Избрано от лекциите на Кану - Садхана

Истината е нещо скрито от нашия ум. Нещо, което всъщност нашият ум не го познава. Той знае думата „истина”, знае думата „Бог”,обаче не знае всъщност за какво става дума. В действителност не знае нищо. Той е един голям мошеник, който през цялото време те подкокоросва по различни начини.Истината за нас е нещо универсално, не принадлежи на никаква религия и никаква нация. Не е никаква ментална информация и не принадлежи на никаква концепция и догма. Това е нещо абсолютно свободно от всички концепции и догми. Това е нещо, което е абсолютна свобода и не привързаност. Не привързаност и свобода. Ние носим нашата свобода у себе си, но трябва да я извоюваме.Ако само спим, само ядем и се множим, няма да си извоюваме свободата. Трябва да работим за нашата свобода, трябва да медитираме, да се опитваме да си осъзнаваме дъха, да следим сърцето, трябва едно усилие, за да направим това нещо. Трябва нещо конкретно, ние да направим, наша дисциплина. Нещо, което излиза от нас самите, не нещо, което е наложено отвън.

Истинската дисциплина е всъщност нещо, което излиза от тебе самия. Никой не ти я налага. Истинската дисциплина е нещо, което трябва да се появи от самосебе си. Никой не може да ти я наложи. Трябва да дойдем до истинска дисциплина, за да разберем, че никой от нас нищо не иска. Че всъщност имаме право да правим каквото си искаме. Можем да медитираме, можем да не медитираме, не трябва да медитираме и да правим практика за това, че се страхуваме. Трябва да дойде от абсолютно вътрешно чувство за нещо есенциално и нещо естествено. Тогава дисциплината е нещо много естествено докато обусловеността е в нещо, което живеем. Ние живеем обусловен живот. Механичен неосъзнат живот, а дисциплината е нещо, което ни освобождава от обусловеността. Тя ни води към свобода, ни освобождава. Личната дисциплина е онова,  което ни освобождава от страданието. Което ни води към вътрешна свобода. За това дисциплината е толкова важна. Дисциплината значи учение. Учим нещо, но за първи път учим самите себе си, заради себе си. За първи път искаме да разберем кои сме, какво се случва, как дишаме – кой съм аз, ето аз съм този, който диша, има такава и такава психика, опитва да осъзнава дъха, има такива и такива емоции. Започваме да ставаме съзнателни за нашето автентично съществуване - такова, каквото е. Не му налагаме никаква външна форма. Не го вкарваме в никакъв сектантски трип. Това е величието на Випасана. Аз това абсолютно го почитам. Защото тази практика според мен е есенциална. Медитация, зазен, випасана. 

 Пътят на любовта, когато пеем мантри или когато пеем киртан, когато се отваря сърцето, също е много ефектен. Kогато сърцето се отвори ние изпитваме една голяма любов. Тази любов не казвам, че не може да се изживее във випасана или в зазен - също, може да се изживее, обаче зависи как за кой. Принципът на любовта е експлозивен. Ти може да имаш духовен скок в тази любов, когато я изживееш, когато сърцето ти се отваря. Тя е едно умиление, едно голямо щастие – Ананда. Това по някой начин много ти помага. Така че пътят на любовта и пътят на медитацията не са противопоставени. Те се допълват. Може да са любов и медитация в едно.

 Осъзнаването е есенцията на практиките. Каквото да правиш, осъзнаваш – без осъзнаване никаква практика не правиш. Да осъзнаваш, да гледаш вътрешното същество, мислите усещанията, щастието, нещастието, което се случва с тебе. Това е важно, не да се преценяваш, а само да наблюдаваш процеса. Каквото да се случва: гледай го, не спирай да го гледаш това, каквото и да е – пускат хорор филм, после друг филм, гледай, не се оплаквай – само гледай, не преценявай. Ако ти се спи, спи. Никой не те осъжда, освен ти самия себе си. Няма абсолютно никакъв проблем. Сам си го правиш.

Дори външно ако те вкарат в някой проблем, зависи колко ти ще се вържеш, дали ще се вържеш, колко си бистър, колко си буден, как ще реагираш. И да те убие някой, зависи как ще умреш, това зависи от теб. Никой не може да ти отнеме вътрешния живот. Той е абсолюто твое съзнание и за това е абсолютно твоя отговорност. Не може да кажеш аз съм жертва. Не си жертва. Ако приемеш, че си жертва не можеш да си свободен, ти не искаш да си свободен, ти искаш да си жертва. Не може да си жертва, ако искаш да си свободен, трябва да изработиш тази свобода.

