Избрано от лекциите на Кану - творчество

Творчеството е медитация, от медитацията се появява истинското творчество. Творчеството е израз на махане на вътрешните блокади. Тогава се освобождава творческа енергия в човека. Нещо положително се проявява. Блокадите са като нещо от лед, от мраз, нещо такова и почват да се топят. Не могат да се стопят толкова бързо, те са много твърди. Ние сме работили за тези блокади животи наред, прераждания наред.

Човек трябва да е отворен, да осъзнава какво се случва всъщност, да бъде много реален и да се опитва да не лъже себе си. Най - трудното нещо, което можете да направите е да не се лъжете. Ако не се лъжете на момент сте почти просветлени. Абсолютно нищо друго не е нужно. Отпаднат ли илюзиите, спрете ли да се лъжете самите себе си и ще бъдете много близо до Светлината. Много близо. Нашите лъжи, които храним илюзиите, които имаме в подсъзнанието, които са модели на егото, са много вкоренени. Егото е много лукаво, то се храни от тези лъжи. От тези илюзии. Не може да дойдем до истинско творчество, докато не се разчупят вътрешно някои илюзии за нас. 

За да можеш да проявиш творчески импулс трябва доверие в нещо неизвестно. В неума. Трябва да имаш доверие в нещо, в което не можеш да имаш доверие. Защото даже не знаеш какво е, а за това трябва храброст, смелост.  Трябва да рискуваш да кажат: „Ей, тоя идиот гледай каква картина нарисува”. 

Не смееш да се издадеш, трябва винаги да имаш високо ниво. По-високо от на другите - това е основа на егото. Винаги да си по-високо от всички останали. Не си, ама така си твориш. Аз съм си аз. Ти си ти, ама как си ти – като его. Това не е творчество. 

За да можем да направим творчество, трябва да изоставим ума. Не да правим имитация на нищо. Трябва да дойде пълна тишина у нас, пълен покой. И от тази тишина да се роди нещо, да се появи нещо, да имаме доверие в неизвестното.

Имате голяма стена пред вас, трябва да я нарисувате, а не знаете какво ще нарисувате. Седите и гледате. Трябва да имате едно вътрешно доверие в съществуването, да пуснете да се случи да не се намесвате, да имате доверие в нещо повече от вас. Да бъдете нещо повече от един човек с четка. Да имате доверие в тишината; в нещо, което не може да се предвиди. Не в ума, ако излезе нещо от ума, то ще бъде някаква схема. 

Предпочитам да няма концепт. Директно в неизвестното. Да изчистиш ума, да дойдеш до тишината и тишината да рисува. Да не коментира ума през цялото време: „Това може да се хареса така, това може да го купят, и пари ще ми дадат....”

Умът на художника работи през цялото време. За това, като видиш някоя картина, ще те заболи главата. Кой знае какво мислене е било. Но това не е творчество. Рядко кога някой има изворно творчество. 

Рисуването е един вид запознаване сами със себе си. Дори да не рисувате – казвате: „Не знам нищо да рисувам.” Недейте да знаете, просто рисувайте. Пуснете да се случва. И наблюдавайте това, което се случва. Бъдете свидетел на това, което рисувате. Какви емоции предизвикват тези цветове или тези форми, какво се задвижва вътре във вас, когато го рисувате това нещо. 

Рисувате нещо и то предизвиква определена емоция, определено чувство – това усещане, което го предизвиква тази рисунка, опитайте се  да го почувствате в себе си. Бъдете съзнателни да осъзнаете тази част. Има една голяма част в нас, която е неосъзната. Черна Африка, Тъмна Индия, няма никакво съзнание за това, което носим, какво носим в себе си. Чрез рисуването ние ставаме по-съзнателни, по-осъзнати. То ни помага да се осъзнаем какво носим, какво има в нас. Принципно рисуването може да ни помогне. Така, че има смисъл. Има трансформация в това, има осъзнаване. 

Хора трябва да учат да рисуват, да учат музика, танцуване.... Да могат да се изразят.  Имат нужда от това. Да се изразят, да медитират... да пеят, да танцуват... Просто да се вдъхновят за нещо, да не са подтиснати, да не са нещастни. Като почнат да се проявяват, да танцуват, да рисуват - ще им бъде по-лесно. Те са депресирани и непроявени и се проявяват чрез злобеене.

