съвсем бавно
девствената зора изгрява
в моето стремящо сърце…..
Пърформансът Уша Бала Ело е бил спуснат на Кану в медитация, в далечната 1992 година в Скопие, когато той вече е бил ученик на Шри Чинмой.
На сутринта се обадих на хората. Казах – ще участвам с един пърформанс. Беше в музея на град Скопие. В центъра на града, в една стара, срутена гара от времето на земетресението. Събитието беше официално, на отварянето бяха дошли може би 200 - 300 човека, снимаше телевизия - доста публично. Аз нямах намерение да бъде толкова публично... Явно по волята на гуру, така дойде да го направя….
От тогава, в Скопие този пърформанс съм го правил четири пъти, различно - с варианти. Два пъти в Германия – в Нюрнберг и Дрезден и тук в България, вече много пъти. Реших да го правя тук в България. Сега живея тук.
Това е един пърформанс, който буквално се случи, даде се свише. Аз не съм го мислил. Затова се радвам. Той е един вид предложение в знак на благодарност на Шри Чинмой, за неговото вдъхновение. Бях толкова години с него. Той ме е вдъхновил, помогнал ми е безброй пъти и още ми помага, въпреки че не е в плът, че не е телесно присъстващ в тази материална реалност, гуру присъства за мене. Предлагам на него този пърформанс в знак на благодарност, защото всъщност, най-висшата молитва на човека е благодарност.
След поставянето на пърформанса в Македония и Германия, следват няколко години, в които не е поставен никъде. Медитирайки в съзнанието на своя Учител, Kану изцяло забравя за него и работи по манифестация във всички възможни, достъпни начини. През април 2013 за първи път се появява в България – поставен е в Шумен, заедно с изложба на картини на Кану, в галерия Елена Карамихайлова. Там той беше поканен да даде интервю за местна телевизия, а на следващия ден, беше организирано рисуване с деца, под надслов – „Рисуваме заедно, за да се научим да живеем заедно“.
От тогава пърформансът пътува из градовете на страната, разнасяйки посланието за мир, и спускайки светлина в забързаното ежедневие на българина, деликатно напомняйки му, че животът не е и не трябва да бъде само алчност, надпревара и борба за оцеляване, че медитацията, светлината, любовта и тишината, могат трайно да се настанят в живота ни, стига ние да се сещаме за тях, съзнателно да работим, за да ги привикваме в забързания си делник, да им позволим да ни изпълнят и дадат глътка чист въздух.
До сега пърформансът е поставян в София, Пловдив, Кърджали, Русе, Варна, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Сливен, Дупница, а сега птицата на щастието дойде и в Бургас. Всеки път той представлява едно уникално, сякаш за първи път случващо се събитие и дава възможност на присъстващите да се потопят в преживяването - всеки по своя си начин. Пърформансът е нещо живо и динамично, като самия живот. Трудно е да се говори за него като за външно събитие, а като за вътрешно изживяване всеки може да го изживее различно. В зависимост от способността на човек да се отвори, и според това до къде и доколко ще се отвори, той може да се докосне по различен начин до него, но почти всички присъстващи усещат тишината, мира и благословията, които идват с него.
Пърформансът всъщност започва на тъмно със звуците на специално подбрана музика на Шри Чинмой. Небесният кръг предварително е направен от Кану, а около него грижливо на равномерни разстояния една от друга са наредени свещи. В определен момент облечена в бяло сари в залата влита ефирната птица на щастието – Шукпаки, влиза в кръга и пали дълга, бяла свещ. Малко след нея, облечена по същия начин влиза Светлината – Джоти, следвана от още 4 момичета. Момичетата се нареждат около кръга с лице към публиката, оформяйки квардат. Държат свещи, които Светлината ще запали… Тя влиза в кръга, взима огън от свещта на Шукпаки, запалва с нея сърцата на момичетата, а след това се насочва към сърцата на всички около кръга. През цялото време на екрана вървят филми, клипове, вдъхновяваща музика...
Във времето пърформансът външно е претърпявал множество различни трансформации. В началото, когато се е появил, той е бил с много по-голям небесен кръг, с едно момиче, което пали свещите на фона на няколко момчета, които пеят песента Уша Бала Ело. В последствие в кръга влиза едно момиче, а друго пали свещите, като на фона зад тях вървят филми и музика. След това около кръга застанаха още 4 момичета… Може да се каже, че той е нещо живо и динамично непрекъснато променящо се създаващо се, развиващо се, но това, което е неизменно е, че винаги където е пърформансът, там са мирът и тишината светлината и любовта, които се спускат с него.
Всеки един от пърформансите е бил с различно по сила усещане за мен. Най-силно изживяване имах на пърформанса в Дупница и Варна. В бургаския пърформанс за пръв път присъствам откъм страната на екипа, който подготвя събитието. Преживяването е съвършено различно, когато си гост или когато си в екипа на подготовката. В Бургас ми беше дадена възможност за една по-друга перспектива на виждане и съответно по-различно преживяване. Във всеки случай едно е несъмнено, силата на преживяването, което човек може да има по време на това събитие, е в пряка зависимост от възприемчивостта и способността да се отвори за него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар