Светът не може да даде това, което не притежава

Просто виж личността, за която се мислиш, като част от света, който възприемаш в твоя ум и гледай този ум отвън, понеже ти не си умът. В крайна сметка, твоят единствен проблем е готовността ти да се отъждествяваш с всичко, което възприемаш. Остави този навик и помни, че ти не си това, което възприемаш. Използвай твоята сила на бдителната невъвлеченост. Виж себе си във всичко, което живее и поведението ти ще изразява твоята визия. Щом осъзнаеш, че в света няма нищо, което можеш да наречеш твое собствено, ти гледаш на него отстрани, както гледаш на играта на сцената или филма на екрана, възхищавайки се и наслаждавайки се, но в действителност незасегнат. Докато се мислиш за нещо реално и стабилно, за нещо сред нещата, действително съществуващо в пространството и времето, краткотрайно и уязвимо, естествено ти ще се притесняваш за своето оцеляване и размножаване. Но когато познаваш себе си като отвъд времето и пространството, в контакт с тях само тук и сега, иначе всепроникващ и всесъдържащ, недостижим, непристъпен и неуязвим, тогава вече няма да се страхуваш. Познай себе си, такъв както си - друго лекарство за страха няма.

Трябва да се научиш да мислиш и чувстваш в тази посока, в противен случай ще останеш за неопределено време на нивото на желанията и страховете, печалбите и загубите, растежа и западането. Един личен проблем не може да бъде решен на своето собствено ниво. Самото желание да живееш е пратеник на смъртта, както желанието да бъдеш щастлив, очертава нещастието. Светът е океан от болка и страх, безпокойство и отчаяние. Удоволствията са като рибите, малобройни и неочаквани - рядко идват, бързо си отиват. Ниско интелигентният човек вярва, противно на всички факти, че той е изключение и че светът му дължи щастие. Но светът не може да даде това, което не притежава. Бидейки напълно илюзорен, той е безполезен за истинското щастие. Не може да бъде другояче. Ние търсим реалното, защото сме недоволни с нереалното. Щастието е нашата истинска природа и ние няма да спрем, докато не го намерим. Но ние рядко знаем къде да търсим. Щом веднъж си разбрал, че светът е само една погрешна представа за реалността и не е това, което изглежда, че е, ти си свободен от неговите обсесии. Само това, което е съвместимо с твоето истинското битие, може да те направи щастлив, а светът, такъв какъвто го възприемаш, е неговото пълно отричане.

Бъди много тих и наблюдавай всичко, което се появява на повърхността на ума. Отхвърли познатото, приветствай засега все още непознатото, а след това отхвърли също и него. Така стигаш до едно състояние, в което няма знание, а само битие, в което самото битие е знание. Да знаеш като бъдеш, е пряко знание. То е базирано на тъждествеността на виждащия и видяното. Непрякото знание е основавано на осезанието и паметта, на близостта на възприемащия и възприеманото, ограничено от техния контраст. Същото е и с щастието. Обикновено трябва да си тъжен, за да познаеш радостта и радостен, за да знаеш тъгата. Истинското щастие е безпричинно и то не може да изчезне поради липса на стимули. То не е обратното на нещастието, то включва всички нещастия и страдания.
Махарадж