Изкуството на любовта към Бог не може да бъде научено в медресе

Според една от историите, един ден Шамс седял на ръба на фонтана пред медресето и хвърлял книгите на Мевляна една по една във водата. Когато Мевляна излязъл на двора, видял писанията, които задълбочено изследвал дълги години, да лежат на дъното на фонтана, а водата била оцветена от мастилото. Сред книгите била „Есрарнаме”, която му била подарена от Феридеддин Аттар, когото Мевляна срещнал в Нишапур при преселването му от Балкх. Мевляна препрочитал книгата на Аттар много пъти и не могъл да понесе, че Шамс хвърлил и нея във водата. Усещайки неговата мъка, Шамс се навел и я извадил от водата.

– Това е книгата, която искаш, нали? - попитал той и му я подал.

За голяма изненада на Мевляна дори прахът по корицата на „Есрарнаме“ бил непокътнат, сякаш книгата е току-що извадена от някоя полица в библиотеката, а не от дъното на фонтана.

– Изкуството на любовта към Бог не може да бъде научено в медресе –казал Шамс и забранил на Мевляна да чете повече книги, дори и „Маариф”, написана от баща му Баха Велед.