Да вържеш камилата

The Master speaks...

Има една суфи история. 

Минавал керван през пустинята. Вечерта отседнали някъде, но нямали въжета за едната камила, така че нямало с какво да я вържат. Намерили един човек от селото и той казал:

— Аз ще ви вържа камилата.

— Ама нямаш въжета, как ще я вържеш?

— Нямам ама аз знам как да я вържа.

И така той отишъл при камилата и се направил, че я връзва. На сутринта всички камили тръгнали, керванът тръгнал обаче тази камила, която този човек завързал не става. Не могат да я отвържат. Отишли при него и казали:

— Камилата, която ти върза, не иска да тръгва.

— Това е защото е вързана – рекъл човекът... После дошъл и я отвързал и камилата тръгнала.

Това е умът. Тя няма ум. Няма такъв ум. Човекът има ум, който вързал камилата. Той я вързал с неговият ум. Той внушил на камилата, че е вързана и тя му повярвала. Някой като ти внуши — дай ще те вържа сега, ти може да повярваш. Ако има много силен ум, по-силен ум от твоя, в един момент ти внушава... Ето вързан си, ти това, ти онова и в един момент може да се вържеш на филма. Как има хипноза, как хипнотизират хората. По същият начин.

Това е просто ум и по-силна воля и този човек просто може да върже човек, принцип на воля. Ето вързал камила, после я отвързал. Обаче историята всъщност е много по-дълбока. Като много суфи истории... Тя показва как сме вързани ние. Как сме вързани с невидими въжета и как трябва да се освободим от невидимите въжета. Значи въжетата, които ни вързват за нещата са илюзорни, така че пак илюзорно е и отвързването. Ако се борим да се отвържем, да се освободим, искаме да победим илюзорното с истинско нещо. Абсурдно, не можем да се освободим от илюзорното с нещо неилюзорно. Пак с нещо илюзорно трябва да се освободим. За това всички техники повече или по-малко са илюзорни. За да се освободиш от илюзията ти се дават илюзорни техники.

 Когато ти влезе един пирон в крака, взимаш друг пирон и го вадиш от крака. Обаче като ги извадиш, и двата пирона ги изхвърляш. Не слагаш новия пирон на мястото, където бил стария пирон. И двата ги изхвърляш. Нямаш нужда от друг. Обаче докато не си извадил пирона ако мислиш, че си го извадил, а не си, тук има проблем. Защото мислиш, че си извадил пирона. Суетата, егото ти казва - нямаш пирон, ти си без пирони и ти почваш да си вярваш, ама друга част от теб не е убедена - се съмнява.

Из лекция на Кану