Ако енергията не се прояви творчески, тя става отрицателна към самия човек. И после към другите хора. Щом не си творчески настроен да изразиш щастието, да изразиш гнева - ако това ти идва... да изразиш онова, което ти идва да проявиш нещо, творчески да кажем креативно, терапевтично. Да го изразиш това – този гняв, тази скука... тая мъка тая сексуалност, каквото ти идва ти трябва да го изразиш това. Творчески израз, не да го потискаш... хората потискат, потискат и после озлобяват. Първо се нараняват себе си, се потискат и после им излиза в негативна проява към другите хора. Почват другите да ги критикуват. И другите и те се потискат и после и те критикуват другите, само конфликти и не може нищо да се случи.

 Да творим заедно, да рисуваме заедно да се изразим заедно... Много важно е приятелството – то ни учи как да имаме истинска любов. Не сметкаджийство, а истинска любов. Да има любов към човека, без да има някаква причина. Не със задна цел. Просто защото имаш хубаво чувство към него. Никаква друга причина няма. Имаш положително отношение към човека и това ти е достатъчно, за какво ти е да комплицираш.  Тогава можем да израстваме заедно, можем да бъдем заедно, можем да творим заедно. Аз ти вярвам в това, което искаш да твориш и ти ми вярваш в това, което искам да творя. И аз покрай тебе мога да се изразя – усещам, че ти няма да ме осъждаш за онова, което го изразявам. И ти усещаш, че и аз няма да те осъждам за онова, което ти го изразяваш. Става едно доверие помежду хората. Има някое взаимно доверие, че няма да се осъждат, че няма да се наранят. И така може да се създаде някое общуване, някое общо съжителство – хората да рисуват заедно, да живеят заедно. 

Да се изразяваме свободно и да бъдем заедно, без да сме подтиснати. Хората да рисуват заедно и да влязат в хармония един с друг. Като я погледнеш картината, всички работят за една универсална хармония и всеки да бъде себе си – никой да не го потиска. Поне на ниво на картина да го направят. Ако не може в живота, поне на картина да го направят. Това все едно показва, че може и да живеят така. Защото картината е знак, че така могат да се изразяват, а щом могат така да се изразяват значи може да стане автентично и в живота това нещо. За това това е един творчески момент в същото време образователен момент. Как хората учат да бъдат заедно. Да живеят заедно в хармония, да се изразяват и никой никого да не задушава. Да няма конфликти. Защото ако единия задушава другия – автоматично има конфликт. Единия се опитва да се налага, не разбира другия. Не може да го разбере, защото: „ти не ми изглеждаш окей, ти не си окей”. 

И аз съм окей, и ти си окей. Това според мен е най-готиното нещо,  хората трябва да го научат. Да бъдат заедно, да има толерантност, да има разбиране между тях. Да има приемане. Но трябва да има - „И аз съм окей и ти си окей”. И тук вече има приятелство – да няма конфликти. Защото конфликти е много лесно да се създадат. Да му събираш на един човек, да му събираш ...

В света на изкуството е важно колко по-изразително ще изразиш твоята емоция и хората вярват, че това е така, защото ти си го нарисувал. Значи трябва да е така. Само, че може да не е. Може ти се лъжеш, а те са излъгани, няма нужда да ги лъжеш специално. В света на илюзиите, в света на ума, в света на Мая всичко е възможно. Трудно е да се намери вътрешният път към Истината. Това е наистина трудно. Това е онова, което наистина ни е нужно. Тези всички работи може да са ни нужни до някъде. Окей може да ни е нужно малко профилактика, може да ни е нужно малко да се излекуваме, ама преди всичко ни е нужно наистина просветление. Нищо друго освен това. 

Рисуването е нещо, което благодарение на него, ти можеш да видиш какво носиш в себе си и да го познаеш в себе си. Защото тези всички неща, които нарисуваш, ти не знаеш, че ги носиш в себе си. Изкуството е практично и конкретно: правя, рисувам, това е действие. Любов в действие, Мъдрост в действие, Светлина в действие Интуиция в действие.... 

Всъщност цялата работа е в тази готовност да пееш, да се откажеш...Ако успееш да забравиш себе си, просто да пееш, да се радваш, да свириш и да се радваш, да рисуваш да се радваш, да се дадеш себе си изцяло, да не остане никой зад това.... Докато не се даваш, ти се пазиш, ама си пазиш затвора, а като затворник не си щастлив.