Избрано от лекции на Кану - киртан

Нашият дом, истинският дом, 

нашият вътрешен дом е Светлината. 

Това е нашето вечно жилище. 

Ние живеем в тази вечност. 

Обаче се делим от вечността на малки капки 

и влизаме в тези тела.

Играем разни роли, различни филми. 

И когато дойде време, 

капката се връща 

в океана.

"Пеенето (киртан) е един метод или начин, с който отваряме нашето сърце. Докато пеем се концентрираме в центъра на гърдите и се опитваме вибрацията на песента да я почувстваме тук. Трябва да усетите, че звукът идва от тук, от центъра на гърдите. Тука има една точка, ако се концентрирате, може лесно да я откриете. Когато питате "кой аз"? Ръката отива в центъра на гърдите. Това е мястото, в което се намира духовното сърце на човека. Ако пеем от сърце, можем много неща да променим в живота си.

Иначе нашият живот върви в една хоризонтална, инертна, кармическа линия - действие, следствие и т.н. Обаче ако човек наистина пее от сърце и празнува Божественото име пеейки от сърце, дали ще пее за Кришна, Шива няма значение. За Христос... това са разни имена на едно и също нещо. Едно нещо, което е Бог, Божествено съзнание, нашето истинско аз. Не е важно с кое име ще пеем, важно е дали е от сърце или не е. Дали е цялостно или не е  нашето пеене.

Като кажем Божието име, като пеем Божието име дали сме цели в това или не сме. Ако човек с цяло сърце пее Божието име, с цялото си съзнание ако влезе в този звук, той ще излезе от кармическата си обусловеност. Защото кармическата обусловеност е плод на неосъзнатост. На една заспалост, механика, инерция, в които живее.

Някой ще ни обиди, ние се ядосваме, се страхуваме, реагираме отблъскваме, приемаме, после отблъскваме - един неосъзнат живот. Може би момент на осъзнатост е когато спираме цялата тази неосъзнатост и за пръв път правим нещо цялостно, с цяло сърце пеем Божието име. Не заради наша полза, не за да получим нещо от това, не го правим от егоистична цел. Не искаме да получим даже райски планети. Просто го пеем, защото го пеем, не за нещо друго. Не заради нещо.

Да пеем цялостно значи да пеем не заради нещо в бъдещето. „Сега ще пеем Божието име, ще казваме много пъти мантра, за да получим така, така, така...”

Тогава имаме някаква цел. Може да е духовна, то е пак по-добре имаме духовна цел някаква. Или искаме пари например.

 В Индия много хора мантруват и се молят да получат пари. Мантруват на Лакшми. Молят се, дават жертвоприношения за Лакшми, пари да им даде. Специално бедните много се молят на Лакшми. Обаче въпреки това много често не им се изпълняват молитвите.

Когато имаме задна цел и когато правим нещо с намерение, в момента вече се преместваме в бъдещето и забравяме настоящето. Гоним някакво число. Например трябва да кажем 10 000 пъти Ом. И айде .... казвам, за да стане работата и като кажа ще ми дадат едно сладко, ще кажат „добро куче”.

Това не е лошо все пак трябва да има някоя дисциплина, образование, обаче истинското пеене на Божието име е без никакво желание за полза. Не искаме нищо да получим от това. Пеем защото пеем. Това ни радва, като кажем - просто това е в настоящия момент. Не мислим за бъдещето. Което и име да кажете, без никаква мисъл, желание за бъдещето, никакъв страх от миналото, без никакви привързаности, ако можете да го кажете просто така, тогава пристигате в настоящето. Защото настоящето е това, което е.

Ние сме в настоящето всъщност. Въпреки, че нашият ум не ни позволява да живеем в настоящето, въпреки че нашият ум ни пречи да бъдем в настоящето, той е в бъдещето или миналото.

Опитайте се да почувствате това място в центъра на гърдите, да усетите някаква вибрация, която тук вибрира. Тази вибрация може да събуди нещо. Когато се концентрираме на тази точка, тук може да се задвижи нещо, да се събуди нещо в нас. Когато пеем определена мантра или звук да се концентрираме вътре, не навън. Вътре в себе си, в това място. Някак ние през цялото време сме навън, навън, навън, а с мантрата с гласът да идем навътре и навън. Правим връзка. Вибрацията е нещо много красиво. Всичко е вибрация, всички вибрираме."

Пепси Баба