Избрано от лекциите на Кану - молитва

Молитвата не е да молиш някого за нещо. Дай ми това - не ми давай онова. Молитвата е любов. Това е копнеж, стремеж това е истинската молитва. Гуру го нарича стремеж. Някои други го наричат копнеж. Разликата между желанията и копнежа е в това, че желанията са за нещо външно, някой външен обект. Нещо искаме да притежаваме, желаем нещо. Докато копнежът е в сърцето и е за нещо, което не е обект, и което не можем да го притежаваме. Това е любов към Нещо, което не можем да притежаваме; Нещо, което не е наше. Не можем да  кажем Бог е наш. Ние сме на Бог, но Той не е наш. Не можем да си носим Бог в джоба. Не може да притежаваш Бог. Никой не може да Го притежава. Той те притежава, ти си Негово същество, ти си Негова творба, Той те притежава – да, но ти не можеш да го притежаваш. Как може рибата да притежава океана? Птицата да притежава небето? Много е смешно, ние сме много суетни птици. 

Изборът е дали ще имаш любов или не към Бог. Зависи от теб. Дали ще развиеш благодарност или любов или няма. Ако имаш благодарност, вече си близо до любовта. Ако си благодарен, си близо. Тогава можеш да Го обичаш, може да приемеш. По някой начин да почувстваш Присъствието.

 Ако огледалото на сърцето не е чисто, ние изживяваме емоционално този свят като в изкривено огледало, като в огледало, на което е паднал прах. Не виждаме реално така, както изглеждат нещата. Така като падне прах на огледалото или ще се изкриви, или няма да го видим така, както е. Това значи, че огледалото на сърцето ни е криво. Не можем да виждаме.

Ако имаш любов в сърцето към Божественото, това ти е единственото нещо и то е само твое. Никой не може да разбере за това. За това казват:

 Молитвата не е за показ, не е за бизнес, за реклама. Правим го като наше, нещо дълбоко, което не виждат какво е. Може да събереш ръцете, но не се знае дали е молитва. Може да е просто театър. Нещо друго в теб трябва да гледа, не очите не ума. Нещо друго знае в теб, не ума. Усеща нещо, ума не разбира. 

Има нещо в теб, което действа преди умът да мисли. Преди умът да е разбрал за какво става дума. После умът пристига по-късно и се опитва да контролира ситуацията, ама вече е станала работата. Това нещо в нас, което умът не може да разбере е духовното сърце. Когато духовното сърце почне да се събужда в нас, се пробужда едно изживяване, което не е от ума и мислите. Не е какво мислим, в какво вярваме, коя религия сме. Това е нещо, което е още преди да се появи умът с тези представи за нас самите. Това е предментално състояние.

Ти не знаеш от къде знае, не ти е ясно как може да знае нещо, преди твоя ум да знае. Умът е най-знаещият в теб. Той знае всичко, той контролира всички, той казва на тялото - "иди там, направи това, недей да правиш онова", той е съветникът, той е мъдрецът, всичко е той. Но има едно нещо в човека, което не е умът. И това притежава истинското знание. Истинското виждане. В момента, в който сложим ума на пауза, това вижда нещо, умът не разбира какво става и докато разбере, станала работата хоп. Така колкото по-често се случва да почнеш да виждаш без умът да се намесва, толкова си по-близо до истината на виждането. Защото виждаме през всички онези информации, които имаме в ума, когато виждаме през онова, което стои между теб и човека. Цялото твое минало стоят между теб и човека. Ти си сляп, ти халюцинираш.