Другпа Кунлей - Божественият луд

Другпа Кунлей – Божествения луд от Драконовата линия

Със своите налудничави постъпки той побеждава илюзорното и демоничното, водейки съществата към Освобождение...

Друкньон Кунга Легпа, по-известен като Другпа Кунлей принадлежал към знатния род Гя, които преминали учението на Другпа в Ралунг, след смърта на Дрогона Цангпа Гяре.

Той израстнал в строга монашеска среда и преминал обучение при редица майстори. По пътя на строга дисциплина в учението и дълбоко съзерцание, Другпа  Кунлей постигнал реализация, когато бил на двадесет и пет години.

Пътя на духовно развитие останал назад и той става същността на върховната реалност. Той се отказва от ежедневния монашески живот и тръгва да се скита, въоръжан с лък и стрели.

Навсякъде, където и да се появявал, Другпа демонстрирал своето духовно съвършенство и водел много миряни по пътя на просветлението. Другпа Кунлей станал известен със своите ексцентрични методи на обучение, които често имали ярко изразена сексуална ориентация. Неговите действия, свободни от задръжки и повърхностност, изглеждали неуместни с общоприетите норми на поведение. По тази причина често го наричали Друкньон или „Божественият луд, от линията Другпа“.

Другпа Кунлей много пътувал по тибетските провинции У и Цан, обучавайки и напътствайки хората, проявявайки чудеса и поразявайки всички с духовното си съвършенство. В своите учения, Другпа осмивал общоприетото поведение в обществото и догмите, разкривайки универсалния закон за причината и условията. Особена популярност скитащия йоги достига в Бутан, където се превръща в герой на фолклора и култова фигура. Пътешествайки по светите места, той първоначално посещава Бумтанг в Бутан. Медитира в Курдж, светилище, в което дотогава медитирал Гуру Падмасамбхава, и в което оставил отпечатък от своето тяло в скалата. Той също дал посвещение в мантрите Мани и Ваджра Гуру на местинте жители. Другпа Кунлей посетил Бутан за втори път някъде през 1490 год.

Пребивавайки в Нангкаст, Тибет, Другпа Кунлей имал видение, в което Палден Лхамо, неговата божествена покровителка, му поръчала да отиде в Бутан, за да разпространи учението Другпа. Съгласно пророчеството, в Бутан трябвало да му се роди син, който след време да бъде пазител на линията Другпа. Тя също така му поръчала да изпрати стрела по посока на Бутан, като по такъв начин да обяви за своето пристигане. На следващия ден, Другпа Кунлей изтрелял една стрела и произнесъл молитва с думите: „Ако със своите собствени мисли, мога да съм полезен на живите същества и Дхарма, нека тази стрела да падне в дом, който има кармична връзка с мен“. Малко след това, Другпа Кунлей се отправил към Бутан в търсене на изпратената стрела и пристигнал в долината Паро. Тук той повел много хора по духовния път, разкривайки прекрасни чудеса пред тях. След това в Тимпу, Другпа Кунлей най-накрая пристигнал в къщата на Тоепа Цеванга и неговата прекрасна жена Палсанг Бпутри, където паднала изпратената от него стрела. Палсанг Бхутри му родила син – Нгаванг Тендзин. По-късно Нгаванг Тендзин отишъл да се обучава в Ралунг /Тибет/ с Нгаванг Чоджял. Когато е на 50 години, той възражда манастира Танго, който бил в упадък. Цеванг Тендзин /1574 – 1643/, син на Нгаванг Тендзин, приел ръководството на манастира Танго и приел Шабдрунг Нгаванг Намгиял, когато той пристигнал в Бутан. Тендзин Рабгие /1638 – 1696/, син на Цеванг Тендзин, великия четвърти Дейзи или регент на Бутан, бил последния представител на линията на Другпа Кунлей.

