неделя, 25 юни 2017 г.

Стани огледало - Мевляна Джелаледин Руми


Корен, река, огън, море


Един човек се скиташе по пладне
през пазара
със свещ в ръката си запалена,
целият в екстаз!
“Хей!” – провикна се някой продавач –
“Шега ли е това? Кой търсиш?”
“Някой, който диша Хуу –
божествения дъх.”
“Е, тогава има много,
от които да избираш.”
“Но аз търся този,
който може да е разгневен
и с желания изпълнен,
но и да е истински човек
в същия момент.”
“Рядко нещо! Но може би
търсиш между клоните това,
което само в корените се намира.”
Река има една,
която движи тези воденични камъни.
Човешката воля е чиста илюзия.
Тези, които горди са
със своите решения
са най-сурови от суровите!
Вижте как врят мислите-котли
и после в огъня, долу погледнете.
Бог каза на Йов:
“Ти цениш своето търпение.
Знай, че аз с него те дарих.”
Не се увличай във въртенето на колелото.
Обърни глава и взри се в реката.
Ти казваш:
“Но аз вече гледам натам!” – …
Има няколко знака,
които издават очите,
що виждат целия път до океана.
Объркването е един от тях.
Тези, които
пяната и отломките проучват,
от някое корабокрушение,
близо до брега,
имат свои цели,
и нашироко могат да ги обяснят.
Тези, които гледат морето,
превръщат се в него
и не могат да говорят за това.
Песни на желания се чуват на брега
и гневни празнословия –
танцът сложен
на езика на личността.
Но във вълните и под тях
няма желание, ни лицемерие.
Само любов,
що оформя и разгръща.



Няма коментари:

Публикуване на коментар