Трябва да практикуваш, да медитираш, за да бъдеш свободен да видиш как се прецакваш, да се осъзнаеш, да бъдеш тук и сега, от момент в момент да видиш какви са ти грешките, за да не правиш същите грешки. Няма  никакво налагане, никой нищо не ти налага. Всичко, което правиш е твоя избор. Приеми твоя избор, прави го от все сърце. Няма насилие. Въпрос на твое вътрешно усещане - ако не искаш  нещо да правиш - не го правиш. Ние сами се вкарваме в този филм. Нямаме сила да спрем тези механизми на психиката.

И те ни вкарват в страдание. Но ние си го правим този номер. Опитай се да наблюдаваш как го правиш, ти си го правиш няма никой друг, който ти го прави. Сам си го правиш. Не забелязваш как. Това се казва неосъзнатост – трябва да се осъзнава. Това е практиката осъзнаване.

Голяма сила има в съзнанието, въпреки че сега изглежда, че нямаш никакъв контрол над твоя ум. Ако почнеш да правиш практиката и да влагаш енергия в медитацията в мантрата, почва да се променя нещо. Обаче трябва да се прави редовно, всеки ден, без да се пропуска нито ден. Прави го редовно, всеки ден, каквото ще да става. Това за началото е много важно. И прави го колкото може по-искрено. Мантра, концентрация на сърцето..., медитация на изгрев слънце. Гледай слънцето, усещай красотата ... и когато почне да се подобрява, тук ще почне да се маха онази мъка, депресивност, чувство за обреченост.

Важно е да събудим такова настроение в сърцето. На зора, на събуждане, на свежест. Това ще ни даде много хубаво чувство на спокойствие, на  събуждане, на много хубаво усещане.

Човек не трябва да се разочарова от себе си. Защото от кой се разочароваш, ако не знаеш кой си? Разочароваш се от онова, което знаеш за себе си. Но в човека има и нещо, което не го знае. И от това има един ентусиазъм, положтелност, неосъждане. Ако храниш тези негативни идеи, мисли за себе си ...

Родителите много често не ни харесват, мислят, че нищо не става от нас. Казват:

- Ти си разочарование на моя живот. Защо го хранех това дете, ух как те хранех.

А ти викаш:

- А защо ме роди? Пита ли ме дали искам да идвам?

 Аз така се карах с майка ми.

- Ти защо си ме раждала мен, ако не ти харесвам? Кой те караше да ме раждаш? Ако ми кажеш защо си ме родила, аз ще ти кажа защо съм такъв.

Никой родител не е доволен от детето си. Аз ти гарантирам. Винаги има кусур някой. Ще ти намерят. Не може без.... Винаги има някоя причина. Продължава филма. Вече години продължава. Един и същи филм около това нещо. Не спира. Каквото става да става, не е важно - и така ще умрем, не се притесняввай. Смъртта идва и страданието идва, не можем да избегнем този момент. 

Гурджиев казва, че хората са като роботи и живеят неосъзнато. Ядат неосъзнато, говорят неосъзнато, ходят неосъзнато, няма никакво съзнание в това, което правят. И така живеят милиарди хора. Просто следват моделите на матрицата и живеят в инерция с това. Живеят неосъзнато и страдат в това. Общо поле на неосъзнатост.

Всъщност осъзнаването за това как, седиш как дишаш, какви мисли ти минават, какви емоции ти минават, това е Випасана – есенциалната медитация и осъзнаване. Седиш и се наблюдаваш. Обаче егоистът не иска да прави това, не иска да се осъзнава. Защото ако наистина почне да се осъзнава, ще види колко ненужни илюзорни неща прави. И тогава може това да е едно много неприятно изживяване осъзнаването. Защото в един момент се виждаш колко абсурдни неща правиш, говориш на хора, на които няма нужда да им говориш. Разбираш в каква илюзия всъщност живееш. Осъзнаваш си илюзорността и механичността на действията. 

Ако наистина се наблюдаваш и се осъзнаваш, има голям шанс да осъзнаеш колко си неосъзнат. Това е първата крачка – да осъзнаеш, колко си неосъзнат. Много неосъзнати хора спят а мислят че са просветлени. 

Деведесет и девет на сто от хората живеят в дълбока неосъзнатост. Това е сънят Мая – за това се казва Мая. Всички хора са неосъзнати. Поради суетата, поради виталната ароганция, мислят, че те знаят какво правят, че са добре, че всичко им е наред, не осъзнават неосъзнатостта си. А първата крачка е да осъзнаеш неосъзнатостта си – от тук може да започне промяната.

За да изживее просветление Гуру - Шри Чинмой  минал садхана. Минал много практика. Имал посветеност, живеел години в ашрама на Ауробиндо. Спортувал, мантрувал, медитирал, практикувал, на 13 години се просветнал. Но трябвало да прави садхана, практика. Ако не правим практиката, не виждам как ще постигнем каквото и да е.

Аз също съм правил практика. От 1980 година съм започнал с йога.  Ако не правим практика ежедневно, ако не медитираме... то не става само с имитация или някой номер. Трябва да се изчисти сърцето. Трябва да дойдем до някоя вътрешна трансформация, не може с номера. Не можем да прецакаме Бог с някой номер. Трябва да практикуваме, да се осъзнаваме, да пречистим сърцето. Трябва да изживееем тази любов. Да бъде щастливи първо. Да почувстваме любов. Тогава практиката ще  ни бъде радост.

Музиката дава много голяма възможност. Страхотна възможност. Ако искаш да влезеш в нещо, влез в музиката, влез в мантрата. Започни да изследваш звука. Изследвай звуците. Влез в себе си, изследвай звуците, мантрите, вибрациите. Изследвай нещо, не се връзвай за помощни средства, защото това може да ти помогне, но само докато трае. После пак си същият хайван. Влез в нещо по-дълбоко, посвети се на нещо: на музиката, мантрата, изкуството. Вложи живота в нещо, практикувай нещо.

Според мен това истински може да помогне на търсача, ако рисува, ако пее... може да открие много неща вътре в себе си. Ако можете да се отпуснете и да изследвате звуците, които идват във вас, просто да се отпуснете – един експеримент. Да си наблюдавате звуците ще видите какво откритие. Ще почнете да откривате такива звуци с тях такива емоции, които не ги знаете.

Човек има огромни възможности у себе си. Не сме просто тъпи, праволинейни същества. Имаме огромно богатство в себе си, но не го оценяваме, защото живеем на повърхността. Искаме нещо бързо да ни свърши работа и не вярваме, че имаме богатсво. За това препоръчвам да мантрувате, да медитирате, най-важно е да дойдете до медитация. Ако имате медитативно съзнание, от тук нататък имате вътрешен водач в сърцето.

 Когато правите практиката, трябва да бъдете концентрирани навътре и да усещате цялата вибрация в тялото. Тялото да го осъзнавате. Вибрацията, звукът, тогава може да има някакъв ефект. Ако сте разконцентрирани, мислите или правите нещо друго докато правите практиката, ако на моменти ви хващат някои неща, вие забравяте, че практикувате. Така не можем да влезем в практиката. Не можем да станем цялостни в нея. За това много е важно човек да е цялостен в мантрата. Един звук може да бъде много мощна мантра. Тези биджа мантри, например слънчевата мантра – звукът, храум, храум..

Това е слънчевата мантра. Можете да си я представите в центъра на гърдите като слънце, докато я мантрувате. Може да разсее тъмните облаци на мъката, тъгата, които затварят сърцето. Тази мантра ви свързва със слънцето.

Има много неща в нас, в енергийното тяло, който са гъсти и ние нямаме съзнание за тях. Тези неща правят една бариера. Блокират центровете.

Енергийните центрове са блокирани. Не можем да приемаме светлина през тях. Не сме отворени към светлината. Не, че светлината не е тук, обаче ние сме затворени с нашите много записки. Всички тези неща блокират, затварят каналите - надисите. Енергията не може да тече, светлината не може да влезе в нас. Затворени сме за светлината на Възлюбения, за Божествената светлина. Не изживяваме Божествената любов, не приемаме светлината. За това - нещастие. Човек не може да е щастлив в неговия еготрип. Никой не може да е щастлив в еготрипа. Еготрипът е пречка.

Човек не може да е щастлив. Щастието е по-дълбок феномен. Щастието идва от Божественото. Идва от Божествената светлина. Идва от Божествената Любов. Ако нямаме Божествена любов в сърцето, ние не сме щастливи. Ако няма Божествена светлина в нас, ние сме нещастни. Причината, заради която не можем да възприемаме Божествената светлина и любов са нашите безбройни записки. Много неща, които са залепени по центровете. Ако сте виждали около една лампа, като се навъртят много мушички, насекоми, няма светлина. Нищо не излиза от нея. Не, че не свети - тя свети отвътре, но има толкова много насекоми, че светлината не може да пробие.

Така нашите енергийни центрове през, които приемаме Божествена светлина, която след това проявяват на различни нива, и я излъчват по енерегийното тяло и ни правят да имаме определени качества, се блокират.

 И така като правим една мантра, като правим зикър, ние разчистваме тези мушички от центровете. И се опитваме да направим възможно светлината пак да започне да свети в нас.

Когато правиш зикър не можеш да си изморен, той ти изчиства голяма част от каналите и не само каналите - цялата система. Обаче трябва да го правиш много съзнателно. Колкото си по-съзнателен толкова по-голям ефект има. Ако го правиш неосъзнато, много малък ефект има. 

 Най-лошо е когато правиш с половин сърце нещо. Опитай се да бъдеш цялостен в това, което правиш. Практикувай цялостно, дай важност на практиката. Направи я да бъде номер едно в живота ти. Първо да ти е Бог, после това, после това, накрая ти. 

Учителят Петър Дънов казва: „Постави Бог на първо място в живота си.” Дали си сложил Бог на първо място в живота? Дали имаш отношение към практиката и медитацията, като към първо нещо в живота. Кое ти е важно? Ако медитацията ти е на първо място в живота, тогава ще опитваш да изпозлваш всеки един миг от живота, за да практикуваш. Така ще се изчисти огледалото на сърцето. Ще искаш да практикуваш, да се посветиш на това нещо. Ако не – не ти е момента. Няма нищо никой, не те кара насила. Никой не може насила да те кара да практикуваш или да обичаш.

Колкото по-сензитивен ставаш, толкова повече ще виждаш. Какво значи да станеш по сензитивен? Това значи да почнеш да наблюдаваш. Да наблюдаваш в тебе. Да гледаш как вибрира звукът, този звук те прави съзнателен за някои части от тялото, за които обикновено не си съзнателен. Има енергийно тяло, което е в твоето тяло, което има много записки в себе си. Много неща. Когато станеш по-сензитивен, ще почнеш да виждаш тези записки. Може да не ти хареса изобщо това, което ще видиш, но не трябва да му се връзваш, да се вкопчваш толкова в това, което ще видиш.

Трябва само да го гледаш и да не му се връзваш. Тук е онзи момент, в който е възможна трансформация. Да станеш по-сензитивен и когато изживяваш нещо, да не го преценяваш с ума. Да не го категоризираш. Умът да не се храни с това. Проблемът е, че като не видиш нещо в себе си, умът почва да се храни и да философства. Да интелектуализира, а ти си зле.

Интелектът не може да помогне. Но трябва да имаш сензитивност. Първо да имаш сензитивност, второ да има някоя непривързаност. Когато се наблюдаваш, когато се гледаш, да не се осъждаш, да не се мразиш заради тях. Да няма ментална рекация в ума. Да няма преценки и осъждане. Щом почнеш да се осъждаш, спираш да се наблюдаваш.

Осъзнаваш се и каквото и да се случва, държиш вниманието на това. Не е обезателно да изживяваш нещо специално, фоерверки. Каквото и да изживяваш това е. Наблюдаваш, държиш съзнанието, хем гледаш навън, хем усещаш вътре какво усещаш. Така ставаш съзнателен за вътрешното, което е в тебе. Така животът ще стане по-богат. Ще имаш още едно измерение, в което ще живееш. Иначе хората живеят все навън. Никога не отиват навътре.                                       

Тази тишина, която е началото на медитацията, в йога се нарича Праджяхара. Патанджали – голям йоги в неговата йога, в сутрите, я описва като дръпване на сетивата от обектите. Когато сетивата, нашите сетива се дръпват от обектите, това е една крачка преди дхянна, преди медитацията.

Дхянна е състояние на покой, тишина. А когато влезем в съвършена дхянна, влизаме в самадхи, значи просветление. Самади значи само едно. Обаче първата крачка в ащанга йога,  осемте крачки на йога – първата крачка преди праджахара е асана, позиция на тялото. Асана.

Седни в една позиция на тялото и наблюдавай позицията. Асана.В йога се смята, че си усвоил асаната, ако може да седиш три часа, без никакви усилия в нея. Да може да седиш три часа, без да имаш телесни  проблеми, без да се придвижваш, без да правиш нито едно движение, да си цялостно релаксиран, отпуснат в асаната, значи си овладял една асана, една позиция на тялото. Това в йога се смята като някакво овладяване на позицията, на асана – позиция на тялото. Тогава, когато човек овладее една позция на тялото, той се концентрира в асаната. Това му дава една концентрация. След продължителна концентрация, може да влезе в праджяхара. Онова състояние, когато сетивата се отръпват от обектите.

Това е просто пътят, първо осъзнаваме една позиция на тялото, второ, когато сме спокойни в тази позиция, не ни прави проблем позицията, ние концентрираме, можем дълго да се концентрираме, иначе тялото ни отвлича вниманието.

Пепси Баба