Избрано от лекции на Кану - Любовта

В духовността има два пътя. Двата са фундаментално различни. Единият път е пътят на любовта - бахкти. Другият е пътят на осъзнаването. Пътят на медитацията. Тези два пътя не са противоположни, не са противопоставени, защото можем да медитираме в любовта. Да медитираме на сърцето. Конкретно моят Учител - Шри Чинмой, в себе си споява двете неща и любовта и медитацията. Той казва така:

 Първата крачка на пътя е Любов. Първо се влюбваш в Божественото, после се посвещаваш на Божественото и накрая се предаваш изцяло на Божественото.Това са трите крачки в пътя на Любовта. Обаче основата на тази любов е медитацията. Медитираме на сърцето, медитираме на любовта. 

Влюбеността в Бог е врата към вечността. Ако изживеем тази любов към Божественото, можем да влезем в храма на вечността. Ако медитираме, можем да изпитаме любов, а ако имаме любов, можем да изпитаме медитация. В много силна вътрешна любов, към Божественото ще влезем в медитативно състояние на пълно разширяване на съзнанието. И ако медитираме така в пълно разширяване на съзнанието, когато ще отпаднат всички привързаности, тогава ще изживеем какво е тази любов. Така, че медитацията води към любовта, а любовта води към медитацията. Те са свързани, не си противоречат, и двете са врати към един храм, можем да влезем от вратата на любовта, или от вратата на медитацията. Как ще влезем не е важно, важното е да влезем.

Когато имаш любов, ти си пълен с блаженство. Пълен с щастие. Ако хората имат любов и блаженство, светът ще цъфти. Всички ще бъдат прекрасни. Ще се прегръщат по улиците, ще се обичат, няма да има войни, няма да има вражда, няма да се убиват, няма да се гледат като врагове. Като съперници.

Ако има любов и блаженство в нашето сърце, в сърцата на много хора, ще имаме съвсем различна обстановка от тази, която е сега. Ще има благодарност към Бог, ще има Любов и Блаженство. Ако хората имат любов и блаженство в сърцата, няма да са недоволни, и няма да съперничат. Няма да са в някакво непрекъснато напрежение за повече пари, повече удоволствия повече вещи. 

Човек може да се просветне и по пътя на Любовта и по пътя на Медитацията. В бхакти това се нарича Бхава Самадхи или Самадхи на екстаза. Екстатично Самадхи. Ти влизаш в такъв екстаз, в такова щастие, че твоето его направо изчезва. Умът изчезва, тялото изчезва, цялото его е стопено и остава само един необятен, вечен, безкраен екстаз и това е, но тебе те няма като его. Екстазът съществува, вечността съществува, но тебе те няма. Тогава си готов да умреш. 

Ако обичаш някого, не усещаш разделеност от Него. Неговата воля и твоята воля са едно и когато правиш нещо за Него, ти си щастлив, това ти носи щастие, това те радва, не ти носи мъка. Ако извършваш Неговата воля с любов, тогава това те освобождава. Иначе няма свобода за човека, ако няма любов към Бог. И двата начина и пътят на любовта и пътят на медитацията са ми близки. По два начина виждам, че може да се изживее Истината. И едното е реално и другото е реално. И никое не е по-висше, никое не е по-низше. Работата е в това за кое имаш вътрешна даденост. Дали любовта ти е по-близка като метод, като път или медитацията.

Човек трябва да търси Истината в сърцето си, само в собственото сърце. Погледни навътре, счупи земните идоли и блясъка освободи. Освободи блясъка и светлината. Светлината е затворена поради нашите привързаности за този свят, за това тяло. Поради това, че сме привързани за това тяло и поради това, че сме привързани за сетивата и това, което виждаме, ние и Бог Го изграждаме външно в някаква сетивна форма. За да можем да Го манипулираме и Него.

Истината за твоето същество живее в твоето сърце. И ако намериш у себе си тази светлина и тази любов на Божественото и ако я изживееш директно, няма повече да си заблуден, ще знаеш, че не си тяло. И това е действително. Не си! А ако не си тяло, как ще обожаваш нещо с тялото и с ума. Това е изживяване, което човек трябва да има директно. Това е чисто изживяване, по-чисто от това, амин.

 Няма по-чисто, защото няма какво да го замърси. Докато има нещо чисто, то може да бъде замърсено, обаче то е толкова чисто, че няма мърсотия никъде, защото няма никой, който може да го замърси. Няма двойност, адвайта, недвойнственост. Докато има двойнственост, ще има замърсяване, ще има изчистване, ще има нещо, което е нечисто, ама няма да има любов. Ще има страх. Само страх. Ще сгреша, ще ме изхвърлят ... непрекъснат страх. Религията не е страх, тя е любов, само любов, няма страх. Живот в любов с Кришна.

Да живееш в единство с Бог, в любов с Него, където двамата стават едно. Където не може вече да има замърсяване, няма да има отделяне. Докато търсим навън Бог, ние сме приключенци, търсим Бог навън. Бог е в твоето сърце. Няма къде да бъде. Просто само трябва да гмурнем достатъчно дълбоко зад цялата тъмнина на ума, цялото невежество, което е в нас и да открием това, което е скрито. Това, което сме ние самите. А то е тук и сега. Няма къде да иде. Божественото винаги е присъстващо. То е присъстващо в нас, в най-голямата дълбочина, това сме ние самите всъщност. То е по-голямо от нас, а живее в нас. Божественото, което живее в сърцето на човека е по-голямо от целия материален универсум. По-голямо. Материалният универсум е малък по-отношение на онова, което живее в твоето сърце. Това, което живее в сърцето е по-голямо, по-светло, по-красиво, по-божествено от всичко, което можеш да си представиш, замислиш, от всички фантазии на ума, много по-голямо. Много, много по-голямо. Не може да бъде осъзнато със сетивата. Сетивата са безпомощни пред това нещо. Трябва да го изживееш, да имаш изживяване и да разбереш, че това е Истината.