Любовта въплътена Господ Гауранга - Пиеса

СЦЕНА 1:                          Приятелството няма равно

(Чайтаня и Рагхунат са в лодка, прекосявайки Ганг на път за училище.)

РАГХУНАТ: Виждам книга в ръката ти, специална книга. Мога ли да знам каква е?

ЧАЙТАНЯ: О, нищо. Тя е нещо глупаво.

РАГХУНАТ: Какво й е глупавото? Нека видя.

ЧАЙТАНЯ (колебае се): Няма да ти хареса. Ако искаш, мога да ти прочета няколко страници.

РАГХУНАТ: Не, не. Моля те, позволи ми да ги прочета сам.

(Чайтаня му подава книгата. Рагхунат прехвърля няколко страници, после затваря очите си.)

ЧАЙТАНЯ: Рагхунат, какво има? Защо затвори очите си? Нещо не ти е добре ли?(Рагхунат почва да плаче.) Защо плачеш? Защо плачеш, приятелю?

РАГХУНАТ: Наистина, аз съм твой приятел. Твой приятел съм, уви.

ЧАЙТАНЯ: Какво ти е? Моля те, кажи ми. Какво съм сторил? Да не би да намери някакви грешки в книгата? Ще ги поправя. Кажи ми. Знаеш, че обичам/ме е грижа за съвършенството.

РАГХУНАТ: Грешки? Няма грешки, а съвършено Съвършенство. Уви, аз също написах една книга за логиката и мислех, че ще ми донесе безсмъртно име и слава. А сега виждам твоята книга. Когато хората прочетат твоята книга, моята ще избледнее до незначителност. Никой няма дори да я докосне.

ЧАЙТАНЯ: Оооо, затова ли плачеш? Затова ли се чувстваш нещастен, приятелю мой? Тази моя книга ли ти причинява толкова страдание?

(Чайтаня грабва книгата от Рагхунат и я хвърля в Ганга.)

РАГХУНАТ: Какво направи? Какво направи? Ти хвърли в Ганга толкова ценна и скъпа книга?

ЧАЙТАНЯ: Приятелството е на първо място. Аз ценя приятелството си с теб безкрайно повече, отколкото цена книгата си. Рагхунат, ти се нуждаеш от име и слава. Бог ще ти ги даде. Аз се нуждая само от едно нещо: присъствието на Господ Кришна в сърцето си. Аз се нуждая само от Неговото присъствие, Неговите стъпала в сърцето си.

(Чайтаня пее.)

ЧАЙТАНЯ: Господ Кришна, Господ Кришна! Моят живот може да остане на земята без всичко друго, но не и без Шри Кришна.

РАГХУНАТ: Но светът ще ме прокълне! Ти направи такава огромна жертва за мен.

ЧАЙТАНЯ: Няма жертва. Това е моята любов към теб. Моята любов към теб изигра своята роля. Ако Бог го почувства за необходимо, Той ще ме извести. Ако иска да бъде Негов инструмент, Той ще ме направи Свой инструмент и така ще ми даде възможността да Му служа. С твоята книга ти ще служиш, ще просветлиш човечеството. А с моята любов към Бог, аз ще просветля човечеството.

РАГХУНАТ: Ти виждаш всичко според своята вътрешна светлина, според своята собствена реализация. Има огромна разлика между теб и мен. Аз съм едно незначително създание. Но ти си избран инструмент на Бог. В теб аз виждам Божията безкрайна Любов, Божието безкрайно Състрадание. В теб виждам Божието послание за най-висшата Истина. Ще дойде ден, когато целият свят ще те оцени. Целият свят ще оцени знанието на твоя ум, ще се възхити на любовта на сърцето ти и ще обожава твоето екстатично единство с Бог, с Господ Кришна.

СЦЕНА 2:                    Дамодар, аз съм далеч над морала

(Дамодар е в градината. Влиза младо красиво момче.)

ДАМОДАР: Ти пак ли си тук? Колко пъти трябва да ти казвам да не идваш тук? Ако пак дойдеш, ще те накажа. Не искам ти да виждаш нашия Господ.

МОМЧЕТО: Нашият Господ е този, който ме моли да идвам тук всеки ден. Той ме обича и аз Го обичам. И ще идвам тук въпреки теб.

ДАМОДАР: Ще те накажа, ако пак дойдеш. Какво право имаш да идваш тук? Ти си малко момче, не знаеш как да се молиш или да медитираш. Това място е за възрастни като мен, които знаят как да медитират и да се молят

МОМЧЕТО: Да, но нашият Господ ме учи как да се моля и медитирам. Той е целият любов към мен и аз съм целият любов към Него.

