Човекът е нещастен, защото е забравил истинската си храна и се е подлъгал по материалната

Мевляна Джеляледдин Руми казва:

“Истинската храна за човека е сиянието (нур) на Аллах (Бог). Не подхожда да му се дава в прекаленост от материалната храна. Истинската храна за човека е божествената любов и разумът...
Човекът е нещастен, защото е забравил истинската си храна и се е подлъгал по материалната. Не знае насита. Лицето му е пожълтяло от алчност, краката му треперят, а сърцето му лудо бие. Къде е храната на този свят, къде е храната на вечността?!
Аллах казва за шехидите: “Хранят се”. За тази духовна храна не са необходими нито уста, нито тяло."

Айше (р.а), казва:
“Старайте се да отворите вратите на небесата.”
Запитали я:
- С какво?
- С глад и жажда - отговорила тя.

Махмуд Сами Рамазаноглу, в книгата си “Почитания човек”, разсъждава за важността от малко храна:
“Попитали лекарите:
- Кое е най-доброто лекарство?
Попитали мъдреците:
- Кой от ибадетите дава най-голяма сладост?
Попитали отшелниците:
- Кое привързва най-силно човека към Аллах?
Попитали учените:
- Кое е най-добре да се наизусти?
Запитали управниците:
- Коя храна е най-вкусна и полезна?
Всички отговорили:
- Малкото храна!

Защото употребата на малко количества храна, особено по време на оруча, дава десет предимства:

1. Гладът пречиства сърцето и засилва паметта. Преяждането води до забравяне и оглупяване.
2. Гладът изоставя стремежите на сърцето, както и въздействието на ибадета, а от ситостта сърцето загрубява и не чувства вкуса на ибадета.
3. Чрез глада човек става мекосърдечен, добродушен и скромен, а ситостта го прави горделив, надменен и себелюбив.
4. Гладът води до състрадание към гладните и бедните, а ситостта - до забравянето за тях.
5. Гладът потиска плътските желания и страсти, а ситостта ги разпалва.
6. Гладът поддържа човека бодър и активен. Ситостта го прави ленив и пасивен.
7. Гладът допринася за постоянството в ибадета. Ситостта води до разпуснатост и мързел.
8. Гладът е полезен за тялото. Чрез него се лекуват различни болести. Ситостта изхабява и разболява тялото.
9. Гладът прави тялото леко и подвижно. Ситостта го прави тлъсто и тромаво.
10. Гладът подтиква към раздаване на садака, себеотрицание и щедрост. Това е причината човек да бъде подслонен под сянка в деня на Къямет. Ситостта води до скъперничество или разточителство, които унищожават човека.
Тоест, ситостта подбужда плътските желания, а гладът, ако не се прекалява с него и не се стига до крайности, укрепва мислите, чуствата и др.
Между другото всички преимущества на глада се проявяват и в оруча, за който е казано много добре в хадис-и шериф:

“Спазвайте оруч, за да се излекувате (морално и материално).”(Таберани).