Ом е вдъхновението и от него произлизат формите. Ом е звук, който има форма. Едновременно е звук и форма. Ом е божествен звук, първичната вибрация, той е оня звук, който „в началото бе словото” ом или амин. Във всички свещени писания се споменава този звук като творчески и начален звук, от който е създадена тази материална вселена. Така че всичко което виждаме е този звук. Аз просто си играя с цветовете. Сънищата тази действителност е като сън. Това което виждаш е сън и това което сънуваш е реалност. Както казва древният мъдрец не знам дали съм пеперуда която сънува че е чуанг дзъ или съм чуанг дзъ който сънува че е пеперуда. В един момент сънищата и реалността стават относителни. В цялата тази материална вселена, която е ом се проявява ом. Божественото няма къде да не е проявено, но ние не го
осъзнаваме. Божественото за мен е нещо универсално и се проявява във всички
религии. Няма някъде където не се проявява. Ако се свържем с божественото
нашия живот ще добие смисъл и изпълнение. Изкуството е начин на медитация,
да се свържем с божественото чрез творчеството. Да се свържем с един по-дълбок
вътрешен източник. Проявявайки навън да открием вътрепния източник на
съзнанието. В обикновения живот божественото е проявено и аз го наричам невидимото
присъствие на възлюбения.
Всеки звук е музика и всеки звук е Ом. В древните
писания Шастрите, пише, че всичко, което съшествува е Ом. Е звук - вибрация. И
наистина е така, обаче не защото пише в писанията, а защото като го изживеем
това, ще видим, че наистина е така. Това е Ом. Това, което говоря е Ом. Всеки
звук, предмет. Всичко, което обкръжава, и което не го виждаме е Ом.
Този звук не е материален. Не го чуваме с ушите.
Не можем да го чуем, защото самият Ом не е външен звук. Ние го имитираме. Като
кажем Ом, имитираме звукът Ом. Ом е вътрешен звук. И можем само вътрешно да го
чуем да вибрира в нас. Ако го чуем този шабда, така се казва звукът нади, този
звук ако го чуем така без да го слушаме, тогава ще разберем как е сътворен
светът.
Не, че някога е сътворен, па сега седем дена Бог го
творил па на седмия ден отишъл на пица. Седмия ден се почива. Светът е творен
всеки един момент. Тук и сега. Непрекъснато се твори. Това е толкова
невероятно. Заради това, че светът се твори във всеки един момент, просветлението
е възможно. Просветлението значи, когато изчезне светът. Тогава осъзнаваме, че
изчезва всичко и после пак се появява всичко. Когато изчезва няма време, защото
изчезва времето. Времето е също една ментална категория. Като изчезне времето,
изчезва умът и всичко изчезва. След това пак се появява. И това е реален и не е
реален в същото време. Хем е реално такъв какъвто го виждаме на едно ниво, хем
изобщо не е такъв на друго ниво. Всичко е такова каквото го виждаме, и нищо не
е такова каквото изглежда.
******
Всяка мелодия носи определен код
- кодът на мястото, от където е спусната. Едни мелодии носят един код, други
мелодии – друг. Докато слушаме някоя мелодия, тя ни води..., нашето съзнание ще
отпътува натам от където е дошла. Така мелодията, вибрацията, звукът ни водят
да отпътуваме към човека, който ги е създал. И това е смисълът на мантрата, на древните мантри в Индия.
Древните риши, мъдреците, влизали
в едни специфични състояния, и когато влизали в такива състояния, те „чували”
мантрите. Чували ги с „вътрешното ухо”. Не гласно да ги пеят, а ги чували с
едно чуване, което е вътрешно. То се спуска като вибрация. И когато чуят
мантрите, когато чуят тези звуци, те ги произнасят и ги дават на хората, които
пеейки ги да отидат там, откъдето са спуснати тези мантри и тези звуци.
Ришито или мъдрецът, който я е
спуснал тази мантра, я спуска от светлина, от тишина, от място, където няма
звуци. Тя идва от място, където място няма, от една тишина, която е медитация –
където няма звуци, няма човек даже. Няма го ришито. Макар, че той е като един инструмент: чрез неговото
тяло, чрез неговите други изработени тела, спуска мантрата до физическото тяло
и може да я изпее. И ако изпеем мантрата без в този момент да мислим нищо, ако
просто се свържем със самия звук, със самата вибрация на мантрата Ом Намах
Шивая, ще можем да материализираме това, за което пеем, да го донесем тук
в нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар