Йога не е идеология, йога не е никаква религия. То е естествен начин на живот. - Интервю за телевизия Ямбол

(Юли 2010 година. Пепси има изложба в галерия Жорж Папазов - Ямбол и дава това интервю за местна телевизия)

Водещ:  Перица Георгиев, това е един македонски художник, който се занимава с медитативно изкуство. Ето една снимка от неговата корица. Здравейте г-н Георгиев.

Перица Георгиев:  Добър ден.

Водещ: Тази вечер в художествена галерия "Жорж Папазов" се открива вашата изложба, която може би е първа в България или…?
Перица Георгиев:  Не е първа в България.

В. Колко картини има?

П. Г.  Има около 40-тина картини.

В. Вие сте от Скопие, за пръв път… в смисъл, когато идвате в България, какво е усещането ви?

П. Г. България я усещам като страна на светлината. Има много светлина, много мир в нея и народът може да се радва, че има такава страна, която е пълна със светлина с мир.

В. Какво е различното между България и Македония?

П. Г. (смее се) Разликата е в това, че в Македония е по-напрегнато според мене, моето изживяване беше, че в Македония е по-напрегната атмосферата, в България е по-спокойно, повече спокойствие има и повече светлина.

В. Какво представлява медитативното изкуство, медитативното рисуване?

П. Г. Медитативното изкуство е…, когато човек медитира, той влиза в дълбок вътрешен покой. Значи вътрешна тишина, вътрешен покой. В тази вътрешна светлина, вътрешен покой се появяват определени картини, и те се проявяват навън. Така че това е връзката помежду вътрешното в човека и външната проява на вътрешното.

В. По какъв начин достигате до точно този покой, защото както казахте в Македония е напрегнато, в България също е напрегнато, поне за повечето българи е напрегнато, как може да се постигне този покой, който липсва в съвременния живот?

П. Г. Според мене, хората – всеки има нужда от покой, има нужда от щастие. Ние имаме нужда да бъдеме щастливи и да сме спокойни, всеки човек иска да е спокоен и да е щастлив – нали… Това е екзистенциално за живота, имаме нужда от покой. Намираме покоя в сърцето. Значи в духовното сърце, то е тук, в центъра на гърдите е духовното сърце на човека. Това като се отвори ние изпитваме покой, изпитваме щастие и любов.

В. Казахте, че се занимавате с  йога отдавна, от кога се запалихте по това източно учение и коя е причината то да ви привлече?

П. Г. Още може би от 76-та година се заинтригувах, се запалих за будизма. За зен конкретно. Дзен както вие казвате – дзен. И не го разбирах, първото нещо, което не можеше моят ум логично да го разбере.Прочетох една дзен поема, в която се казва: „Той погледна цветето и стана едно с цветето“  - викам - как може човек да стане едно с цветето?! И тука нещо ми се задвижи и се опитвах да разбера какво значи и така се заинтересувах за всички тези неща.

В. И какво означава, какво разбрахте?

П. Г. Ами след години (смее се)  – това беше 76-та – след години разбрах, че човек може наистина да излезе от своята ограниченост на описването, че аз съм аз, цветето е цветето и може да изтрие онази обремененост на мислите, на страховете, на притесненията и да стане едно с покоя, с природата, с щастието – ние всъщност имаме нужда от това. Всички хора. Аз гледам, че  хората имат нужда от покой, имат нужда от естествено щастие, защото екологическата ситуация ни е травматична, икономическата ситуация е травматична, значи човечеството по някакъв начин е закъсало по основните въпроси.

В. Това всички го знаем, всички го казваме така на думи, обаче трудното идва как да го постигнем?

П. Г. Ами в йога в медитацията, ние се опитваме да намерим това спокойствие в себе си. Това спокойствие и щастие в себе си и от тук да го разширим на нашите близки. Например обичаш някой човек и искаш да бъде щастлив, ама не можеш да го направиш щастлив, защото той е ядосан. Да кажем в семейството – ето обичаш мъжа си или детето, а детето е ядосано и ти се ядосваш покрай него. Нали класична сценка, нали в семейството. Ако майката е спокойна в сърцето, ако медитира в сърцето, тя ще му даде спокойствие на детето. Нейното спокойствие ще бъде толкова силно, че детето ще се успокои. И ще му даде спокойствие, ще му даде подкрепа да може да иде на училище, да може да учи, да може да бъде добро дете, а да не бъде мачкано, да не бъде заплашвано, да не бъда тормозено, защото с това създаваме плюс травми на детето.

В. А как ви приемаха като йога, като човек, който се опитва да прокара това учение чрез изкуството си.

П. Г. То е малко необикновено, обаче въпреки че моето изкуство е свързано с йога и с медитацията, в Македония 90-те години бях един от художниците, които представляват македонското модерно изкуство в Германия, в Берлин, в Нюрнберг в Дрезден,  представлявах македонското изкуство, защото в Македония хората, които са за изкуството, те чувстваха, че има нещо уникално в това, което правя. И правех определени перформанси, такива представления, в които хората да изпитат мир, да изпитат покой.  Да не се ядосват, да са спокойни, да чувстват щастие, спокойствие, на опит само да го почувства човек, не да му се проповядва нещо, да му се проповядва като някоя идеология, а човек сам да изживее това нещо и когато сам го изживее вече е друго. Няма нужда някой да ни прокарва някоя идея, йога не е идеология. Йога не е никаква религия, идеология нещо, което ние го прокарваме и искаме хората да ги вкараме в някой филм, то е естествен начин на живот.  Това е живот на сърцето, живот на покоя, живот на щастието, не ни отделя от Христа или от другите религии, защото Христос е велик йоги, Той е велик, просветнат йоги и Той помага на хората също.

В. А тази вечер изложбата Ви в "Жорж Папазов" ще има ли подобен сеанс, защото видях, че с вас има една група, също артисти може би?

П. Г. Да, ще направим една музикална представа на йогийските песнопения,  мантри, ще пеем малко йогийски мантри и предлагам който иска да чуе, може да дойде да чуе йогийска музика, музика на йога, музика която е посветена на Божественото на покоя на щастието, така че ви каня да дойдете?

В. Когато рисувате какво ви вдъхновява, какво изобразявате на вашите платна?

П. Г. Значи, когато рисувам влизам в тишина и покой, вътрешно, в себе си, в сърцето. И онова, което се появи като резултат на тази тишина на този покой, на тази любов,  на това, което го изживявам в сърцето, го изразявам в картините. Значи нищо по-различно от онова, което ми е вътрешно, не се изразява външно. Опитвам се да направя връзка помежду вътрешното… защото ние сме разделени, обикновено онова, което го изживяваме вътрешно, не го проявяваме вънка, нали, много често сме… Изявяваме едно нещо, а чувстваме друго нещо. Е аз се опитвам да направя този мост, да изчезне тази фарисейщина в нас.

В. Виждам ,че някои от картините Ви са – това е ваше предполагам - много сходни с японското калиграфско изкуство, използвате четка и туш; виждам, че използвате и повече пастел.

П. Г. Значи имам различни фази в изкуството, аз рисувам от много години от 80-та година съм почнал и една фаза от моето изкуство е свързана с японската калиграфия. И в тази калиграфия се проявява простота. Значи, когато дойдем до простотата, идваме до един покой. Ако имаме простота в ума, ще дойдем до една тишина в себе си, няма да сме толкова напрегнати, няма да сме толкова притеснени. Простотата ни носи спокойствие. Така че калиграфията, японска, носи спокойствие на хората, ако я разберат правилно, тя е един израз на спокойствие израз на вътрешно изживяване дълбоко, така че в японското изкуство според мен се проявяват медитативните качества, качества на спокойствие, качества на мир и така.

В. В този каталог в този албум, който току що видяха нашите зрители има и поезия…  защо,  как съчетавате едното с другото изкуство?

П. Г. Поезията всъщност е израз на вътрешно изживяване и аз използвам тука духовна поезия, не е било каква поезия, духовна поезия. Например – „Вечността чака зад прозрачната врата на всеки един момент“. Това е в каталога го пише. Вечността е скрита, онова което е необятно, което е вечно отвъд времето е скрито позади вратата на всеки един момент. Всеки един настоящ момент вечността е тук. И ние когато изразяваме това спокойствие в настоящият момент сме близко до това вечно изживяване на вечност покой на щастие. Имаме нужда от това, аз така гледам че хората имат нужда от това спокойствие, имат нужда от щастие, истинско щастие…

В. Има ли нещо особено в сутринта на първи юли?

П. Г. (Смее се) – Джулай Морнинг, Юрая Хийп?

В. Казват, че България май е единствената страна в целия свят, в която една песен е породило цяло движение, което може би от 20-30 години се събира сутрин да посреща слънцето на Черно море.

П. Г. То е прекрасно според мен, аз съм също един от… много дълго време слушах Юрая Хийп. 57-ми набор съм, значи съм бил на 15 – 16 години… 69 година в Гърция на островите съм срещнал хипитата в тяхното автентично изразяване, цели семейства и мога да кажа, че тази надежда за мир, която по някой начин хипи движението го донесе, надежда за мир, надежда за любов, за промяна, я има в Джулай Морнинг. Че Джулай Морнинг нещо ново ще се зароди, че слънцето ще изгрее по нов начин, че ние ще бъдем други хора,  че ще се обичаме помежду себе, няма да се мразим, ще бъдем едно по-готини, по положителни… нали?

В. Да…