The Master speaks...
Има една много хубава история за Мохамед.
Мохамед бил в Медина. Един ден дошли някакви хора, които не вярвали в
Мохамед. Искали да бъдат там, но не вярвали, нямали още вяра в Мохамед. Мохамед
ги разпределил по къщите на вярващите.
- Ти ще идеш там, ти ще идеш там...
Останал един много едър човек.
Мохамед казал на стопаните на къщата:
- Нахранете го този човек, нека се наяде хубаво. Той ще остане тук.
Те му дали доволно храна. Той ял за 18 човека. Изял всичко, което имало в
къщата, даже поискал още. Дали му още и той пак изял всичко. И пак:
- Има ли още?
- Има!
Дали му още, пак изял всичко.
На три пъти изяждал всичко, което му дали и питал за още. Накрая изял
цялата храна, която била в къщата и оставил другите гладни. Да няма за другите.
Те му се ядосали, но нали Мохамед казал да го нахранят.... Той ядял, ядял - не
спира. Нахранили го, той всичко им изял. Нищо не оставил.
На вечерта отишъл да спи в стаята. Стопаните, понеже му били ядосани, го
заключили отвън да ме може да отвори вратата. Спуснали резе. Легнал да спи.
През нощта се събудил от това, че много силно му се ходело в тоалетната. Станал
да отива - вратата заключена. Леле, ами сега? Станало му доста тежко на корема.
Легнал пак да спи и докато спял ... изпразнил червата в чаршафите. Събудил се и
какво да види - чаршафите целите в лайна...
Лелеее ... какво ще прави...
Първо всичко им изял, после им се изсрал в чаршафите...
Дервишките истории са много екзистенциални.
Обаче Мохамед знаел, станал тайно и вдигнал резето. Човекът станал опитал
да излезе - резето вдигнато. Излязъл от стаята и отишъл на реката да си измие
задника. Да си изпере дрехите. Изпрал си дрехите, измил се, обаче си забравил
талисмана в къщата до кревата. Трябвало да се върне....
През това време хората станали видяли, че го няма в стаята и какво е
свършил в чаршафите и отишли при Мохамед:
- Тоя виж какво направил в чаршафите. Тоя човек е ужасен, първо изяде
всичко и ни остави гладни, после ни се изсра в кревата и избяга.
- Нищо, казал Мохамед, донесете топла вода тук и донесете тези чаршафи с
лайната, аз ще ги изпера.
- Брех, Расул Аллах, как ще переш чаршафите на този неверник. Ти си Расул
Аллах, как ще переш лайната на този неверник. Мохамед казал:
- Не спорете, донесете чаршафите, аз
ще изпера лайната.
Донесли му чаршафите, той ги сложил в гореща вода и почнал да ги пере. В
този момент човекът се върнал, влязъл през вратата и видял как самият пророк
пере неговите лайняни чаршафи. Направо го ударил гръм. Разплакал се, покаял се.
Казал:
- Аз съм такъв гадняр, аз първо всичко им изядох, после им се изсрах в
кревата и сега Расул Аллах ми пере чаршафите собственоръчно.
Паднал в краката на Мохамед и почнал
да Го моли да му прости.
- Расул Аллах прости ми, аз съм много несъзнателен човек. Много тъп човек.
Какво да правя, не мога нищо друго.
- Нищо, казал Мохамед, всичко е
наред. Ти си тук при Мен, аз трябва да изчистя тази беля, която си направил.
Иначе не мога да те приема.
***
Посланието е невидимо. Самият пророк Мохамед се грижи за хората. И докато
бил жив, Той се грижел за тези хора, с които живеел. Въпреки, че бил пророк,
въпреки, че бил Божи инструмент, все пак бил много дълбоко посветен. Като
вземеш да чистиш лайната на някого, значи го приемаш.
Учителят пръв те приема тебе. Ти не можеш да го приемеш, Той е хималайски
връх, ти си някоя мравчица, някой ходещ говорещ кошмар. Ти си нещо дребно, не
можеш да Го приемеш. Обаче Той може да те приеме тебе. Защото той е по-голям.
Ако не те приеме Просветленият, да ти изпере мръсните чаршафи, няма кой друг да
те спаси в този свят.
Гуру казваше така:
Когато ви приемам за ученици, аз клякам под вас,
за да ви вдигна на рамене. Ако не клекна под вас, аз не мога да ви подвигна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар