Принц Сидхарта напуска двореца

 

СЦЕНА 1

СИДХАРТА: Чана, толкова съм щастлив днес. За първи път излязох от двореца. Сега помирисвам истинското ухание на живота. Виж тази панорамна гледка. Цялото ми същество е в дълбок екстаз.

ЧАНА: О, Принце, във Вашето щастие е моето щастие. Аз винаги съм на Ваше разположение.

(Изведнъж Сидхарта вижда стареца, който ходи бавно.)

СИДХАРТА: Чана, кой е този човек? Той не може дори да ходи. Колко странно – косата му е бяла. Моята коса е черна, и твоята също. Всички в двореца имат черна коса. Какво се е случило с косата на този човек?

 

ЧАНА: Принце, той е старец; затова е много слаб. Ето защо не може да ходи както трябва. Старите хора имат бяла коса. Един ден Вие и аз също ще остареем.

СИДХАРТА: Аз? Аз ще остарея? Невъзможно! Чувствам се зле за този стар човек. Чана, не мисля, че някога ще трябва да остарея.

ЧАНА: Принце, как бих искал никога да не остареете! Но, за съжаление, никой не може да избегне старостта.

СИДХАРТА: Чана, чувствам наистина жал за този стар човек, който е толкова мършав и слаб. Да се връщаме в двореца. Надявам се, че утре няма да трябва да виждам стари хора.

ЧАНА: О, не. Утре ще Ви преведа по друг път.

СИДХАРТА: Самата идея да остарея в бъдеще ме натъжава.

 

ЧАНА: Мен също, о, Принце.

СЦЕНА 2

СИДХАРТА: Животът извън двореца е наистина красив, Чана. Тук всичко е свежо, очарователно и изпълнено с дух.

 

ЧАНА: Радвам се, че се наслаждавате на Вашата разходка.

 

СИДХАРТА: Вътре в двореца всичко е разкош. Извън двореца всичко е красота, красотата на природата, красотата на живота. Чана, кой е този човек? Той дори не може да седи както трябва, а лежи на улицата. Натиска главата си в едната ръка, а с другата натиска стомаха си. Очите му са дълбоко хлътнали. Той стене и пролива горчиви сълзи. Какво му е? Изглежда, че му е трудно да диша.

ЧАНА: Принце, този човек е болен. Той страда от жестока болка в главата и стомаха. Може да има и други болки. Принце, всеки се разболява от време на време.

 

СИДХАРТА: Не! Аз никога не съм се разболявал. Чувствам такава жал към този човек. Мога ли да му помогна някак?

ЧАНА: Не, Вие не можете да му помогнете, Принце. Само лекар може да му помогне. Сигурен съм, че скоро някои от неговите приятели ще го отведат при някой лекар. Принце, трябва да се махаме от това място. Както вчера, днес също Вашата радост беше унищожена. Светът е пълен с нещастие.

СИДХАРТА: Разбирам. Аз бях изцяло невеж за това. Утре трябва да поемем по друг път и да обиколим царството.

ЧАНА: Разбира се. Утре ще карам по други улици.

СЦЕНА 3

 

СИДХАРТА: Красота, красота! Днес виждам и чувствам истинска красота на земята. Изминахме голямо разстояние. Минаваме през редица красиви места.

Чана, какво му е на този човек? Защо другите седят около него? И защо плачат?

ЧАНА: Ах, този човек е мъртъв.

СИДХАРТА: Какво искаш да кажеш?

ЧАНА: В него няма живот, Принце. Неговата роля на земята е приключила. Всеки трябва да умре един ден. Всеки трябва да напусне този свят. Всеки трябва да изстрада смъртта.

СИДХАРТА: Не и аз! Не искам да умра. И моята обична съпруга ли трябва да умре? Моят скъп Рахул също ли трябва да умре? Не, не може да бъде. Няма да мога да понеса такава загуба.

ЧАНА: Принце, който и да живее на земята трябва да умре рано или късно. Никой не може да живее вечно.

 

СИДХАРТА: Чана, не мога да го повярвам. Не искам да го повярвам. Аз трябва да победя смъртта, не само заради себе си, а заради всички. Чана, моля те, кажи ми ако има нещо по-силно, по-разрушително от смъртта.

ЧАНА: Не, Принце, няма нищо по-силно и разрушително от смъртта. Смъртта побеждава всички. Ние всички сме роби на смъртта.

СИДХАРТА: Не и аз!

 

ЧАНА: Ние всички сме в ръцете на смъртта.

СИДХАРТА: Не и аз! Чана, сега, когато видях стар човек, болен човек и мъртъв човек, мисля, че съм видял всичко лошо, което светът може да ми покаже. Но нещо отвътре ми казва, че има и други неща, които все още не съм видял. Искам да изляза отново и утре.

ЧАНА: Ако искате да излезете отново извън двореца, ще бъда повече от щастлив да ви придружавам, Принце.

СЦЕНА 4

СИДХАРТА: Чана, изминахме много добро разстояние. Днес всичко е добре. Днес няма нужда да виждам стари, болни или мъртви хора. Днес ще гледам и ще се наслаждавам само на красотата на природата, блясъка на природата, любовта й, сърцето й и душата й.

(Изведнъж той вижда медитиращия.)

СИДХАРТА: Кой е този човек, Чана? (Чана спира.)  Какво прави той в подножието на това дърво? Защо са затворени очите му? Какво прави с наниз от мъниста?

ЧАНА: Ще отговоря на въпросите Ви един по един, о, Принце. Кой е този човек? Той е духовен човек. Какво прави под дървото? Той се моли и медитира. Защо очите му са затворени? Той мисли, че неговите молитви ще бъдат по-искрени и неговите медитации ще бъдат по-интензивни, ако държи очите си затворени. Какво прави с този наниз от мъниста? Той повтаря името на Бог, и брои повторенията с мънистата.

СИДХАРТА: Вярвам на всичко, което ми казваш, но какво ще получи той, като води такъв живот?

ЧАНА: Ще получи безграничен Мир и безкрайна Радост.

СИДХАРТА: Безграничен Мир? Безкрайна Радост? Трябва да отида и да говоря с него. Чана, ела с мен. Да вървим да говорим с този странен човек.

ЧАНА: Наистина, това е хубава идея.

 

(Слизат и приближават до духовния човек.)

 

СИДХАРТА: Може ли да узная твоето име? Какво работиш? (Няма отговор от духовния човек.) Знаеш ли, че аз съм принц Сидхарта? Моят баща притежава това царство; той е господарят на това царство. Ти пренебрегваш неговия син. Аз мога да ти сторя всичко, каквото поискам. За Бога, не пилей ценното ми време.

 

(Няма отговор от духовния човек.)

 

ЧАНА: Принце, моля Ви, простете ми. Трябва да Ви кажа нещо. Той е духовен човек. Той се моли на Бог; медитира на Бог. Не бива да го притесняваме. Кой знае какво се случва в него? Може би Бог и той разговарят вътрешно. Може би Бог му казва как може да има безкраен Мир и Блаженство.

 

СИДХАРТА: Аз имам нужда от това. Нуждая се от безкраен Мир и безкрайно Блаженство, Чана. Мислиш ли, че аз някога ще имам такъв Мир и Блаженство?

ЧАНА: Защо не? Защо не? Несъмнено ще имате безкраен Мир и безкрайно Блаженство, ако се молите и медитирате като този духовен човек.

СИДХАРТА: Чана, тогава утре започва нов живот за мен. Ще се моля и медитирам по цял ден и цяла нощ. Моят настоящ живот на разкош повече не е за мен. Ще приветствам живота на бедността. Ще прегърна живота на отречението. Ще сложа край на страданието в този свят. Знам, че невежеството е коренът на цялото страдание. Аз ще изкореня гигантското дърво на невежеството, Чана; ще го унищожа. На първия ден видях стар човек; на втория ден болен човек; на третия – мъртъв човек; днес, на четвъртия ден, аз виждам духовен човек. Или утре, или в близкото бъдеще, или в далечното бъдеще, ще видя друг човек, който има безкрайна Светлина, безкраен Мир и безкрайно Блаженство. Животът ми е безсмислен и безполезен без Светлината на вечността, Мира на безкрая и Блаженството на безсмъртието. Човешкото в мен завършва своята роля днес, Чана. Няма вече за мен живот на удоволствия. Божественото в мен ще започне своята роля утре. За мен, от сега нататък, ще има само живот на всеобхватен Мир и трансцедентално Блаженство.