Всеки, който е изследвал своя вътрешен живот до
известна степен се е изправил пред мистерията. Освен всички външни атракции на
света, в сърцето на човека, съществува нещо дълбоко и красиво, неописуема
красота. Мистерията не е толкова че две различни измерения съществуват – външен
свят (захир) и вътрешен свят (батин) – но че човешкото същество виси между тези
двете измерения, като пространство в което двете се срещат. Сякаш човешкото
същество е мястото на срещата, прагът между двата свята.
Нашите съвременни езици са недостатъчни за описване
или назоваване на качествата и същността на този вътрешен свят. Може би
най-добрата дума която имаме за „това, което може да схване невидимият свят на
качествата“ е „сърцето“. Сърцето е интелигентността, стигаща отвъд интелекта,
знанието, което действа на подсъзнателно ниво.
Човешкото същество е инструмент на космическото
творчество. Човешкото сърце е огледалото, в което тези качества и значения се
появяват. И светът е огледалото, в което тези качества рефлектират и се
възприемат чисто. Космическото творчество се проявява в и чрез човешкото сърце,
което има капацитет да интерпретира формите и събитията от материалното
съществуване.
Тази тема може да изглежда неуловима, защото сме така
обусловени да проектираме качества върху нещата и събитията на света, че
пренебрегваме факта, всичко значимо се случва в нас.
Зрялата просветленост вижда всички тези проекции като
това, което са. Сърцето, поради близостта си до божественото съкровище, е
основно; светът е сянката. Не е нужно да оттегляме качествата на света от себе
си, защото сърцето по своята същност притежава качествата на божествения
източник и светът е просто огледало. Божественият източник, сърцето и външното съществуване
заедно образуват единно цяло.
Сърцето заема междинна позиция между нафс (фалшиво аз)
и Аллах. То се явява точка на свързване между тях двете. Като трансформатор, то
приема енергията от духа и я предава към аза. Подобно на физическото сърце, то
е центърът на индивидуалната психика.
Ако е доминирано от исканията на нефс, сърцето е
мъртво; то не е сърце изобщо. Ако е възприемчиво към духа, тогава може да
възприема качествата на духа и да ги предава според капацитета сина всеки
аспект на съществото и от човешкото същество към останалата част от
сътворението. Ако е възприемчиво към духа, сърцето е сензитивно, живо, будно,
цяло. То става съкровищница за качествата на Аллах.
В
това, ето, наистина има напомняне за всеки, чието сърце е широко будно - това
е, което надава ухо със съзнателен ум. (Qur’an, Qaf 50: 37)
Завършеността
на човешката психика може да бъде постигнато само със сърцето. Сърцето винаги
има обект да обича; то винаги е привлечено от някой знак на красота. На каквото
и сърцето да задържи вниманието си, то ще постигне качествата си. Тези качества
са толкова в сърцето, колкото в нещата, които ги събуждат в сърцето. Ситуацията
е както две огледала обърнати едно към друго, докато оригиналното отражение
идва от трети източник. Но едно от тези огледала, сърцето на човека, има
някакъв избор като какво ще се отразява.
Има безброй атракции в света на множеството. На
каквото и да дадем вниманието си, каквото и да задържим в пространството на
присъствието си то става наше качество. Ако дадем сърцето на множеството, то ще
бъде разкъсано и разпръснато. Ако дадем сърцето на духовното единство, на
Аллах, сърцето ще бъде единно.
В крайна сметка това, което сърцето желае е
единството, в което намира мир. Наистина в спомнянето на Аллах, сърцето намира мир.
Нефс
желае множеството и страда от поделеността причинена от противоречивите
атракции на света. Хазрети Рабиа, може би най-великата жена светец на суфи
традицията, казва: "Аз
съм напълно квалифицирана, да работя като пазач на вратата и поради тази
причина: Какво е вътре в мен, не го пускам. Това, което е извън мен, не го
пускам. Ако някой влезе, той веднага излиза отново - няма нищо общо с мен. Аз
съм пазач на вратата на сърцето, а не бучка мокра глина.
Можем
да поемем отговорността да бъдем пазач на вратата на собственото си сърце, като
избираме това, което искаме да запазим в интимното пространство на нашето
същество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар