Избрано от лекциите на Кану - ребъртинг

Духовният процес на развитие е да се върнем към първичната невинност. Към първичната чистота. Онова чисто състояние на съзнанието. Онова от нищо незамърсено, като дете. Тогава можеш да обичаш, тогава любовта е чиста, тогава няма егоизъм. Когато минеш през всички неща от Адам до Христос, тогава се пречистваш.

Травмата на раждането - в момента бебето когато се ражда - изживява такъв ужас...  Когато се раждаш, ти излизаш от утробата на майката и това за теб е все едно умираш. Когато се раждаш имаш изживяване, че умираш, защото напускаш онази среда, в която си бил 9 месеца. Девет месеца майка ти те храни, диша вместо тебе. Ти нищо не правиш, ти си абсолютно в блаженство  9 месеца. Изведнъж - хайде....  Почва да те бута майка ти в корема. От друга страна може да се стегне. Когато детето тръгне да излиза, може  утробата да се стегне и само да го бута. Хем го бута навън, хем се стяга и не го пуска. И то само се блъска с главата....

Някои хора имат такъв ужас при раждане. Бебето няма още ум да мисли, да формулира думи. Когато си бебе ти нямаш още език, както сега говорим - има език, думи, а тогава нямаш още - ти просто изживяваш нещо и не можеш да го формулираш. И тогава изпитваш голям ужас. Всички деца страдат от тази травма на раждането и после върху тази травма, върху този базисен ужас, се гради, се оформят много комплекси, много страхове. Изграждат се много страхове и комплекси в детето на базата на този страх. И за това критиката е всъщност един вид страх от другите. Страх, че нещо ще ти направят другите хора. А и колко животи сме били наранявани – колко прераждания сме имали и сме били наранявани, убивани, ние сме убивали, ние сме наранявали, нас ни убивали, нас ни наранявали, този страх е много дълбок. Тази травма е много силна и е много трудно хората да се освободят от нея. Какво да правят, те са просто неосъзнати и са жертва на тази неосъзнатост.

Пепси Баба