ДАМОДАР: Това е моето последно предупреждение. Ако те видя тук и утре, ще те изхвърля.

(Влиза Чайтаня. Момчето избухва в сълзи.)

МОМЧЕТО (към Чайтаня): Този човек ми се кара и ме обижда. Той казва, че не трябва да идвам тук повече или ще ме набие.

ЧАЙТАНЯ (към Дамодар): Какво право имаш да казваш това по този начин на това малко момче? Дамодар, това е моето място. Аз искам той да идва всеки ден. Той ми е толкова посветен. Той е целият любов към мен. Нуждая се от него. Ти нямаш право да го спираш да идва тук. (към момчето) Днес искам да те науча на една специална песен. Това е песен, която съм пял милиони пъти през живота си. Пеейки я, съм пропътувал стотици и стотици мили. Искам да я научиш.

Джаганнатха свами найана патагами бхавату ме

(О, Господарю на Вселената, появи се пред очите ми.)

(Момчето пее. Чайтаня го поправя. То пак я пее. Те се упражняват. Накрая Чайтаня е много доволен.

ЧАЙТАНЯ: Ти имаш прекрасен глас, толкова съм щастлив, толкова съм доволен от теб. Идвай тук всеки ден. Дамодар, отиди и донеси малко храна за него.

(Дамодар излиза и се връща с храна. Той е в унило настроение.)

ЧАЙТАНЯ: Мое дете, изпей отново песента. Тази песен специално ме радва най-много. (Момчето пее песента най-душевно.) Утре ела пак. Това е твоят дом. Идвай всеки ден. И предай на майка си моята божествена любов и божествени благословии.

(Момчето се покланя на Чайтаня с най-дълбока радост и гордост и излиза.)

ДАМОДАР: Господ Чайтаня, Вие сте мошеник или пък сте глупак!

ЧАЙТАНЯ: Аз съм глупак? Аз съм мошеник? Дамодар, защо ме наричаш така?

ДАМОДАР: Вие сте мошеник, защото не практикувате това, което проповядвате. Искате от нас да водим духовен живот, живот на морал, живот на безбрачие. А какво правите Вие?

ЧАЙТАНЯ: Какъв неморален живот съм водил аз?

ДАМОДАР: Вие общувате с това момче външно, но вътрешно установявате витална връзка с майка му. Вие показвате на това момче обич само заради любовта си и привличането към майка му. Знам това!

ЧАЙТАНЯ: Спри, Дамодар! Достатъчно с твоите глупости! Знаеш много добре, че не правя нищо такова. Сега защо казваш, че съм глупак? Искам да знам защо ме нарече глупак?

ДАМОДАР: Дори ако сте искрен, дори ако, както казвате, нямате нищо общо с майка му, Вие пак сте глупак. Защо да Ви вярва светът? Светът има всяко право да Ви подозира. Знаете, че това момче няма баща. Знаете, че майка му е млада и много красива. Хората ще кажат, че само заради нея му показвате цялата си нежност и любов. Ще кажат, че всъщност не Ви е грижа за него, а че му отдавате цялото това внимание, за да стигнете до майка му в бъдеще.

ЧАЙТАНЯ: Дамодар, светът е пълен с поквареност и витална нечистота. Много е вероятно светът да не ме разбере. Но аз знам, че съм реализирал Бог. Установил съм своето единство с моя Господ Кришна. Господ Кришна е бил погрешно разбран, когато предлагал своята божествена любов на гопите, особено на Радха. Бил е погрешно разбран от много, ако не от всички. Ако хората мислят, че имам някакъв лош мотив, когато показвам обич към това момче, то нека си мислят така. Не мога да удовлетворя света. Аз трябва да удовлетворя своя вътрешен живот, своята собствена душа. Знам, че неговата майка е изключително посветена на Бог, изключително искрена във вътрешния си живот. Горд съм от нейния духовен живот. Знам, че някой ден тя ще стане моя ученичка. Някой ден тя ще следва моя път. Но ако светът не ми вярва, то си е негова грешка. Дамодар, всеки човек вижда другите според своята собствена светлина. Човешките същества ме виждат през мрака на своята собствена нечистота. Техните умове са пълни с нечисти мисли и нечисти идеи, които те прожектират на мен. Но искам да кажа, че съм на милиони мили далеч от тази нечистота. Цялото ми същество е изпълнено с чистота. Когато видя света според собствената си Светлина, аз виждам във всички вас чистота, виждам Светлина във всички ви. Един истински духовен Учител от моя ранг е безкрайно по-високо от границите на морала. Животът на морал и витално пречистване е за теб, а не за мен, Дамодар. Така че не се тревожи за моя живот. Мисли за своя собствен живот. Дошъл съм в света, за да го усъвършенствам, да го освободя от изкушението. Аз няма да бъда хванат от изкушенията на света. Ще дойде ден, когато ти също ще надминеш границите на морала и ще влезеш в моето царство, което е божествена, съвършена духовност, животът на единство, постоянно единство с моя възлюбен Кришна. Ще позволя на това момче да идва тук всеки ден. Той ще ми е много отдаден. Ще го уча на песни, ще го уча да се моли, как да медитира. В него ти ще откриеш специален подарък от моя Господ Кришна.

СЦЕНА 3:                                   Шрибас

(Отляво на сцената: дворът на къщата на Шрибас; отдясно на сцената: стая, съединяваща къщата с двора. Чайтаня пее „Хари Бол, Хари Бол“ и танцува в екстаз със своите последователи в двора на Шрибас, скъп ученик на Чайтаня. Изведнъж от къщата се чува плач и викове. Шрибас напуска групата и бяга в къщата. Неговата съпруга е обляна в сълзи; другите роднини също плачат.)

СЪПРУГАТА: Нашият единствен син! Нашият единствен син е загубен завинаги! Какво да направя? Какво да направя?

ШРИБАС: Защо плачеш? Защо хленчиш? Какво има за оплакване? Неговото време е дошло. Ето защо той отиде в другия свят. Днес Господ танцува в нашия двор. Дори и най-лошият възможен грешник ще отиде направо в Рая, ако умре тук. Тъй като нашият син напусна света от тук, той несъмнено ще е щастлив. Ако наистина обичаш сина си, тогава бъди щастлива, радвай се. Присъедини се към нас в нашите песни и танци, тъй като тук, днес, Господът е с нас.

СЪПРУГАТА: Сега не е времето да слушаме философията ти. Ние загубихме едничкия си син. Аз обичам нашия Учител, Шри Чайтаня. Но когато нечий единствен син умре, е невъзможно да продължи да има същата любов към Учителя и същата вяра в Учителя.

ШРИБАС: Ти плачеш и роднините ни плачат. Но нашият Господ танцува в екстаз. Той е в божествено съзнание. Ако Той ви чуе да плачете и хленчите и се върне към Своето нормално съзнание поради това, то тогава аз ще се хвърля в Ганга. Ако сложите край на Неговия екстазен танц, аз ще сложа край на живота си!

(Съпругата се успокоява. Другите роднини все още плачат.)

ШРИБАС (към другите): Ние изгубихме своето най-скъпо, единствения си син. Но моята жена и аз не плачем. Ако трябва да плачете, тогава напуснете къщата ни. Ние сме тези, които страдат от загубата. Но за нас това не е загуба, това е истинска печалба, истинска награда, тъй като днес моят Господ е дошъл в дома ми. Сега не е моя отговорност да мисля за сина си. Моята единствена отговорност е да мисля за своя Учител. Моят Учител ще се погрижи за сина ми. Така че, ако искате да плачете и хленчите, тогава всички вие напуснете тази къща. Това място не е за вас.

(Шрибас се връща в градината и започва да пее и танцува с другите. Изведнъж Шри Чайтаня спира да пее и танцува.)

ЧАЙТАНЯ: Не знам какво, но нещо не е наред с/се обърка в мен. Какво се е случило в къщата на Шрибас? (към Шрибас) Да не би някаква беда да е сполетяла дома ти?

ШРИБАС: Господи, в деня, в който Ти благослови моя дом с божественото Си присъствие, как е възможно да има някаква беда?

ПОСЛЕДОВАТЕЛ: Господи, наистина се случи нещо.

ЧАЙТАНЯ: Какво се е случило?

ПОСЛЕДОВАТЕЛ: Случи се нещо сериозно.

ЧАЙТАНЯ: Какво е то?

ПОСЛЕДОВАТЕЛ: Синът на Шрибас почина.

ЧАЙТАНЯ: Кога? Кога?

ПОСЛЕДОВАТЕЛ: Преди около час.

ЧАЙТАНЯ: А защо не ми казахте?

ПОСЛЕДОВАТЕЛ: Ти общуваше с Господ Кришна, мой Господи. Ние не искахме да прекъсваме твоя екстазен танц. Не посмяхме да го направим. И защо трябваше да го правим? За нас Твоят танц е безкрайно по-важен от тази смърт.

ШРИБАС: За мен Твоят екстазен танц е всичко, което е важно. В сравнение с него смъртта на моя син е без значение.

ЧАЙТАНЯ (започва да плаче): Този, който може да забрави загубата на своя единствен син в мое присъствие – как мога да забравя неговата жертва? Как да оценя подобаващо сърцето му? Как достойно да се възхитя на сърцето му? Шрибас, ти наистина си човек на божествената жертва. Никога досега не съм виждал човек като теб. Чия жертва може да се сравни с твоята?

