Избрано от лекциите на Kану - религиите

Религиите са различни къщи. Това е една къща, това е друга къща, обаче стремящите хора, които са влюбени в Божественото излизат от къщата. Летят нагоре, излизат от къщата си и там се срещат с други стремящи същества. В единство с тях откриват Божественото. 

Като кажем религия, всички разбират някакви ритуали. Религията не винаги значи ритуал. Ритуалът е външното тяло на религията. Все едно да мисля за тебе, че ти си това тяло. Че ти си ритуал. Ама ти не си ритуал. Не си това тяло. Това, което си всъщност, е скрито. Невидимо, за това когато описваме религиите с ритуалите, хората правят сума ти ритуали, сума ти молитви,  казват сума ти думи религиозни, после отиват избиват други хора след тези ритуали. Това любов ли е? Религиозно съзнание?  

Всичките хиляди години човечеството страда, прави нови и нови карми, нови и нови страдания. Нито една религия не е успяла по никакъв начин да ги реши. Единствената религия, която не е донесла омраза и убийства, това е будизмът. Поне не са карали хората насила да приемат будизъм. Докато християнството и ислямът насила са карали хора да ги приемат. Да станеш християнин или мюсюлманин. Има много насилие в самата религия. Докато в будизма няма насилие. Може би това е най-ненасилствената религия.  Даоизмът, будизмът. Във всички други религии има насилие. В името на религията, в името на Христос, са избити сума ти хора. В името на Мохамед също. Не го гледам това много като положително.

Да убиваш хората в името на религията. Каквито и да са причините, това е политическа акция, това не е религиозно действие. Така религията се превръща в политика. Религията не трябва да бъде политика. Религията е чисто отношение към Божественото - отношение в сърцето. Не принадлежи на никого, това е просто изживяване, което ти го имаш. Вътрешно изживяване на сърцето.

Буда казва: Животът е страдание.

Защото животът наистина е страдание. Хората, които живеят в такова състояние не може да са щастливи. Това не е Ананда, това не е блаженство. И ако не можем да изживеем медитация, този полъх, тази светлина, ние все едно не живеем живота. Всичко е празно, кухо, живеем живот като роботи.

Има хиляди религии, всякакви секти, обаче не виждам това да прави щастливи хората. Да идват до някаква хармония, че религията ги е направила щастливи. Не виждам. В действителност не е. Гуру, който по принцип е много положителен към всички неща беше казал в една поема за 21 век:

В 20 век има тотален банкрут на всички световни религии.

Банкрутираха религиите, до тук бяха. До 20 век ги видяхме какво могат да дадат. Шри Чинмой, който е абсолютно положителен към всички, има любов и състрадание към всички хора....

Такава любов и такова смирение, което съм видял в Гуру не мога да кажа, че съм видял при някого. Поради Неговата искреност, поради Неговото вътрешно виждане, ето тази малка поема казва нещо много важно за мене. Че религиите не са успели да преобразят човека. Не създадохме хармония. Резултатите ги виждаме, на лице са. Екологията я виждаме къде е, икономическата ситуация я виждаме как е. Светът не е в много добро състояние. Мъчим се едни други. Цялата тази неосъзнатост създава една тежест. Един по-тежък и по-тежък начин на живот си създаваме и чрез технологията. Колкото и да ни помага, в един момент ставаме като зомбита.

Ставаме по-заспали и по-заспали с технологията. Не виждам някакъв голям успех от религиите. Не виждам да са направили онова, което обещават. Всяка религия обещава успех. Ще се промени човечеството, ще стане така, така, така... обаче нищо от това не се реализира. Къде са?

Христос казва: По делата им ще ги познаете.

Ще видите плодовете от делата им, ако те имат нещо истинско у себе си, плодовете ще покажат, а плодовете не показват успех. Може да имат най-искрено усилие да правят; не казвам, че всички са неискрени, обаче много е трудно да се случи тази промяна на по-глобално ниво. Да спуснем този мир, за който Гуру говореше. Да дойде този мир, няма мир, как може да има мир в света?