В Логтханг Киямо, старец на име Тендзин помолил Другпа Кунлей да го посвети. Другпа Кунлей го научил на молитвата на закрилата /прибежището/, в която имало вулгарни фрази и наказал стареца да чете тази молитва всеки път, когато си спомни за Гуру. Старецът се върнал в къщи и дъщеря му, го помолила да прочете молитвата, на която го научил Другпа Кунлей. Дъщерята се засрамила, като чула думите на молитвата. Жената на стареца му наредила да не чете повече тази молитва в присъствието на дъщеря им. Но старецът настоял и бил изхвърлен от къщата да живее в барака, където той продължил да чете на глас молитвата. След месец, когато жена му изведнъж спряла да чува думите на молитвата, станала подозрителна и изпратила дъщеря си да види, какво се е случило със стареца. Тя не открила нищо вътре, освен купчина завивки и сфера, която преливала с всички цветове на дъгата, и в центъра на която имало ярко светеща в бяло сричка „А“. След това хората видели как лъчите на светлината се разширавят към западното небе. Благодарение на своята вяра в Другпа Кунлей и в неговото учение, старецът получил свобода, излизайки от цикъла на прераждането.  Йоги направил от молитвената броеница на стареца реликва и построил неголяма ступа на мястото, където той напуснал.

През 1499 год. Кябдже Нгаванг Чоджял посетил това място и построил тук храм, оставяйки ступата в центъра му. Днес този храм се нарича Чимей Лхакханг и се почита като едно от най-свещените места в Бутан. В храма се съхраняват железния лък и стрелата на Другпа Кунлей. Много бездетни двойки идват в храма , за да се помолят за дете. В харама има символично изображение на фалос, който благославя двойките, които идват в храма.

Когато Другпа Кунлей пристигнал в Ша Луецхоганг в окръг Вангд, местните набожни хора и техните водачи, вече знаели за неговите духовни сили, макар че никога до тогава не били свидетели на това, как те се порявяват. Затова те помолили Другпа Кунлей да им покаже чудеса. Те му донесли тяло на бик и глава на козел. Йогито разбрал какво искат от него. Той приближил главата на козела до тялото на бика и щракнал с пръсти. За голямо удивление на всички присъстващи, бикът се изправил и побегнал в долината. Тези животни на местен език са известни акто Дронг Джемце или такин и днес са символ на Бутан. Пътешествайки из Бутан, Другпа Кунлей носел знанието за Дхарма на хора от различни съсловия, съобразно тяхното ниво на разбиране и просветеност. Той покорил много демони, като ги преврърнал в пазители на Дхармата.

След като прекарал много години в Бутан, той се завърнал в Тибет, където продължил да медитира в пълно уединение докато неговата физическа форма не се разтворила в Дхармакая /тяло на Дхармата/ през 1529 год.

Откъс от книгата за приключенията на Другпа Кунлей, той призовава последователите си да се откажат от яденето на месо:

Един ден след като разказал много истории за проблемите от яденето на месо, Другпа Кунлей /който самият е отвъд разбиранията за чистота и нечистота на храната/ казал: „Казват, че Буда е учил, че е погрешно да се яде риба, свинско и чесън. Към това аз добавям, че в общите учения на Махаяна Буда се забранява всякакво месо, защото това води то отслабване на  състраданието и защото съществува опасност, употребата на месо да е вредно за живота на тези, които го употребяват и може даже да доводе до умствена изостаналост. Освен това във всички сутри и тантри се споменава, че всички същества са били наши родители. Това е нещо, което всеки може да почувства и сам да се убеди – всички те са били наши родители от безначални времена. И ако хората се замислят върху това, то кой ще може да яде плъта на своите собствени родители и деца? Хората си мислят, че е достаточно това, че шраваките се въздържат от неподходящо месо. И те консумират месо, като се оправдават с подобни думи“ „Ако шраваките се въздържат от разрешеното месо /а именно – обладаващо тройна чистота/, те се държат като Девадата“. Ако хората казуистически се придържат буквално към значението и игнорират смисъла на ученията, те грешат.“

Превод от руски - Ананда
Източник