ШРИБАС: Господи, няма жертва от моя страна. За мен съществуваш само Ти. Ти дойде в моя дом. Днес е най-щастливият ден, най-великият ден в живота ми.

ЧАЙТАНЯ: Шрибас, моля те, отиди и донеси детето. Нека го видя.

(Шрибас излиза. Връща се, носейки сина си и следван от жена си. Поставя детето пред Учителя. Чайтаня поглежда към детето и се концентрира върху него.)

ДЕТЕТО: Господи, Твое бе желанието аз да умра. Кой може да наруши закона Ти?

(Всички са удивени да чуят мъртвото дете да говори.)

ДЕТЕТО: Ти ме доведе, Господи, в този Твой свят и Ти ме изпращаш към другия свят, който също е Твой. Кой е моят баща, коя е моята майка, ако не Ти? Ти си вечният Баща; Ти си вечната Майка. Прекланям се пред Теб, о, Господи, а сега отивам в другия Твой дом.

ЧАЙТАНЯ: Шрибас, сега душата на детето ти напусна тялото. То отиде в другия мой свят. Приготвил съм специално място за него в Рая. Там ще се грижа за детето така, както тук се грижа за теб, жена ти и всички твои духовни братя и сестри. Шрибас, ти имаше само един син. Сега ти имаш двама сина. Аз съм твой син и моят най-скъп ученик, Нитянанда, е твой син. Един син отиде в другия свят, двама ще заемат мястото му тук.

(Шрибас докосва стъпалата на Чайтаня, после танцува, радвайки се.)

СЪПРУГАТА (докосвайки стъпалата на Чайтаня): Господи, в Теб аз виждам своето дете. В Теб виждам Небесата. В Теб виждам цялата Вселена. Днес виждам не само Твоето физическо присъствие, но и Твоята Всемирна реалност.

ЧАЙТАНЯ: Днес ти доказа, че си истинско съответствие на Шрибас. Днес неговият и твоят стремеж станаха напълно едно. Аз ще нося и двама ви дълбоко вътре в сърцето си и ще ви отведа в обителта на Хари.

(С радост и гордост Чайтаня благославя съпругата на Шрибас.)

СЦЕНА 4: О, Чайтаня, нуждая се от любовта Ти

(Дворецът на императора на Монголия – Акбар.)

ИМПЕРАТРИЦАТА: Акбар, може ли да знам от какво си погълнат толкова дълбоко?

АКБАР: Погълнала ме е мисълта за Чайтаня.

ИМПЕРАТРИЦАТА: Много често те виждам да мислиш за Него и да медитираш на Него. Да не си забравил, че Той е хинду? Какво ще си помислят хората за теб? Какво ще си помислят поданиците ти, когато узнаят, че медитираш на един хинду толкова дълбоко и толкова често.

АКБАР: Нека мислят каквото искат за мен, но аз не мога да живея, без да обичам Чайтаня. Неговият божествен мистичен танц просветли сърцето ми. Неговата божествена любов завладя сърцето ми. Той е Господарят на моето стремящо сърце. Никога няма да мога да изразя дълбочината на любовта Му. Моля Го да ми даде само капка от морето на Своята нектарна любов. С безграничната Си любов Той вече е постигнал това, което аз толкова отчаяно се опитвам да направя. В Неговото сърце хинду и мюсюлмани са станали едно. Той е реализирал Аллах, Той е реализирал най-висшата Истина.

ИМПЕРАТРИЦАТА: Ти си велик. Всички ти се възхищават. Мисля, че не трябва ти да обожаваш Чайтаня.

АКБАР: Те ме обожават, но тяхното възхищение от мен не е толкова искрено, както моето възхищение от Чайтаня. Те се прекланят пред моята външна сила. Аз се прекланям пред вътрешната сила на Чайтаня. Моята сила разрушава всичко. Силата на Чайтаня обича всичко, обича всички и изпълва всички. Това е разликата между силата на Чайтаня и моята сила. Моята сила иска да унищожи света, да управлява света, иска име и слава. Неговата сила иска да обича света, да стане света и да осъществи света. О, императрице, ще ти кажа какво чувствам към Шри Чайтаня. Той не е обикновен смъртен като нас. Той е синът на Истината. Той е самата Истина. И тази Истина е Любов. Тази Истина е единство с Аллах и Неговото творение. От тази Любов се нуждае непрестанно моето сърце. Дори само прахта от стъпалата на Чайтаня може да трансформира моя живот в Небесното царство.

(Акбар пее.)

Автор Шри Чинмой
превод sukhpakhi