Ако нямаме любов в сърцето, ако не усещаме любов към Бог, всеотдайност, готовност да се отдадем в тази любов. Тази любов, която си изживял в сърцето... човек е готов да се отдаде на това нещо. Да има цялостно отдаване в това нещо. Тази любов не е абстрактно понятие. Тя е нещо, което действително изживяваш и си готов да се отдадеш в него. Не се страхуваш. Ако трябва да умреш, каквото и да трябва да стане, ти си готов да приемеш всичко в тази любов. Това не е абстрактно, отвлечено, интелектуална спекулация. Това е конкретно изживяване. Или го изживяваш, или не го изживяваш. Или го имаш, или го нямаш.

Мистиците, суфите, бхактите – те са го имали това изживяване на тази любов. Мира Баи, Шри Чайтаня, Сан Тукарам, много бхакти и християнски светии имат такова изживяване на тази любов към Бога и готовност поради тази любов да се дадат, да не се страхуват от смъртта.

Всъщност това прави една религия да бъде жива. Това дава смисъл, основа на религията са тези хора, ако ги е нямало тези хора, не е достатъчно само Христос да се появи. Трябва и хора, които са готови да повярват в Христос, да вървят в единство с Него.

Поради тези хора християнството се е разпространило. За жалост колкото повече се разпространява, става по-повърхностно и по-формално. Но тази любов е нещо много важно, защото ако не я изживеем, нашият живот е празен. Какво изживяваме всъщност, ако нямаме любов към Божественото? Ако я няма тази сладост на любовта, този копнеж...

Да живееш непрекъснато в Божието присъствие, в любов с Божественото, това е смисълът на човешкия живот. Да вършиш Неговата воля по Негов начин. Да пречистим живота си, да се опитаме да се свържем пак с Него, да направим връзката отново – Религире. Да станем истински религиозни хора.

Не е важно дали християни или мюсюлмани, дали евреи, важно е дали са истински посветени на Бог. Дали имат истински контакт с Божественото. Ако имат истински контакт с Божественото, няма значение коя религия са хората. Божественото е едно, това е контакт за всички, важно е да я има тази близост. Този нектар, този вкус...не може всички хора по един начин да вкусят Божественото и за това има толкова различни религии, защото има много различни вкусове, много различни карми.

Някои има любов за Кришна, някой имат за нещо друго. Обаче важно е, че има. Истинско. Но ако е фалшиво, ако не е истинско, просто не е истинско. Това е фалшиво нещо. А фалшивото не може да те отнесе до Истината. Фалшът не може да те доведе до Истината. Не може човек с фалшиво средство да стигне до Истината, защото самото средство е фалшиво, то ще умре по пътя.

Ти трябва да откриеш кой си ти. Това е истинският въпрос, за който си тук. Не е да вярваме в тая религия, оная религия. Това са различни начини, по които хората са търсили. Обаче тези религии са станали причина за вражда между хората. Религиите се борят една срещу друга. Борба за власт, борба за мощ. Ще ги вкараш едни хора в една идея и после ще ги манипулираш. „Единствен правилен път е нашият. Само исляма, само християнството, само юдаизма, само будизма” и ставате идиот и се описвате с тази религия.  Мислите, че сте намерили пътя и осъждате и другите религии. Така ги разделят - разделяй и владей. Вкарай овцата в обора и после може да я контролираш. Трябва да видиш какво всъщност търсиш, за какво си.

Просветлението те освобождава от страха и невежеството, oт илюзията. Иначе ако не се просветнеш - нищо. Илюзия и това е. Продължаваш в илюзия. За това това най-важното нещо за човека е да се просветне. Не с егото и интелекта. Когато се просветне човек наистина и реализира това, тогава е нещо друго, но докато не го е изживял, още не го е изживял. Каквото и да прави.