Изходът е тук и сега

The Master speaks...

 Един йоги отишъл в Америка. Мисля че е свами Вивекананда. Той е измежду първите индийци, които пренесли учението на Йога в Америка през  30-те – 40-те години на XX ти век. Поканили го в Чикаго на някакъв купон - прием. Замолили го да разкаже нещо за йога, да изнесе лекция на приема. Това било в Чикаго на 190-тия етаж на много висока сграда.

Той започнал да говори и както говорил за йога, по едно време започнало земетресение. Сградата започнала силно да се тресе. Всички забравили за лекцията на йогито и тръгнали да си спасяват живота. Човекът, който поканил госта, домакинът, се сетил да види какво става, защото не го виждал покрай вратата. Другите всички се натискали покрай вратата, кой пръв ще си спаси кожинката. Това е 190-тия етаж, земетресението е сериозно. Домакинът се обърнал да види Вивекананда, обаче го гледа как седи на същото място, леко усмихнат. Невъзмутим, и просто не можел да повярва.

Бил толкова шокиран от тази сценка от тази суматоха в общата паника, където всички се спасяват, човекът седи с лека усмивка, докато е масова паника земетресение, разни неща падат...

После земетресението спряло. Полека, полека хората се върнали пак, пак седнали пред него, той стоял със затворени очи, леко усмихнат, отворил очите и продължил от там от където спряло изречението. Все едно нищо не се е случило. Домакинът казал:

- Извинявайте господине, може ли да питам, не знам дали забелязахте, обаче имаше земетресение. Ние всички се спасявахме, бягахме към изхода един върху друг, докато вие седяхте леко усмихнат, в пълен покой и ми е интересно, какво всъщност беше това?

- Ами много просто и аз се спасявах.

- Но как се спасявахте?

- Вие виждате изхода там, аз виждам изхода на друго място. Аз отидох там накъдето аз виждам изхода. Вие тръгнахте натам, на където вие виждате изхода. 

 

                                   **************************************
 

За мен изходът е тук и сега, за вас изходът е там, някъде другаде. Това е разликата. Много просто, изходът е винаги другаде. Там е изходът и там се спасяваме. Всъщност дори да избягаме през вратата, може да ни чака някой, да ни направи на палачинка и само ние да умрем.

Целият живот на човека е бягство от скуката. А скуката те преследва като сянка. Мислиш - сега духовен живот, няма да скучая, ще медитирам и ще съм хай. Обаче скуката пак идва, на пръсти се вмъква в живота.

- Пристигам казва, аз съм твоята скука, здравей, аз съм ти, аз съм твоята скука любима. Направи нещо. Недей просто да седиш.

Бягайки от скуката, всъщност пропускаме живота. Много странен феномен. Бягайки от скуката, за да се спасим от скуката, всъщност пропускаме това, което е. Защото винаги сме една крачка напред.

Така, че когато ви е скучно, сетете се, че изходът не е навън. Че изходът е вътре в нас, обаче ние не можем да излезем от този изход, защото не го виждаме. Не виждаме изход в себе си, в себе си. Виждаме напрежение, притеснение, страх, ужас, всякакви лоши и неприятни неща, и за да не ги виждаме, викаме - екзит. За да побегнем от тези неприятни неща, излизаме  да се разсеем. Така че защо не виждаме вътрешния изход? Защо не виждаме изхода в себе си? Защото не сме открили кои сме.

Ако откриете кой сте, ще знаете, че изходът е във вас и няма нужда да го търсите навън. Външното не може да ни удовлетвори. Не можем да се спасим. Колкото и да бягаме навън и да се спасяваме, накрая ще умрем.